СамокоВест

Георги Даскалов: Децата на Политбюро

Споделете ни в

georgi daskalovПрез есента на 1989 година таман си бях свършил философията в Софийския университет и се върнал в родния Самоков в двоумение накъде да хвана. Дали да си продам душата като Гьотевия Фауст, сиреч да тръгна да правя кариера в партийния апарат на БКП, дали да стана учител по ОМЛ (основи на марскизма-ленинизма) – това беше по-мек вариант, или да мина направо на площадно философстване, за което според мнозина имам добри данни.
За щастие – или не толкова, кой знае – животът напълно се разбърка. На 10 ноември комунистите си свалиха Тодор и – макар да имаше още някои съмнения и колебания – беше ясно, че със социализма и комунизма в досегашния им вид е свършено. В края на същата година беше основан СДС, появиха се множество партии, започна т.нар.Кръгла маса и се явиха избори на хоризонта.
Из страната плъзнаха агитатори и проповедници. Като такива един ден в Самоков дойдоха Михаил Мирчев, днес вече кандидат за кмет на София от БСП и още един човек, който се казваше Пламен Николов, но през годините ми се изгуби, не го знам вече къде е.
Чета в днешната биография на Михаил Мирчев, че по това време той вече е напуснал БКП или се е канел да я напусне. Ама не бил прекъснал връзките си с левите идеи, непрекъснато помагал на БКП, после БСП.
Тогава Мишо Мирчев демонстрираше разочарование от партията, която го е отхранила (ама наистина, баща му Стоян Михайлов беше секретар на ЦК на БКП, висша номенклатура, той буквално е ял партийни пари). Или той, или спътникът му Пламен Николов – няма значение кой, те бяха еднакви – обясняваше защо е рухнал социализмът. Баща ми ми остави апартамент от 200 квадрата, „Лада“, вила – но аз нямам възможност да ги поддържам.
Обикаляха из цялата държава. Не е било на собствени разноски, понеже, както обясняваха, били бедни.
Кой е платил масрафа и защо, е добре всеки да си отговори сам.
Днес тези хора – наследниците на номенклатурата – един по един, но и организирано – се промъкват отново към върховете на държавата. Не ми се занимава да давам примери.
Няма лошо. Никой не е виновен за родителите си и всеки има право на шанс да прави нещата, които смята за важни.
Но България щеше да е далеч по-добро място за живеене, ако синовете на комунистите бяха способни да направят морален избор. Никой не може да се отрече от родителите си и потеклото си с лека ръка, но синовете на Политбюро, повечето от тях – извън всякакво съмнение добре образовани, културни хора – можеше да изберат да правят левица от европейски тип, с ценности, базирани на страховете и надеждите на обикновените хора.
Вместо това БКП и всички около нея и в нея избраха да бъдат партия на назначения капитал, на алчната олигархия, избраха да бъдат каста, която да отбрани своите привилегии.
Това не беше единствната вреда. Останалите партии се моделираха според нея.
И България е това, което е.
http://www.ekipnews.com/…/kom…/decata_na_politbjuro_/188166/