Живите миниатюри на Петър Чарийски печелят нови почитатели
Сарафската къща е гостоприемен дом на множество културни изяви. Днес тя приюти изяществото и красотата в живите миниатюри на Петър Чарийски. Това даде възможност на присъстващите да се докоснат до живота на дървото в различната му битност. От една страна – светозарното слънце на филигранно резбования таван от изкусните самоковски майстори резбари, от друга – наситените с живот миниатюрни пейзажи от дървета, храсти и скали на известния природолюбител и природозащитник Пепи, както го наричат всички. Емоционално наситената връзка между произведенията на изкуството бонсай и интериора на средата създадоха усещане за непреходност. Провокираха всеки един да потърси своето място в този жив пейзаж и да се съпреживее като частица от вечния кръговрат.
Петър Чарийски е завършил Лесотехнически институт София, специалност „опазване на природната среда”. Първите му опити да създаде миниатюрна дървесна скулптура са от 1991 година. Започва с папрат, продължава с бръшлян, хвойна, клек. Още на следващата година създава минидръвче Ясен, а през 1997 – мини Явор. Колекцията му днес съдържа миниатюри на конски кестен, офики на различна възраст, липа. Те не са подчинени на строгите канони на бонсай. В сътворяването им са използвани само някои техники. Всички миниатюрни живи скулптури на Петър Чарийски са от категорията „бонсай за една ръка“. Те са израз на оригиналните му хрумвания и съчетават растение със сухо дърво и камък, което ги прави единствени по рода си. Затова той нарича своите произведения „живи миниатюри”, а не бонсаи. Те са неповторими, изключителни и особено ценни, и защото са създадени от характерни за региона дървесни видове и растения.
Колекцията предизвика неподправен интерес. Срещата се превърна в искрен, непринуден, приятелски разговор. Грациозните, вечно зелени, искрящи дървесни скулптури събудиха възхита и преклонение пред силата и тържеството на живота. Сигурно затова, когато през ХІІ век будистки монаси пренасят образци от изкуството „бонсай“ в Япония, миниатюрните дръвчета са били смятани за свещени предмети. Наричали са ги „зелените стъпала към небето“, защото изобразявали връзката между Създателя на Вселената и човека. Живите скулптури освен красотата и изяществото имат и уникалната способност да се променят. Папратта следва движението на светлината. Липата е подвластна на сезоните и през есента листата й се обагрят в златисти, керемидени, червени тонове. Но най-изумителното им качество е, че те могат да те научат на търпение, любов и постоянство. И растенията в миниатюра, като децата, се нуждаят от постоянно внимание и грижи. Затова бонсай е изкуството на хората с големи сърца, на любящите, всеотдайните, щедрите и благородните.
