ГЕРБ отвори чадър над ченгетата от ДС

Поредният опит да се въведе законова забрана на ДС-сътрудници да участват в държавното управление претърпя пълно фиаско. Предложението, направено от Синята коалиция, тихомълком бе отхвърлено от управляващото мнозинство на ГЕРБ. Текстовете, внесени от Лъчезар Тошев, предвиждаха временно 10-годишно ограничение за кадри на ДС да заемат ръководни постове в редица държавни институции и дружества, сред които МВР, Висшият съдебен съвет, военното министерство, Българската народна банка, разузнаването и службите за сигурност, институцията на омбудсмана, „Националната електрическа компания“ и „Българския енергиен холдинг“. В началото на тази година Румъния прие закон за лустрацията, а подобен законопроект е обсъждан и в македонското Събрание.

Според вносителя целта на закона е да гарантира успешното провеждане на държавната политика към демократизация и ефективното преориентиране на българското общество към ЕС и НАТО. По думите му, това е особено необходимо за преодоляването на пълната енергийна зависимост на България от Русия, която е следствие от действията на предишни управления. В коментара си Лъчезар Тошев каза, че приемането на законопроекта чертае разделителна линия и е крайно време  България да скъса с комунистическото си минало.

На практика обаче обсъждане на предложението не се състоя. По време на заседанието Комисията по правните въпроси в парламента препоръча на депутатите да не приемат законопроекта.

„Комисията разгледа законопроекта. След падането на желязната завеса в редица държави в Европа бяха приети и приложени лустрационни закони. Извършените престъпления по време на комунистическите режими следва да се наказват и в Наказателния кодекс. Трябва да се отбележи обаче, че въпросът за давността на тези престъпления в България все още не е намерил справедливо решение“ – обясни слабостите в текста председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Искра Фидосова.

В гласуването участваха само 97 от 240-те народни представители, като 67 от тях се „въздържаха”, 18 бяха „против“, а „за“ – само 12. Основният аргумент на мнозинството е, че подобни норми противоречат на основния закон на държавата и Конституционният съд неведнъж е отменял аналогични текстове. Според вносителя Лъчезар Тошев приемането на законопроекта чертае разделителна линия и е крайно време е България да скъса с комунистическото си минало.

Досега единственият частичен напредък по темата бяха промените в Закона за дипломатическата служба, които забраняваха на хората от ДС да заемат определени постове в системата на външното министерство, приети през ноември 2011 година. Те обаче бяха отменени от Конституционния съд с основния аргумент, че негативната обществена оценка за дейността на тайните служби на тоталитарната държава не може да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани. КС по традиция твърдо се противопоставя на всеки опит за въвеждане на каквито и да било ограничения пред щатните и нещатните сътрудници на репресивния апарат на комунистическата партия.

Тогава обаче правителството упорито демонстрираше воля България да не се представлява от агенти на службите. Сегашното поведение на мнозинството в Народното събрание буди съмнението, че политиката на управляващата партия спрямо служителите в репресивните органи на БКП не е принципно и безпристрастно, а е продиктувано единствено от интереси към апетитните постове в българската дипломация. Струва си да се потърси отговор на въпроса каква част от членовете на ГЕРБ идват от въпросните служби и как присъствието им в ръководните държавни органи влияят върху управлението на страната.