Дойче веле: Протестите в България са срещу корупцията и срещу мафиотските връзки в управляващите среди

Протестите са не само спонтанен израз на гнева от високите цени на тока, те са предизвикани от далеч по-сложни причини и мотиви – в тях се отразяват натрупалото се растящо социално недоволство и растящата готовност за протест. Това казва пред Дойче веле Соня Шюлер, която е специалистка по социална антропология в университета във Фрайбург. Към разочарованите очаквания за по-висок жизнен стандарт след присъединяването на България към Европейския съюз се прибавя акумулираното недоволство от поскъпващия живот и ниските заплати. Все по-болезнено се осъзнава фактът, че ножицата между бедни и богати се отваря все повече, че различията между града и селото по отношение на квалификацията, доходите и благосъстоянието се задълбочават все по-осезаемо, изтъква експертката.

Социално-икономическият натиск от една страна, и постоянните корупционни скандали от друга, наред с мафиотските връзки в управляващите среди засилват у хората убеждението, че нито една политическа сила и нито един управляващ не работи в защита на техните интереси и искания, а се облагодетелства за тяхна сметка и разпродава ресурсите на страната. Недоволство и гняв буди и фактът, че политици, управници и юристи все така са свързани със старите структури и актуалните клиентелистки мрежи, допълва социоложката. Обществените обрати от 1989 г. насам създават у хората усещането за „перманентни революции“. С чувството, че едва ли не всеки ден се извършват обрати, се живее трудно без да човек да изгуби вярата и надеждата си. Универсалните ценности и норми, налагани от Европейския съюз и пропагандирани от политиците – обществено благо, демокрация, правова държава, борба срещу дискриминацията – все повече се възприемат от българите като отломки от една разбита утопия. Хората вече все по-малко се вслушват в критиците и интелектуалците, които защитават тези ценности, смята Соня Шюлер. Месеци преди протестите критиката срещу правителството и парламентарните сили бе изнесена в публичното пространство – в електронните мрежи и екологичните акции като тази срещу застрояването на природен парк „Витоша“.

А Иван Бедров пише – любим рефрен на опозиционни политици, на коментатори, а от скоро и на представители на ГЕРБ, е как строгата финансова дисциплина била причина за народното недоволство. Бедността и отчаянието в България не са предизвикани от орязването на бюджетния дефицит, а от смачкването на малкия и средния бизнес, от силовата централизация на всички икономически процеси в ръцете на един човек, от толерирането на някои за сметка на други, от отвращаването на предприемачите и убиването на вярата им, че свободната инициатива може да носи резултати. Мутризацията на бизнеса в България затвори хиляди фирми и остави без работа стотици хиляди българи. Да, нечовешко е държавата да не увеличи мизерните пенсии в продължение на три години, но дори и това да се беше случило, малко по-високото потребление не би променило картината и бедността и отчаянието нямаше да са по-малки. Постоянното увеличение на изискванията към малкия и средния бизнес буквално изяждат доходите. Задължението да се плаща за сертификат за това и онова, да се внасят непрекъснато декларации в разни учреждения, да се харчат луди пари уж в името на добруването на служителите… Това се отразява на работниците само по един начин – парите във фирмата намаляват, намаляват и заплати, изчезват работни места. Парадоксален беше примерът със забраната на тютюнопушенето – първо управляващите решиха да не я въвеждат и принудиха дребния бизнес да инвестира в нови вентилационни системи. После решиха да въведат забраната, а хората платиха тази безсмислена инвестиция – едни с печалбата си, други с работните си места. Огромна е зависимостта на фирмите от държавата. Обществените поръчки са единственият източник на свежи пари, а мнозинството от тези поръчки не се извършват по правилата. Констатацията е на Сметната палата. Ако искаш да работиш, трябва да се обадиш на еди-кой си, да върнеш еди-каква си част от парите, да наемеш еди-кой си като служител или подизпълнител. А ако случайно не си съгласен с тази практика и решиш да говориш за това или да обжалваш резултата от търга, в най-добрия случай просто фалираш. Доста по-често посрещаш проверки – или данъчни от НАП, или за нелегален софтуер от МВР, или нещо друго. Управляващите не се посвениха да използват държавната машина срещу всеки, който не играе в техния отбор и който пречи на техните любими монополисти. В нормално общество тези проблеми се обсъждат. Браншови организации протестират, медиите коментират и търсят отговори от властта. А когато има нещо нередно, дори и прокуратурата се намесва. Тук това не се случва. След овладяването на медиите, вече даже не се и говори за това. Докато преди 20 години мутризацията на икономиката се извършваше с помощта на бухалките, днес в ролята на бухалките е държавната машина. Точно тази нездрава среда задълбочи кризата в България. Изправени до стената, все по-често предприемачите си задават въпроса “Има ли смисъл?”. Някои предпочитат да живеят по-спокойно с това, което вече са спечелили, други заминават в чужбина, заминават и служителите им. А тук остават по-малко и по-малко работещи. Така мутризацията увеличи бедността, намали работните места, роди несправедливост. Затова гневът на българите не е пряко свързан с непреводимата думичка „austerity”.

Готовността за протест, отприщена от дълго трупаното недоволство, наред с осъзнатия пълен провал на политическите елити и доверието в тях, стоят в основата на демонстрациите, продължава Соня Шюлер. Лозунги като „мафиоти“, „оставка“ и искания за „нова политическа система“ не са насочени обаче към отхвърлянето на демокрацията като конституционен принцип и политическа схема – те просто открояват възприятието за партийната политика като „мръсна сделка“ и по същество са израз на искането „политиците или наистина да действат, или да се махнат“. Конкретните представи за политическите алтернативи, стоящи зад подобни искания, са многообразни и често неясни. Това, че няма конкретни лица, които биха могли да бъдат възприети като потенциални политически лидери на бунта и които в евентуални преговори биха застъпили определени политически искания, повишава опасността от манипулиране на протестите, особено от страна на националистически настроени сили, сочи експертката. Бедността кара хората да излязат на улиците. Но какво може да направи следващото правителство срещу нея? Рецепти, естествено, няма, казва Соня Шюлер. Едно е ясно – козметични мерки от рода на „разпнете го, той е виновен“ или повишаване на пенсиите с по лев и половина няма да помогнат. Ясно е и, че държавата разполага с ограничени ресурси, но трябва да намери решение на структурните проблеми в области като социалната система, образованието, данъците, администрацията и подобряването на условията на живот на особено пренебрегнатите групи от населението. Освен това тя трябва да внушава на хората сигурността, че парите, които плащат на държавата, не потъват в нечий джоб, а са предназначени за общото благо. Хората трябва да получат ясни и недвусмислени сигнали, че управниците не се опитват да ги мамят, че корупционните практики се преследват и наказват.