За «много звучният шамар по лицето на Самоков и на България от Брюксел», за глупостта човешка или за силата на родителите на деца с увреждания.

Повод за настоящата статия е една публикация в неизвестния за мен и нечетен от мен сайт: www.samokovest.com, която случайно ми бе препратена. С тъга и съжаление, примесени с усмивка я изчетох и реших, че човешката глупост и алчност да се докажат за сметка на нещастието и болката на другите нямат край.

Подозренията ми, лично мой, за написването и са,  нечии апетити насочени към настаняване в свободните помещения на сградата, в която се помещава ЦСРИ. И ако мойте подозрения са верни, и ако наистина, както пише авторът: „В града ни има достатъчно млади хора с висше образование  в социалната сфера и то безработни. Млади хора със знания и желание за работа». Съветът ми на родител на вече пораснало дете с увреждане към тах е: Насочете знанията и желанията си в сферата за която са ги получили.  В случая – социалната сфера.  Още повече, че познанията на автора, за това от къде идват  пари  по европейски програми би трябвало да ги насочи към желание за привличане на тези средства за развитие на дейности в областта, за която са получили знания и висше образование.  За съжаление в 9/девет/ годишният ми опит  на ръководител на социалната услуга в общността – ЦСРИ, имам само един случай на специалист, който след прекаран студентски стаж по социални дейности в ЦСРИ, се е реализирал в сферата, за която е учил. Останалите, а те не са малко наистина, след завършване на висшето си образование не са се върнали и не са проявили интерес за работа в ЦСРИ. Защото социалната работа предполага не само щатно място, но и възможност за доброволен труд и споделяне на знания и умения.

 Именно по този начин група родители на деца с увреждания от град Самоков, преди девет години съвсем доброволно, поставиха началото на днешния т.н. Социален център.Причината, подтикнала ги към тази стъпка, е “затвореното пространство”, в което отглеждат децата си.

Първи октомври е значима дата в развитието на Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и лица с увреждания от община Самоков.

На 01 октомври 2003 год.  19 души, сред които родители на деца с увреждания, създават Сдружение с нестопанска цел „Довери ми се”, водени от необходимостта да намерят място за социални контакти на децата си, които по един  или друг здравословен проблем са отхвърлени от образователната система.

Организацията юридически е  регистрирана на 01.10.2003 год. пред Софийски окръжен съд. Като част от дейността на СНЦ ”Довери ми се” е  разкриването на “Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания без откъсване от семейна среда” през месец февруари 2004 год. С реализирането на проект разработен и осъществен от СНЦ”Довери ми се” и  финансиран от Фондация “Крал Бодуен” Белгия с подкрепата на Фондация “Партньори-България” се постави началото на съществуващия и днес, вече Общински център за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица.

СНЦ”Довери ми се” е член на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения /БАЛИЗ/. Притежаваше лицензия от Държавната агенция за закрила на детето № 0005 от 20.04.2004 год./вече прекратена/

За нуждите на ЦСРИ през далечната 2003 год. бе отпусната една класна стая в сградата на Филиала, на ОУ”Митрополит Авксентий Велешки” Самоков. Тогава там се обучаваха деца от подготвителните групи и първите класове. В продължение на близо 5/пет/ години, деца с увреждания, които бяха отхвърлени от образователната система имаха възможност да се докоснат до света на връстниците им с интелект в нормата поне като влизат в една и съща сграда.

От момента на стартиране 01.10. 2003 год. до 01.10.2008 год., когато премина на подчинение на Община Самоков  – Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, не е прекъсвал дейността си, която е обезпечавана чрез работата на екипа по различни проекти и  функционира и до днес.

Някой може би ще попита защо се наложи тази промяна, от управление на дейността от НПО тя да премине в Общинска.

Причините са няколко:

1. Влизането на България в Европейския съюз наложи оттеглянето на редица организации, които подкрепяха неправителствени организации извън ЕС.
2. СНЦ”Довери ми се”, като организация на родители на деца с увреждания, които в по-голямата част от денонощието са ангажирани с обгрижването им, нямаше административният капацитет да разработва европейски проекти.
3. Част от децата ни, които тогава /2003 год./ бяха под 18 год. през 2008 год. бяха изправени пред риск отново да се върнат в „затвореното” пространство на домовете си, поради преминаване в групата на възрастните и липса на социална услуга в град Самоков за възрастни.

И така единствената възможност това да не се случи и да продължи устойчивостта на услугата бе разширяване на дейността откъм целева група- възрастни. Следвайки естествения ход на събитията искам да отбележа, че тук сякаш и съдбата се намеси. ОУ”Митрополит Авксентий Велешки” освободи цялата сграда и даде шанс на нашите вече пораснали деца да продължат да посещават мястото, в което се чувстват добре извън”затвореното” пространство на домовете си. Създаде се  реална възможност и други възрастни със здравословни проблеми да получат възможност за социална рехабилитация и интеграция.

