СамокоВест

Звездата на Александър Хаджиангелов изгря с „Аскеер“ за 2016 година

Споделете ни в

Александър Хаджиангелов получи първия „Аскеер“ за 2016-а година. Тази година, когато светът отбелязва 400 лета от смъртта на Шекспир и Сервантес, церемонията на Аскеерите е посветена на двамата безсмъртни.

Младият актьор със самоковски произход бе отличен със статуетката в категорията „Изгряваща звезда“ за ролята си на Пилето в едноименната пиеса – сценична версия и постановка на Васил Дуев в Младежки театър „Николай Бинев“.

По романа „Пилето“ на Наоми Уолъс нашумелият през 80-те години лондонски режисьор Алън Паркър засне незабравимия си филм. Лентата получи Голямата специална награда на кинофестивала в Кан.

Александър Хаджиангелов учи и се дипломира в ПГ „Констнтин Фотинов“ – Самоков хуманитарен профил. През 2011 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Веднага става част от актьорския състав на Младежкия театър. С изключителните си умения – сценични бойни техники , фехтовка , балет , модерни танцови техники , сценична акробатика , народни танци , пеене, още като ученик той е любимец на самоковската публика.

Спектакълът „Пилето“ е предизвикателство за зрителя. Образът на Пилето – още по-голямо.

Пиесата разказва за идеала за любов и естествения стремеж към близост, които са възприети през пречупената призма на войната и невъзможността за нормални човешки взаимоотношения. Те са заменени от един утопичен, недействителен свят, далеч от човешкото. Онова човешко, което войната се е опитала да зарови, но нараненият ум се опитва да намери другаде. И го намира в света на птиците, в летежа на едно канарче, където няма дума за морал, чест, истина или святост. И те нямат стойност, защото онзи свят е далеч от трагедиите, далеч от загубата и упадъка. Там няма Аз, има само небе и многоцветни пера из облаците. Но, въпреки че действието се развива във военна болница след войната във Виетнам, „Пилето“ не е филм за войната или за последствията от нея. И въпреки че разказва за психично болен и опитите да му се помогне, темата на филма не е лудостта.

Александър безпогрешно е усетил доминантата на светлината и надеждата в пиесата. Превъплъщението му като Пилето, психологическото въздействие са разтърсващи.

Звездата на Александър Хаджиангелов изгря в конкуренцията на Никола Стоянов, също в „Пилето“, и на Стелиан Радев в авторския спектакъл на режисьора Нина Димитрова „Дневникът на един луд“ по Гогол.