СамокоВест

Георги Даскалов: Недовършеното след 1997-а

Споделете ни в

И още нещо за 10 януари, с днешна дата

В края на 1996-а се наложи да замина в командировка в Москва. Дадоха ми 160 долара командировъчни, които, може да се каже, ми спасиха живота. Като тръгнах, беше малко преди Коледа, доларът струваше 200 лева. Като се върнах след няколко дни, вече беше 400 и се катереше нагоре.
В края на годината правителството на БСП начело с Жан Виденов подаде оставка и левът се обезцени още. Политически ситуацията наподобяваше сегашната. Президентът Желю Желев караше последните дни от мандата си, а новият Петър Стоянов още не беше застъпил.
Процедурата за връчване на мандат за съставяне на правителство не беше изобщо започнала, но беше ясно, че без БСП кабинет не може да има. Бившите комунисти имаха 125 депутати и изразяваха готовност да направят ново правителство.
Виденов обяви, че подава оставка като министър-председател и лидер на партията на 21 декември (Първанов го замести в БСП), а на 28-и парламентът прие оставката на кабинета.

Без правителство

Никой не го знаеше, но на практика Виденовото правителство изкара в оставка от 28 декември 1996 до 19 февруари 1997, когато новият президент Петър Стоянов назначи служебно правителство начело с тогавашния софийски кмет Стефан Софиянски.
Това е реплика към всички, които твърдят, че сега президентът Плевнелиев не бил спазил Конституцията и не назначил веднага служебно правителство.
Политически има сходство, икономически през 1996-97-а България беше пред разпад. Експериментът нито с тия, нито с ония, започнат от Виденов, се провали, понеже политическата изолация доведе и до икономическа. България не беше в състояние да посреща елементарни плащания, парите изчезнаха, заедно с това – и основните продукти по магазините.
Нямаше хляб, мляко, цигари, а каквото имаше, струваше майка си и баща си. Повечето заплати не надвишаваха 10 долара. Пенсиите бяха между 3 и 5.

Обясненията

Има поне две обяснения за станалото.
Едното е, че световният империализъм и Сорос ни организираха хиперинфлацията, недоимъка, хаоса, за да свалят Виденов и да вкарат България в НАТО и Европейския съюз.
Другото е, че комунистическата върхушка – къде от алчност, къде от обикновена некадърност – се провали. Властта се оказа неспособна да гарантира базови потребности.
Хората се видяха опрени до стената и реагираха както биха реагирали всички хора по света. Разбунтуваха се.
На 10 януари 1997 Народното събрание беше обсадено, депутатите се барикадираха вътре, а народът напираше да влезе и да се саморазправи. Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне множеството.
Късно през нощта полицаите атакуваха хората, които бяха останали, и се проля кръв.

Резултатите

Без задълбаване в интерпретациите, 10 януари 97-а се оказа повратна дата. Масовото недоволство попречи на социалистите да съставят второ правителство. Президентът Стоянов убеди политическите партии, че трябва да се върви към нови избори, назначи служебно правителство, което подготви валутния борд и подаде заявка за членство в НАТО и Европейския съюз.
България избра посока и тя беше Европа, Запада.
След 7 години вече бяхме в НАТО, след 10 – в ЕС.

През 1997-а сред българите нямаше големи съмнения, че сме избрали по-добрия път. Имаше надежда. Дори БСП призна, че посоката е тази – НАТО, Европейския съюз, западната цивилизация. Първанов и Стефан Данаилов държаха прочувствени речи, изживяха катарзис, тъй да се рече.
20 години по-късно надеждите са се изпарили. Умората е голяма. Европа се превърна в ежедневие. В даденост.
В същото време остана все още непостижима мечта, доколкото не се сбъднаха очакванията, че ще заживеем като другите европейци.

Повредата е в нашия телевизор

Поляци, чехи, словаци, балтийци, в последно време даже румънците, настигат Европа, която на нас през 97-а ни изглеждаше „на една ръка разстояние“. В Румъния от 1 февруари минималната заплата става 630 лева, вдигат се и останалите доходи. ДДС пада на 19 %.
Значи може и да не е крива Европа.
Ние сме си виновни сами.

Поуките

През 1997 обстоятелствата принудиха българите да вземат решение и те го направиха. Резултатите са по-скоро половинчати. Енергията не стигна да бъдат заставени политиците да следват всичко онова, в което бяха принудени да се кълнат под натиска на страхуващите се за бъдещето си хора.
Кризата отмина, нещата се ускоиха, понесе ни течението. Никой не понесе отговорност.
България продължава да живее с усещане за безвремие.
До следващата криза.

Публикувано на фейсбук страницата на автора