Георги Даскалов: Разликата между комунистите и хората

Подавал съм оставки. През 2000-ата година напуснах като първи заместник-главен редактор на „Демокрация“, след като Костов беше пратил Бисеров и Атанас Свиленов, Бог да го прости, да ме уволняват, понеже се бяхме отклонили от партийната линия и махнаха главната редакторка. Не чаках подканяния, напомняния, намеци.

И от други места съм се махал. Не съм се венчавал за постове. Детската ми мечта не е да бъда началник, исках да съм журналист и съм. Добър или лош.

Сега Пламен Узунов, съветник на президента Радев, бивш министър в правителството на нашата държава, чиито снимки като Хитлер се завъртяха из нета, вика – няма да подавам оставка, тия картинки са извадени от контекста.

К`ъв контекст, какво изваждане.

Павел Тенев, за когото знам някои неща, според които далеч не е образец, беше изловен с нацистките си пози, влезе в министерството и на другия ден излезе. Вярно, че въпросът му е бил поставен ребром, ама това сочи някакви разлики, заради които Бойко Борисов печели изборите вече трета петилетка.

В Германия Лутц Бахман, лидер на ПЕГИДА, лъсна на корицата „Шпигел“ преди 2 години като Хитлер и моментално си даде оставката. Бахман е практикуващ нацист, макар и под прикритие, в рамките на либералната европейска коректност. В смисъл – може да вика на джагалите джагали, ама няма право да им се заканва, че ще ги праща в концлагери.

Пламен Узунов е зевзек, той няма убеждения, освен дълбокото комунистическо, че оставка не се дава. Власт не се дава.

Това е разликата между българските комунисти и хората. Една от разликите. Има и много други.

Но тази е важна. Комунист оставка не дава, освен ако не е заплашен животът му.

Това са истинските комунисти. Други не съм виждал.

Публикувано на фейсбук страницата на Георги Даскалов