Европейският парламент настоява за спиране на еврофондовете за България заради корупция

Европейският парламент прие текст, който съдържа призив към Европейската комисия да възприеме решителна позиция по отношение на България и сериозно да разгледа въпроса дали у нас е възможно използването на европейските средства съгласно правилата. Сходна препоръка беше одобрена и за Румъния, предаде БНР. Като аргумент за двете балкански страни са посочени: дълбоката загриженост на Европарламента от липсата на напредък по мониторинговия механизъм, продължаващото силно разпространение на корупцията и наблюдаваното в страните принципно затруднение за разпределяне на отговорности и коригиране на грешки.

Препоръките са част от доклад, с които се одобряват разходите, направени от Европейската комисия през 2012-а година. Текстът беше внесен от евродепутата от ЕНП Маркус Пийпър  и подкрепен от мнозинството в пленарната зала. В т. 296 от доклада под заглавието „Липса на напредък в България“ пише, че в последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка комисията отчита „липсата на напредък (. . . ), продължаващото силно разпространение на корупцията и наблюдаваното в страната принципно затруднение за разпределяне на отговорности и поправяне на грешки“. Предложението на българския евродепутат Ивайло Калфин за отпадането на параграфа не беше прието. Преди няколко дни председателят на Европейския парламент Мартин Шулц коментира в отговор на въпрос на БНР, че тези препоръки не са законово обвързващи.

„Това е първото ясно свързване от европейска институция на механизма за мониторинг и европейските фондове, коментира „Капитал Daily“, който писа за готвената препоръка. Изданието припомня, че досега двата показателя не бяха свързвани, като способността на България да усвоява средства не беше поставяна под въпрос, въпреки продължаващите песимистични доклади на Еврокомисията. Интересно е дали това е тенденция, която тепърва ще бъде развивана в Брюксел, защото тя би била толкова вредна за интересите ни, колкото и свързването на Шенген с мониторинговия механизъм. Последните две също трябваше да бъдат разглеждани отделно, но когато се стигна до приемането на България в Шенген, липсата на напредък беше ясно изтъкната като пречка. Но определено е индикация за бъдещи проблеми за кабинета.

България и Румъния са единствените две държави, споменати по този начин в доклада, като за северната ни съседката точката е озаглавена „бавен прогрес в Румъния“ и отчита известен напредък за страната.