Детето-чудо в ските Наско Петров с първи Голям глобус в Италия

Детето-чудо в ските Атанас Петров спечели първия си Голям глобус от турнирите в Италия, на които тази година прави истински фурор. Българчето със самоковски корени триумфира и в последния, 4-и кръг от надпреварата Миникупата на Ливиньо, като събра максимален брой точки от надпреварата след 4 победи от 4 старта. Както вече писахме, Наско е син на една от най-добрите ни сноубордистки – самоковката Мария Димова и  на треньора по ски и сноуборд Атанас Петров.

В последния кръг от веригата Наско се справи без проблем с конкуренцията си от 78 момчета във възрастта 2006-2007 година и завърши пръв в гигантския слалом, което му осигури огромна преднина пред завършилия на второто място в генералното класиране.

Атанас Петров-младши ще бъде награден на специална, тържествена церемония в следващите дни. Наско вече е истинска звезда в курортното градче в Италия, като по местната телевизия почти ежедневно се отделя доста време в спортните предавания, посветено на малкия ни талант и неговите успехи.

Viasport.bg. предсатавя Наско Петров – малкият скиор с големите таланти, от началото през най-голямото приключение до многобройните му дарования.

Атанас Петров е малкото българче, което прави истински фурор по пистите в Италия, печелейки титли и медали на състезания от всякакво равнище – от местните, Миникупата на Италия, до регионалните.

Последната надпревара на малчугана пък бе една от най-важните му този сезон, тъй като бе квалификация за националното първенство на една от най-скиорските нации в света.

Разбира се, Наско се справи по най-добрия начин със задачата си и си спечели правото да участва сред най-силните 150 алпийци в неговата възраст, родени 2006-2007 г., от цялата страна и да се бори за медалите. Все още не е ясно кога и къде ще се проведе надпреварата заради топлото време, принудило италианската федерация да промени датите на състезанието, което трябваше да се състои в началото на април.

Началото

Как обаче започва всичко. Може би определящото е, че Петров е син на една от най-добрите ни сноубордистки в близкото минало Мария Димова и треньора по ски и сноуборд Атанас Петров. Амбициозната майка качва малкия си наследник на ските, когато е едва на годинка и 8 месеца. В началото той усвоява тайните на карането на ски и сноуборд от Мария, докато на 5 годинки тя решава да го пусне да тренира в ски клуб на Боровец, където семейството управлява хотел. Извън зимния сезон обаче те живеят в Пловдив, където 9-годишният талант учи вече в трети клас. Малчуганът пък е на пистата във всеки възможен момент, освен когато не е на училище.

Решението за Италия

Решението малкият скиор да се пробва в Италия отново идва от майка му. Мария е впечатлена от природата в Ливиньо, където последните две пролетни ваканции семейството прекарва на ски и сноуборд. След последната почивка там тя решава да се върне следващата зима, заедно с Наско и да го пробва в някой местен клуб.

В авантюрата й помага приятелят на семейството – бившият ски национал на България Атанас Германов, който живее и работи в италианския курорт. Той проучва как стоят нещата и след като разбира, че няма никакъв проблем българчето да кара за местен отбор, Мария и 9-годишното хлапе пристигат през декември в Ливиньо.

„Започнах да търся апартамент за нас двамата още през лятото. Когато Наско започна новата учебна година в Пловдив, обясних на директора на училището каква е идеята ми и получихме разрешение да изведем детето на индивидуален план“, оттук тръгва разказа на Мария Димова

Първи трепети

„Когато започна сезона в Италия, ние тръгнахме веднага. Още на първата тренировка обаче се сблъскахме с препятствия, но и треньора, и децата ни приеха страхотно в клуба и всички се опитаха да се сприятелят с Наско. Той обаче не знаеше нито италиански, нито английски език, каквито говореше треньорът му, но пък ни увериха, че това няма да е пречка и ще се разберат някак. Другият проблем беше картата за ски съоръженията. За да имаме безплатен пропуск, Наско трябваше да е ученик. За това аз веднага отидох в местното училище и след разговор с директора се разбрахме да го запишем във 2-ри клас, тъй като тогава италианчетата започват да пишат буквите”, разказва за първите им перипетии Мария.

