В Цари Мали град само нужниците са автентични – от преди средновековието

В Цари Мали град само нужниците са автентични. Единствено те датират от късната античност. Това стана ясно от снимките, излъчени тази сутрин по btv в рубриката „Аз, репортерът”. Наколни клетки, върху дървени платформи с изрязан триъгълник, мръсни и до голяма степен опасни напълно опровергават тезата за Късноантична римска крепост. Това си е чисто нашенска приумица, сътворена с едничката цел белчинският новобогаташ и строителен бос Симеон Пешов да гушне поредните близо 6 млн. лв. По нататъшният път на парите, разпределението на милионите между властимащите, все още не е ясен. В кои лични и партийни каси са изтекли обичайните комисионни от 30% до 50% от стойността на проекта – бъдещето ще покаже. Защото речно е: „Всичко тайно ще стане явно!”.
Проектът „Реставрация, консервация, и експониране на Късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк „ЦАРИ МАЛИ ГРАД” на стойност 5 760 292 лева бе финансиран с европейски средства по Оперативна програма „Регионално развитие”. Община Самоков също наля 288 162 лв. от изтънелия джоб на данъкоплатеца, като съфинансиране и продължава да налива. По решение на Общински съвет Самоков, от бюджет 2014 за ремонт на въженото релсово съоръжение бяха дадени допълнително близо 56 000 лева, тъй като по-малко от година след пускането му в експлоатация фуникулярът излезе от строя. За закупуване на сувенирни монети, които да бъдат продавани на автомата на горна станция на фуникуляра, и за зимно механизирано поддържане кметската управа с лека ръка потроши още 30 000 лева. Тази година от общинската хазна бе платен ремонтът на оградата на детския кът и на една от кулите на комплекса.
Комплексът Цари Мали град е един от десетките абсурди, представени официално като „успешни проекти“ за развитие на местния туризъм. Става дума за проекти за милиони, които в повечето случаи се опорочават по цялата верига, заради широките порти в Закона за културно-историческото наследство – те допускат съмнителни обществени поръчки, размиване на отговорност, безконтролно изпълнение и корупционни схеми, според признанията на не един или двама експерти.
Шумно и най-вече скъпо рекламираната крепост всъщност е един от 100-те бутафорни туристически обекти. Самоковест е публикувал част от заключенията и коментарите на водещи специалисти. Припомняме някои от тях.
Главен експерт Яна Топалова от Института за национално недвижимо наследство:
„Перник малко по-рано внесе задание за проектиране, което три пъти сме връщали. То е гледано на експертен съвет, тъй като искаха абсолютно недопустими неща, както стана при Цари Мали Град над с. Белчин – зидане до горе в камък. Но не са виновни само те, програмата имаше много недомислия. Проекти на стойност под 1 млн. бяха отхвърляни по технически показатели. Програмата беше преднамерено ориентирана за усвояване на много големи средства. 5 милиона са много пари, за тази сума трябва чудеса да се построят, за да ги оправдаете. И най-тъпото е, че класираха проектите по това – по финансова стойност. И общините, за да докарат стойност, пълнеха, пълнеха, предвиждаха грандиозни строителства и т.н. Направо не можехме да ги озаптим.
Не, това е катастрофално. Серия международни документи на организации коментират въпроса и няма да се разпростирам, но ще кажа, че още Венецианската харта от 1965 г. казва, че реставрацията свършва там, където започва хипотезата. Дори да си абсолютно сигурен, че точно така е изглеждало нещо, някоя крепост – няма автентичност, не е морално да се направи. Все едно да боядисаш църквата в Батак и да запълниш следите от куршуми, за да ти е чистичко. Една истинска крепост носи своите белези от разрушението на времето, дори да си сигурен как е изглеждала, не се прави така.”
Резултатът от изграждането на Пернишката крепост с полимери, „надграждането“ на византийската казарма на Яйлата с тухли, както и съмнително цялостно „вдигане“ на Цари Мали град е обезличаване на паметниците и загуба на тяхната автентичност, в дълбок разрез с международните стандарти за реставрация и консервация, които България е приела. Стана популярен терминът „диснизация“, а според проф. Тодор Кръстев, експерт от ЮНЕСКО, такива профанации ще пожънат ниско-бюджетен туризъм, а не овации.
Доц. Георги Вълчев изтъква друг проблем – сензационното представяне на археологически находки, при това от страна на държавни представители, които внушават фалшива представа към миналото. „Това създава усещането, че всичко в България е фалшификат“, обобщава доцентът.
Ако сравните обектите, изградени по Оперативна програма „Регионално развитие”, ще видите, че резултатите са като по калъп – експониран византийски и/или средновековен облик, 5-6 метра зидария и задължително поне една изцяло изградена кула, която се превръща в музей. Дори екстрите са едни и същи – възстановки на битки, стрелба с лък, будоар с рицарски одежди, демонстрации на занаяти, пейки за отдих, барбекю и т.н.
Очевидно контролните институции не си вършат работата, щом като допускат толкова лесно едни пари да потънат в едни джобове, а покрай тях се стига до пълна подмяна на историята.
Защото каквито ни нужниците – такива ни крепостите – такава ни историята.