СамокоВест

Збигнев Бжежински: В Сирия Русия трябва да работи със Съединените щати, а не срещу тях

Споделете ни в

siria rusiaЗбигнев Бжежински – бивш съветник по национална сигурност на президента Джими Картър пред в. „Файненшъл таймс“.
Всички знаем как започна Първата световна война. Натрупването на изолирани случаи на насилие дават ход на необратими военни операции, лишени от цялостна стратегическа насока и от по-голяма яснота на целите. Останалото е история: четиригодишно кръвопролитие, извършено в името на амбициозни цели, формулирани пост фактум от победителите.
Още не е късно да се предотврати повторно развитие на този сценарий, този път в Близкия изток и по-конкретно в Сирия. Аз подкрепих първоначалното решение на президента Барак Обама да не използва сила в сирийската трагедия. Употребата на сила от страна на САЩ с цел да бъде отстранен от власт Башар Асад – за което толкова ревностно настояват някои от нашите приятели в Близкия изток – е безсмислена при липсата на реален консенсус за това както в Сирия, така и в Америка. Независимо дали ни харесва, или не, Асад не е склонен да приеме призивите на Вашингтон да се оттегли от поста си, нито пък е изплашен от безразборните опити на САЩ да организират ефективна демократична съпротива срещу неговото управление.
Оттогава бе постигнат пробив в много трудните ядрени преговори с Иран, в които САЩ и Русия си съдействаха с други водещи сили за преодоляване на препятствията. Човек би си казал, че следващата фаза ще бъде ново усилие за уреждане на сирийския проблем, този път с помощта на важни страни като Китай и Русия.
Вместо това Москва избра да се намеси с военни средства, но без политическо и тактическо сътрудничество със САЩ – основната чуждестранна сила, правеща преки, макар и не много успешни, опити да свали от власт Асад. Според някои информации Русия е предприела въздушни нападения срещу сирийски елементи, които са спонсорирани, обучени и екипирани от американците, нанасяйки материални щети и причинявайки човешки загуби. В най-добрия случай това показва военна некомпетентност от страна на Русия, а в най-лошия е доказателство за опасно желание да се подчертае американското политическо безсилие.
И в двата случая са заложени на карта бъдещето на региона и американският авторитет сред държавите от Близкия изток. В тези бързо изменящи се обстоятелства САЩ имат една единствена реална опция, ако искат да опазят по-големите си залози в региона – да поискат от Москва да спре и да се въздържа от военни действия, които пряко засягат американски активи.
Русия е в пълното си право да подкрепя Асад, ако толкова много желае, но всяко повтаряне на току-що случилото се трябва да доведе до ответни американски действия.
Военноморското и военновъздушното присъствие на Русия в Сирия са уязвими, изолирани географски от родината. Русия може да бъде „разоръжена“, ако продължи да провокира САЩ. Но по-добре ще е ако Русия бъде убедена да работи със САЩ в търсене на по-широк подход за уреждане на регионален проблем, който да се издига над интересите на една единствена държава.
Ако това стане, дори ограничено американско-руско политическо и военно сътрудничество в Близкия изток може да доведе до положителен напредък в геополитически план: Китай може да поеме конструктивен ангажимент да парира опасността от по-голямо разпалване на Близкия изток. Пекин има значителен икономически интерес в това да предотврати по-широкомащабен конфликт в Близкия изток. Той трябва да бъде заинтересован не само от това да възпрепятства допълнително разпространение на хаоса, но и от това да увеличи собственото си регионално влияние.
Франция и Великобритания вече не могат да играят решаваща роля в Близкия изток. За САЩ е все по-трудно да го правят сами. Самият регион е разделен по религиозни, политически, етнически и териториални линии и се плъзга към все по-голямо насилие. Това изисква външна помощ, а не нова форма на неоколониално доминиране. Необходима е американска мощ, интелигентно и решително приложена в търсене на нова формула за регионална стабилност.
Китай несъмнено предпочита да остане по-встрани. Вероятно страната си прави сметка, че така ще бъде в по-добра позиция да поправи щетите. Но регионалният хаос може лесно да се разпространи на североизток и по-нататък да погълне Централна и Североизточна Азия. В такъв случай Русия и Китай може да изпитат неприятни последици. Но американските интереси и приятелите на Америка – да не говорим за регионалната стабилност – също биха пострадали. Така че е време за стратегическа смелост.
БТА