Това че ще е ученик в Италия бил поредният шок за малкия скиор. Първо той бил сърдит на майка си, че го откъснала от приятелите му в България и го „завлякла” в друга държава. След това пък, без да му казва, го записала и на училище. За капак на всичко след втория си ден в школото, който се падал в петък, Наско и Мария разбрали, че всъщност в Италия децата учат и в събота. Това направо сразило малчугана и той отказал на другия ден да става и да ходи на училище.

„Бях сърдит, защото мама ме откъсна от всичките ми приятели. После пък ме записа на италианско училище, без въобще да знам езика. Сега обаче се справям много добре, горд е малкият скиор, а майка му допълва, че дори е надминал италианчетата и вече носи в къщи само оценки от 9 и 10 (там най-високата оценка е десетка) на тестовете. – За по-малко от 3 месеца научих езика и вече спокойно разговарям с треньора и с децата в училище и на пистата”.

С тръгването на училище пък Петров веднага получил карта за ски съоръженията.

На пистата

Още с първото си спускане Наско изумил всичките треньори. Стигнало се дотам, че още след първата тренировка, неговият наставник отишъл при ваксмайстора, който подготвя ските на най-добрите скиори на клуба от всички възрасти, и му казал шокиран: „Дойде едно българче, което ще връзва по 3 секунди на останалите”.

На въпрос на Viasport.bg как мъникът успява да се справи с тежката програма – сутрин училище, следобед тренировки и вечер домашни по италиански и след това уроци по програмата на българското училище, той отговори простичко: „Това е интересното”, а след това допълни: „Понякога протестирам срещу многото уроци и домашни и на мама ѝ е трудно, но се справям”.

Майка му с гордост разказва, че когато започнала работа като ски учител още преди да разберат коя е, колегите й започнали да й разказват, че в отбора на Ливиньо се е появило едно българче, което гази всички и я питали дали го познава. Накрая тя през смях им признала, че е синът ѝ. Мария обяснява, че е впечатлена от отношението на треньора към децата в отбора.

„Той винаги минава с тях по трасетата преди състезание, обяснява къде и как да минат покрай вратите, какво може да им се случи по време на спускането и т.н.” Така направил и на последното регионално първенство, на което Наско си спечели право да участва на Националното първенство на Италия.

„Пистата обаче беше много изорана, леда отдолу се спука и тя стана на ребра, а аз бях 71-ви номер и на третата врата една бабуна ме изхвърли. Концентрацията ми изчезна. Въобще не се спуснах добре, не съм доволен, но добре че се класирах”, спомня си малчуганът.

В България той тренира на Боровец при Любослав Банков, но споделя, че има голяма разлика между това, което са тренирали у нас и това, което прави сега в Италия. Най-много му харесала първата тренировка на Апенините.

„Беше забавно. Оставяха ни да се спускаме на една ска, за да се научим какво да правим ако ни падне. Карахме назад, напред, на един кант… След първото състезание обаче тренировките станаха по-сериозни”, обяснява Наско.

Друга разлика, за която двамата говорят е и лифт картата. Тази на мъника си е в него през цялата година и той може да ползва ски съоръженията когато си поиска, докато у нас след тренировка наставникът събира картите и децата не могат да карат свободно, без да си плащат. Мария пък допълва, че като ски учител и тя е получила лифт карта, за която не е платила и стотинка, докато у нас си е плащала.

Майката и синът разказват, че въобще не са имали представа какви са мащабите на занимаващите се със ски в Италия и колко огромна е конкуренцията. Само за 3 месеца децата тук имат 13 състезания – 4 кръга от Миникупата на Ливиньо, 4 старта от турнира на региона, още 4 – на провинция Ломбардия, както и един финал на провинцията, който е квалификация за Националното първенство. И така е за всички провинции в страната.

Училището

„Мисля, че италианското училище ми харесва малко повече. Тук децата се държат по друг начин, отколкото в България – по-дружелюбни са, отношението е друго – споделя Наско. – Освен това имаме някои страшно интересни часове. Например един ден ни дадоха бележки, в които обясняваха какво ще правим на следващия. Те, разбира се, бяха на италиански и мама я преведе с помощта на интернет преводач. Излезе, че ще ходим на кънки на лед и тя ми даде екипировка за пързалката.