Като инициатор и ръководител на социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и възрастни в Община Самоков, смятам, че тя е уникална по своята същност, поява и устойчивост във времето.

Както подчертах СНЦ”Довери ми се” и ЦСРИ като нейна дейност е създадена от група родители на деца с увреждания, които се отглеждат в семейна среда. Тези хора са избрали да се грижат за децата си и години наред, се опитват да вършат това преживявайки продължителни фрустрации от липсата на адекватни лечебни услуги, чувство на безпомощност, безнадеждност, гняв, виждайки как детето им се развива с минимален напредък. Това се отнася и до родителите на малките деца, но е особено важно за тези с по-големи деца с увреждания, за които несигурността на зрялата възраст изниква все по-близо. Целевата група на ЦСРИ “Довери ми се” бяха деца преди години, когато го създадохме, ние родителите им, сега вече са младежи,  а освен това се появиха и нови деца с увреждания, които НЕ ПОСЕЩАВАТ ДЕТСКИ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩА. Насочването им към Центъра става по желание на родителите , които сами решават какво е добро за техните деца. Съществува обаче и група деца, които посещават  училище или детска градина но ползват само услугите на рехабилитатора и логопеда.

Нашите деца/младежи/ се нуждаят от постепенно надграждане на личността лишена от образование, чрез обучение в самостоятелност, независимо вземане на решение и практическо реализиране. Всички проекти, които организацията ни е осъществила, от създаването си през 2003 год. до днес, са насочени към надграждане и разширяване на алтернативните услуги за деца и младежи с увреждания, отглеждани в семейна среда.

Тези деца/младежи/ се нуждаят преди всичко, от сигурно и защитено място, в което да се развиват според собствения си темп, възможност и желание.

 Това са деца както от български произход така и от ромски етнос. Направихме това, което за децата без увреждания прави държавата – създадохме своеобразно “училище”, което се намира в сградата на масово училище, там където биха отишли децата ни ако нямаха проблеми. Издирихме и прилагаме практики, които  създават условия, при които децата и младежите с увреждания, да могат да действат спонтанно и произволно,  като същевременно преминават през преход от действия към дейност, развиваща мисленето, паметта, волята, чувствата, грубата и фината моторика, получавайки знания и опит. Всъщност какво   правим ние. Подбрали сме дейности, при които сме  се ръководили от   констатацията, че обучението на децата и младежите с увреждания трябва да вкючва в себе си доказани принципи на добра    педагогика. Тръгваме от интереса им.  Човек учи, запомня и общува, когато има  интерес. Това в психологичен план е  и пирамидата на знанието -възприемам, преживявам, научавам. Друга хитринка е работата. Децата правят нещо с ръцете си. Това е много човешка потребност. Това да създаваш нещо. И сериозно увреждане да има детето тази потребност е много осъзната. Всички дейности са насочени към работа с ръце и сетива и така се  постига страхотно време за концентрация на вниманието. 

 И не на последно място ние родителите на децата и младежите с увреждания  сме създали този Център като сме писали проекти във времето между даване на лекарства, промеждутъците между поредните епилептични припадъци, кризи в емоционалното им състояние и семейните и в редки случаи служебни ангажименти.

За нападките срещу дейността на Центъра  нямам думи.

Какво значи да изливаш „словесна помия” върху нещо създадено от родители, които са избрали алтернативата да се грижат за болните си деца, а не да ги оставят на издръжка на държавата. Да създадеш и се грижиш за дете е огромна отговорност. Тя е двойна когато става дума за дете с увреждане. Да видиш че дететоти  има място в което е желано, усмихнато и общува с връстници без да бъде изолирано и обиждано,  че ти, като родител можеш да споделиш проблемите с детето си без да почувстваш съжаление и насмешка, ето това е  …. бъдещето на Общинския Социален Център.

И смятам, че с устойчивостта във времето, със създадената и оборудвана база на европейско ниво, с разработените и апробирани практики за работа с деца с увреждания, с привлечените средства от донори и национални програми дейността на ЦСРИ е повод за гордост на хората, поели своята  социална отговорност да го създадат, разширят като обхват на услугата и да имат амбицията да я доразвиват според нуждите на целевата група.

Така, че ако някой иска да се запознае по-отблизо с всичко това моля да заповяда на 01.10 / понеделник/ да се запознае отблизо с дейността, специалистите и работата им.

И след това ще оставим на вас да прецените – Кой заслужава по- голям шамар – екипа работещ в емоционално изчерпваща среда, но със сърце и душа или авторът на горецитираната статия?

Надявам се и самият автор да прояви смелост да посети ЦСРИ, и отблизо да си изясни за каква дейност, с какви хора, по кое време, и т.н. и т. н. методически изисквания непознати и неясни за него е свързана социалната услуга в общността ЦСРИ.

С благодарност към всички отделили време за прочитане на написаното то мен: Димитрина Миленкова –Управител на ЦСРИ към Община Самоков