Едно – Нишава и Ниш

Срещнах една река, стори ми се развълнувана. Попитах реката – обичаш ли някого? Просветнаха тъмните й води, разпениха се малки слънчеви вълни и чух напевен ромон – обичам, обичам любимия си Ниш.

Нека не ви се струва странно, защото аз наистина срещнах тази река. И по извитата й прозрачна снага, по зелените равни брегове, по чистите й подстъпи разбрах, че и тя е обичана. От своя град и неговите хора.

Не че всички реки по света не са свързани до дълбини със своите градове, но като че ли Нишава и Ниш са вплетени в един извечен кръговрат на живототворност. Природата и човекът. Животът в своите естествени форми и взаимоотношения. Бистрата и тъничка планинска река, тръгнала от Старата планина, тръгвайки надолу да търси долина, набира сила, пресича скали, извива снага и търси онова място, на което ще посее живот. Докато достигне своето Поморавие, където ще се поселят хората и ще издигнат град, белязал световната история. Там, извървяла своя път, реката ще влее водите си във Великата Морава, за да продължи към другата синя река – Дунав и да кротне в  безбрежната синева на Черното море. По дългия си, почти двестакилометров път, река Нишава оставя животворни следи в градове и села, събира в руслото си малки реки и потоци, които нетърпеливо чакат да се слеят с мощните й води. И ето я, набъбнала от сили, растлала нашироко водите си, достига до заветната долина, където ще дойдат хората и ще съградят своя град.

Кога точно са дошли хората, няма как да узнаем, но когато са дошли буквите и хората са започнали да описват живота си, започва историята на един велик град. Може би първи са били келтите, след тях идват славяните от българската група и градът вече си има своя държава. А векове по-късно, френският дипломатически пратеник Жером-Адолф Бланки отбелязва град Ниш като столица на България. През всичките осемнадесет столетия, след писмената рождена дата на града, тук са обитавали римляни, византийци, османлии, но градът винаги си е бил и български. Това ни казва историята.

Днес, което е най-важно, Ниш е един от най-красивите сръбски градове. Запазил много от своята история, съвременният с показателно европейска визия град, е едно забележително място. Зелен, подмладен, динамичен. Жилищните и административни сгради съжителстват с вековни дървета. Улиците са прохладни, чисти, приветливи. Сградите, обагрени в топли цветове, напомнят за добри стопани. Старинната архитектура е вписана в модерното строителство като скъпоценност в елегантна опаковка. Няма и следа от еклектика. Запазените архитектурни паметници са обществени сгради – административни и образователни. Ниш има Университет с 13 факултета и изнесено обучение в Лесковац и Враня. Университетска и Народна библиотека. Четири гимназиални училища, пет с икономическа насоченост, включително за туризъм, медицинско училище, осем професионални с различни специалности, както и за мода и  красота, две гимназии за изкуства. И още – драматичен и куклен театър, галерия за модерно изкуство, музеи, чуждестранни културни центрове, Институт за опазване на културното наследство.

Световна слава на града носи и фактът, че е родно място на Константин Велики – първият християнски римски император. В чест на него и неговата майка – императрица Елена – в началото на месец юни се провеждат празници, включващи научни, културни и спортни събития. Тези събития отбелязват официалния празник на град Ниш.

Дали защото през цялото си съществуване град Ниш е бил „порта” за четирите географски посоки, дали защото народите, преминали оттук са оставяли част от своята култура, днес Ниш е световна културна столица. И как иначе, щом като тук са идвали филмови величия като Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Фестивалът е създаден по инициатива на сръбски актьори и в основата си показва и отбелязва значими актьорски постижения. Макар и близо до България и българската душевност, на този уникален филмов форум за първи път бе показан български филм едва през 2010 година. Става дума за „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, където главната роля изпълнява сърбинът Мики Манойлович.

Другият значим Нишки фестивал е джаз фестивалът Нешвил. Изключително популярен и обичан, съществува повече 30 години и се посещава от десетки хиляди любители на джаза. Смесицата на музикалните жанрове – джаз и етно, създадоха един напълно нов музикален стил, който най-ярко и многообразно представя пред света музикалните традиции на Балканите. Фестивалът е нощно събитие, провеждано на площад „Крал Милан”.

Международния музикален фестивал Константинус представя класическа и традиционна музика в изпълнение на млади музикални дарования.

НИМУС е музикален фестивал на класическата  музика и включва изпълнения на местни и чужди симфонични и камерни оркестри, както и изпълнения на инструментални солисти и оперни певци.

Нисомния (Нишомания) е пърформанс от различни музикални стилове, насочен към младежката аудитория, един своеобразен празник на младостта в артистичен порив.

Студентите на Ниш са домакини на два фестивала. Петдневен фолклорен фестивал в средата на месец юни задълбочава културния обмен между участниците в нетрадиционна среда.

Едно забележително събитие с дълга традиция е Международният пленер в Сичево – най-старият и най-важен фестивал на изкуствата в целия Югоизточен регион. Създаден е през 1905 година от известната художничка Надежда Петрович и след дълго прекъсване е възстановен през 1964. Благодарение на него в момента Ниш разполага с впечатляваща колекция произведения на съвременното изкуство от втората половина на 20 век. Пленерът има международен характер и обединява художници, писатели, литературни критици, преводачи, издатели, почитатели на писаното слово. През последните години пленерът работи в две направления – изобразително изкуство и литература. Всяка година в края на това събитие се присъжда литературна награда „Рамонда Сербика” за цялостно литературно творчество и  принос към литературата и културата.Почти професионалния студентски фестивал Урбан фест насърчава театралното творчество в Балканския регион. Без езикова бариера, с изключителен ентусиазъм и творчески потенциал, студентски състави от различни балкански градове забавляват многобройната си публика на открито по всевъзможни градски пространства – от площади до паркинги и паркове.

В добавка към представеното до тук, ще препоръчаме и Международния хоров фестивал, Китарен фестивал „Наисус” – класическа китара в изпълнение на млади музиканти, конкурс за изпълнители на струнни инструменти в музикалното училище на града.
Цялото това културно вълшебство е рожба на хората на Ниш, но и на реката Нишава. Тя е безмълвен и радостен свидетел на цялата тази артистична бъркотия, често дори и своеобразен „творчески” домакин на културните събития в кацналата над нея Нишка крепост.

Ето защо в началото ми се стори, че Нишава обича своя Ниш. И сякаш като доказателство за тази си обич, реката спира своя път точно там, оставя своето име до това на любимия си Ниш, за да се превърне в част от Великата Морава.

Краят на това пътешествие е начало на едно мое завръщане към Ниш и Нишава. Към историята и днешния им ден. Към идващото лято, когато културните традиции на това изконно място ще забълбукат отново.

С благодарност към ръководителите и организаторите на това пътуване, осъществено по проект „ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки”, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия”. 10-14 април 2014 г.

                                                                                                             Людмила ЦВЕТКОВА