Когато отидохме на мястото обаче се оказа, че всъщност е пишело, че ще имаме шейни на лед и всички бяха екипирани с такива. Беше смешно. Там си проведохме и часа по математика. Учителката стоеше на финала на пистата и даваше задачи. Който отговори правилно се качва за следващо спускане. Който сбърка – пропуска един път и така.”

Мария пък останала очарована от подхода на учителите. Тъй като българчето е доста по-напред с материала по математика, отколкото местните второкласници, с които учи, той влиза по-рядко в тези часове. Вместо тях пък с него специално работи друга госпожа – по италиански, за да може той да напредне с езика.

По-късно двамата разбрали, че всъщност в Италия в училищата има помощни преподаватели по всеки предмет и когато има деца в класовете, които изостават по някоя дисциплина от останалите, те се обучават отделно с тези специалисти. Българите били изненадани и от друго – оказало се, че на Апенините е почти престъпление детето да отиде без домашно на училище.

„Един ден ми се обадиха от там и ме извикаха на среща. Направиха ме буквално на две стотинки, за това, че Наско е отишъл без домашно. Такова конско ми четоха, че те полагат толкова усилия да го научат, а той не отвръщал със същото. Обясних им, че той всъщност е ученик и в България и учим по двете програми – италианската и българската и има доста уроци и домашни. Те не знаеха, че учим допълнително и ни влязоха в положението, но все пак помолиха да не пропускаме вече домашните”, разказва Мария.

И допълва, че понякога й се налага и тя да се включва в писането на домашни, като помага главно в оцветяването. Тя разкрива, че двамата ще се приберат у нас през април и Атанас ще трябва да се яви на изпити по всички предмети от програмата на 3-и клас, за да завърши годината в България.

Заради многото състезания през сезона Наско често отсъства от клас, но това не му дава право да пропуска материал. Всички в класа му вече толкова са свикнали, че ще донесе поредната купа и медал като се върне, че след 6-ата вече го бъзикат да престане да носи старата купа, а да вземе да спечели някоя нова.

Най-голямото приключение

Още през първия месец на престоя си в Италия Петров преживял едно от най-впечатляващите неща в живота си. На 6 януари там се празнува Епифания (Богоявление) и децата обикалят къщите на хората, които пък им дават лакомства и дребни подаръчета.

„Предния ден ни казаха, че ще се обикаля градчето и децата трябва да си носят пликчета за подаръците. Аз го пратих с една торбичка – разкзва Мария. – Когато стигнахме до сборния пункт обаче видяхме, че другите деца са дошли с шейни, на които возеха огромни празни кашони и още 10-15 торбички. Нямахме представа за какво става въпрос, но когато децата тръгнаха по домовете, хората се бяха подготвили и всеки подаваше каквото е приготвил.”

„Цял ден обикаляхме от 8:30 сутринта и се прибрах в 22:00 часа. Получавахме шоколади, бонбони, вафли, сокчета, дори имаше калъфи за апарати и часовници. Майките идваха, взимаха торбите, изсипваха ги в багажниците на колите и децата продължаваха. Събрах над 10 килограма лакомства. Още имаме бонбони в къщи”, разказва разпалено малкият.

Детето-чудо в ските е футболист, плувец и волейболист

Оказва се, че Наско е всестранно развит талант. В Пловдив той тренира футбол и волейбол в школата на Локомотив (Пд). Около месец, след като се прибере в България, 9-годишният спортист ще се включи във футболния отбор и заедно със съотборниците си ще участва в турнир в Дюселдорф (Гремания) от 12-19 май, където „смърфовете“ ще премерят сили с децата на грандове като Ювентус, Реал (Мадрид), Барселона, Рома и т.н. – 12 от най-известните отбори в света.

Петров има медали и в плуването. Треньори в този спорт се опитвали да убедят майка му да го запише и да се занимава сериозно, но тя отказала. „Отговорих им, че когато има ученически турнири ще го пускам да плува, но няма да тренира, тъй като се занимава с футбол, волейбол и ски. Още един спорт вече ще му дойде много”, обяснява Мария.

Наско вече е категоричен, че догодина ще се върне с майка си в Ливиньо и ще продължи да учи и тренира там. Въпреки че вече е понаучил езика, той и Мария са наясно, че ще трябва да ходи на уроци по италиански и в България през лятото, за да може да го усъвършенства. Защото следващия сезон малчуганът иска да учи вече с връстниците си в Италия, а това означава да има часове по география, химия, математика и религия.