Дискриминацията – начин на употреба

На 11 ноември миналата година в местната преса излезе обява за свободно работно място – общината си търси медицинска сестра за училището в Ярлово. Кандидатствах. Спазих изискванията и сроковете. Е, не написах мотивационно писмо, но и без друго се знае, че да работиш в малко селско училище, си е детска мечта на поне половината българи. Бях единствен кандидат до края на срока. Както е прието в нашата община, никой не благоволи да ми се обади, ставам или не ставам за тази работа. Някъде след месец се разбра, че не е много изгодно общината да реализира работното място точно преди ваканцията, което си е доста разумно решение предвид предстоящото увеличение заплатите на ръководните общински служители и на доброволно работещите за благото на народа общински съветници.

 Мина ваканцията и отмина, ала отзвук за някакво намерение по отношение на моята кандидатура все не идваше. Нямаше начин, любопитството ми беше набрало скорост и реших да попитам. Обадих се на ресорния заместник-кмет. Казва се Васил Сайменов. В продължение на час си разменихме няколко обаждания, докато той си освободи малко време и сам ми позвъня. Благодарих, извиних се за отнетата минута и зададох въпроса си: Защо не получих работата в селското училище. Отговорът дойде след няколко секундно мълчание, което даде възможност на един от четиримата най-важни общински ръководители да събере мислите си и да формулира високо отговорен и компетентен отговор: сега ли точно ще ти обяснявам, имам комисия, айде!

Това е. Високопоставеният патриций срита плебея и отиде да даде благословията си в комисията – заплатите на висшестоящите общински чиновници и доброволци да се увеличи до възможния максимум.

Този частен случай излагам пред самоковската общественост поради една причина: искам за сетен път да покажа, че феодализмът в общината е повече от жив. Тук продължават да слагат на общинската хранилка само своите си хора, от дълбоко преданите на властта фамилии (семейството на Сайменов също е в тази категория) и с изключителната заслуга на червени апологети.

Така е. Имате и доказателство.

Обективно погледнато това е дискриминация. Цитирам:

Правото на ЕС забранява дискриминация под каква да е форма при процедура за назначаване на работа.

Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Официален вестник, L 303, 2 декември 2000 г.;

Закон за дискриминацията

Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.

Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

7. „Неблагоприятно третиране” е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

В моя случай „неблагоприятното третиране” се основава на подозрението, че аз продължавам да изразявам своето мнение на свободомислещ човек чрез сайта СамокоВест, след като тази възможност ми бе отнета със спирането на вестник Любословие. Нямам никаква връзка със сайта, освен че го харесвам и, че там работят хора, които уважавам. Но дори и да имах, поведението на г-н Сайменов и екипа му си остава дискриминационно.

Не можете да имате власт и влияние върху свободата ни, господа, нито върху достойнството ни.

Останалото ще си кажем в Комисията за защита от дискриминация и в съда.

                                                                                                 Людмила Цветкова