За кмета Владимир Георгиев квартал „Самоково” е последна грижа

Квартал „Самоково” продължава да бъде образец на изоставено панелно гето от времето на соца. Поколения управници не правят нищо за изграждане на инфраструктурата в квартала. В продължение на десетилетия вертикалната планировка не влиза в плановете за капиталови разходи на общината. Вероятно защото през цялото това време, от 1944 година та до днес, на кметският стол седят все представители на местните комунистически фамилии, за които види се панелките са връх на градоустройството. Всъщност тази мяра те прилагат единствено когато иде реч за обществено строителство, за което плащаме ние – гражданите, а те само прибират по някое милионче за лични благини. За частните им имоти аршинът е съвсем различен – справка къщите на поредицата кметова от най-новата история на града. В това всеки жител на общината сам може да се убеди стига да се поразходи по улиците на Самоков, прескочи до близките села или види как изглеждат новите, модерни квартали на столицата, чиито сгради крият не един и два апартамента на мастните ни управници. В тази връзка призоваваме кметът Георгиев пък да се поразходи в „Самоково” и да види на какво прилича кварталът, в който живеят повече от половината самоковци. От личните му изявления е ясно, че той не познава проблемите на управлявания от него град и очаква гражданите да го сигнализират. Проявяваме разбиране, че за разлика от кмета на Ню Йорк, на господина Георгиева му е трудно да го обходи пеша и лично да се убеди какво трябва да се направи. Затова публично сигнализираме първия ни администратор за някои от проблемите на квартала. Както отбелязахме, те не са от вчера, а датират още от времето на възникването му. Десетилетия наред, особено в по-новата част, улици изобщо нямаше. Последствие те се прокарваха урболешката, без всякаква мисъл, за да обслужат политическите амбиции на кандидат-кметовете. Месеци преди поредните избори се прокарваше и асфалтираше по някоя и друга пътна отсечка, без изобщо да се има предвид спецификата на терена. Така се изгради улицата посока изток-запад минаваща между блокове 25 и 26. Вместо да се подравни терена, както изискваше първоначалният план, булдозерите на бърза ръка прокараха една просека и изсипаха отгоре й асфалта. Така при всеки дъжд и особено по време на снеготопене в основите на двата блока се изтичат кубици вода. Тя не само пълни и затлачва мазетата и асансьорните шахти, но преди всичко компрометира основите на сградите и представлява сериозна заплаха от срутването им. Когато не се работи с мисъл и професионализъм, а се гонят конюнктурни цели, глупостта и риска са естествена последица, в което непрекъснато ни убеждават родните управници. В крайна сметка предизборно или не, в съответствие с първоначалните планове или не, качествено или не, улиците в квартала бяха прокарани и асфалтирани.

Сериозен проблем обаче си остават междублоковите пространства и тротоарите. Тревожна е липсата на достатъчно зелени площи, което при гъстотата на населяване лишава жителите не само от места за отдих, но и от достатъчно въздух. Вместо да бъдат приоритет на управлението, като се има предвид, че градът е планински с претенции да се развика като туристически център, и малкото зеленина в квартала постепенно се стопява и на нейно място изниква поредния строеж. Иначе  облагородяването на терените между блоковете, доколко въобще го има, се подчинява на същия предизборен Пи Ар, а тротоарите нямат и този шанс. Дейността на общината по оформлението на така наречените „зелени” зони са също толкова безумни, че да се чуди човек кое е по-добре. Дали да се хвърлят на халос стотици хиляди левове от общинската хазна или нищо да не се прави. Подходът и при тях по правило е предизборен. Преди няколко мандата бе асфалтиран участъкът пред блок 25, в който към онова време живееха две кандидатки за високи обществени постове – Благовеста Дедьова и Силвия Стойчева. Баш гениите на общинската техническа мисъл тогава изградиха шахта за събиране и отвеждане на дъждовните води, като я разположиха по посока на наклона, вместо напречно на течението. Резултатът – в шахтата попадаха единични дъждовни капки, но за сметка на това много автомобилни гуми и крака на пешеходци. След като възрастна жена от квартала едва не се потроши, шахтата беше запълнена и срещу поредния разход на бюджетни средства участъкът бе преасфалтиран. Преди втория мандат на Ангел Николов се оформиха някои зони по пътя към бившето предприятие „Самоковска комуна”, пространствата южно и западно от блок 27 и срещуположните сгради. Групи от временната заетост поставиха тротоарни блокчета, с които очертаха терените за градинки и отделно за алеи, и за паркинги. Няколко самосвала изсипаха пръст и до там. Работата може би ще бъде довършена някога, но не сега. В най-добрия случай след още два мандата от по 4 години, живущите в тази част на „Самоково” може би ще имат асфалтирани паркинги и алеи, като преди едните избори се направят паркингите, а преди следващите – алеите. Че то как иначе. Бързата работа – срам за майстора. Върхът на безмислен Пи Ар обаче беше изграждането посред зима на детска площадка южно от блок №14. Няколко яки мъжаги забиха в калта десетина пъстроцветни дървени колони и изправиха една катерушка и една пързалка, които и до момента си остават недостъпни за малчуганите защото са потънали в кал. Други няколко юнака пък изградиха срещу катерушката кокетен дървен навес около контейнерите за смет. Дето се казва всичко е Мара втасала, само не си я е сресала. Безспорно добре би било съдовете за смет да бъдат скрити, но има смисъл само ако се отнася за всички контейнери в квартала, а не за един единствен пункт. Да се чуди човек на какъв принцип чиновничетата са го избрали.

Но най-безобразно е, и си остава състоянието на тротоарите. Те или липсват, или са до толкова разрушени, че са напълно неизползваеми. Особено, когато са под снега неравностите крият огромни рискове за пешеходците. „Дреме му на кмета за тротоарите” – беше коментара на жител на квартала, който като по чудо успя да отскочи от връхлитаща го на пътя кола. Автомобилният трафик по централния път, успореден на река Искър, вече е много натоварен, а тротоарите точно по неговото протежение са отчайващи. От няколко години, и особено активно по време на управлението на настоящия кмет, се продадоха неизброим брой парцели за гаражи, които успешно допринесоха за архитектурно-пространствения хаос в квартала. В същото време кметът Георгиев събори няколко временни търговски обекта, защото загрозявали гледката. Питаме първия ни управник има ли представа колко се е „разкрасило” мястото след събарянето им. Подир акцията, наред с разбитите тротоари останаха и руините от съборените постройки. Очакваме кметът Георгиев да започне незабавни действия по изграждането и възстановяването на тротоарите в квартала и разчистване на строителните отпадъци, за да се създадат сигурни и безопасни условия за движение на пешеходците. За решаването на този, не търпящ отлагане проблем за „Самоково” би могло да се използват и средствата от продажбите на парцели. Очакваме също така, противно на досегашната практика, шумно рекламирания пазар да се изгради професионално и с разум. Има достатъчно световни и български образци как със съвременни материали и технологии могат да бъдат изградени функционални, красиви и атрактивни преносими постройки и леки конструкции за търговски обекти. Като съдим обаче по гроздовете неугледни гаражни клетки сериозно се съмняваме. Според философията, която демонстрира кметът Георгиев, гаражите никнещи като гъби под благосклонния му поглед не загрозяват квартала, временните търговски обекти обаче, които осигуряваха поминъка на няколко самоковски фамилии го загрозяваха. Да се надяваме, че с новия пазар възможностите на хората да развиват търговска дейност ще бъдат възстановени, а обликът на най-големия жилищен квартал в града наистина обновен и подобрен.