Духовната и човешка същност на лечителя Петър Димков в книгата на Еленка Тодорова

Днес за народния лечител Петър Димков се знае и много, и малко. Роден е на 19 декември 1886 г. в София, в семейство на свещеник Иван Хаджидимов от Горно Броди.  Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка. През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, раняван е 8 пъти. Още тогава спасява голяма част от поразените от холера войници. След 1936 г. той се занимава с лечителство в страната и чужбина – традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение. Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за душата на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест. Широко пропагандира идеите на вегетарианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. „Наръчник по природно лекуване и живеене” е вписан в списъка на забранените книги и са унищожени почти всички екземпляри… Заедно с инкриминирането на труда му, властите официално му забраняват и да лекува… Но той продължава да лекува тайно… и спасява през следващите десетилетия над 100 000 човешки живота… В периода 1977-1979 БАН издава книгите му „Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот” в три тома, но от изданието е премахната духовността в лечителската философия и практика на Петър Димков, с което трудовете му до голяма степен са лишени от живец. Едва след демократичните промени учението му достига отново до милионите страдащи в своята цялост.

В книгата си „Петър Димков – лечител и будител” Еленка Тодорова разкрива преди всичко духовната и човешка същност на народния лечител. „Оказа се, че Петър Димков умееше да разбира тялото ми, като с подробните си указания в планчето лекуваше болките по него, ала още по-добре разбираше душата ми и със загатващите си напътствия ме насочваше да намеря пътя към нея.”, пише в послеслов към книгата си авторката. Естествено и непринудено, като на раздумка, Еленка описва запознанството си с лечителя, докато търси цяр за болната си дъщеря. Тя споделя и предопределеността и мистиката, която ги среща за втори път и ги свързва завинаги. Предопределеност, която Димков предусеща още при първите им контакти. „Помисли си добре и знай, че ние пак ще се срещнем, но не избирай да вървиш по трудния път. Тогава животът ще те принуди да дойдеш при мен” й казва той и само три години по-късно думите му се сбъдват. Вярно, че тогава Еленка избира „трудния път”, но от този миг насетне тя остава свързана в живота, в мислите, в доверието и благодарността си с големия български народен лечител и духовен учител Петър Димков. И до днес, макар и напуснал този свят, за нея „прекрасният чичо Петър” е живия душевен водач, наставник и просветител. Димков лекува страдащите до последния си миг на Земята, а Еленка Тодорова е до него и помага в неговото мисиянско дело, преписвайки, размножавайки и разяснявайки планчетата му за различните заболявания. На ден го търсят стотици болни, но лечителят приема всеки с благост, с усмивка, с отдаденост, с думи на разбиране, надежда и утеха. Това, което извиква благоговение у Еленка е наистина огромното сърце и безпределната любов на Петър Димков към всички и всичко в този свят. „Аз съм лечител и щом болният се е обърнал към мен, съм длъжен с каквото мога да му помогна дори в неизлечимата фаза на болестта. Докато човек диша, винаги има надежда и това ме води при тях, независимо че повечето болни ме търсят преди да стигнат до попа. Човешко е да подадеш ръка на болния, за да вярва до последния си дъх, че ще се оправи. Понякога умелото общуване чрез внимание и съпричастие вдъхва надежда, че може да се промени положението. Това ги успокоява и по-леко приемат нещата. Всичко е индивидуално и за всеки е различно. При някой се появява вяра в лечението и той сериозно се мобилизира. Тогава става чудо и болният оздравява – нищо, че за някои е безнадежден и вече отписан от живите. Карма, всеки идва със своята мисия и карма в живота”. „Природата е заложила у човека магическа сила, която може да преобръща всичко и да твори чудеса. Повтарям: с мислите си човекът е най-добрият чудотворец, стига да ползва вярата си в тях, за да разбере как да разработи волята и енергията си.” – са споделени от Еленка Тодорова размисли на народния лечител. Димков често говори за връзката на човека с Бога, за силата на душата.

„Природата е създала всичко и има своите правила на живота. От нас се изисква да ги спазваме разумно, за да се развиваме, а не да се самопогубваме”; „Никой и нищо не е случайно тук. Всеки и всичко има своето предназначение и е предопределено от природата. Всеки идва със своята мисия, карма и духовни знания, които да устоява и развива в живота си. Това е Божи закон”- казва той и още „Ясна ли е мисията, човекът осъзнава своята духовна същност и призвание. Тогава се променят мисленето, мирогледът и самия живот. Той е усвоил правилата на природата и се стреми да бъде в хармония с тях. Това променя съдбата му и кармата, които има. За да постигне това всеки следва да изчисти стаичката в себе си. Така можеш добре да чуваш и усещаш душата си. Тя знае всичко за мисията.” – няколко прости думи, а дават цялата философия на смисъла на живота и как да го изживеем. Едно от ценните послания на Петър Димков, предадени от Еленка Тодорова, гласи – „Истинската вяра осъществява връзката между човека и Бога. Тази връзка помага на всеки да се развива. Вярата окриля душата и духа у човека. Тя е мощен заряд и твори чудеса, като го променя и прави силен…. А истинската вяра е обич към себе си, към всички и всичко. Човек, който се е опознал и е придобил вяра, може да се вслушва в душата си, а тя ще го научи на много неща. Ще му разкрие много мъдри истини, за да усвои значението на прошката и на благодарността.” И само заради тези думи си струва човек да прочете книгата „Петър Димков – лечител и будител”, за да се докосне до вселенската мъдрост на големия български народен лечител и духовен водач.

Във втората част авторката разказва за своя живот по пътя, по който я е повел Петър Димков. Тя споделя своето мистично преживяване, когато след физическата му кончина духът на чичо Петър, както го нарича цялото й семейство, я повежда на едно пътуване над София, за да й покаже, че умира само тялото. Душата-божията същност, която всеки човек носи у себе си е безсмъртна. „Всичко е енергия и ние също. Тя не се губи, а само се видоизменя. Настъпи времето и аз да се видоизменя и променя. Дори сега ще мога по-лесно да помагам. …. Вече няма никакви прегради за моята душа. На всеки, който се обърне с вяра в мислите към мен, ще мога да помогна по невидимите за човека Божии пътища” – са част от думите на силата, които Еленка е запомнила и записала от това преживяване.

И до днес Еленка Тодорова се развива и се променя, търси единението с цялото мироздание във всеки миг от живота си. Преоткрива и се радва на хармонията в природата. Подпомага и много други приятели, познати и непознати в това чудно пътешествие към осъзнаването на себе си и откриването на Бога. „Това ми помага да се чувствам добре, спокойна и уверена, че приемам, уважавам и обичам себе си такава, каквато съм. А то ме подтиква да се радвам на себе си и на всичко, да благодаря на Силата, която ни е създала, че ме благославя с уникалния шанс да съм на този свят, за да усвоявам нейните знания чрез моята Душа и да им позволя да се проявят чрез мен в мислите, желанията, намеренията, чувствата, думите и делата ми” пише самата Еленка в послеслова към книгата си.