В Самоковска община хляб има само за куките на ДС, за комунистите и за циганите

В началото на седмицата ръководството на Читалище-паметник „Отец Паисий” обяви официално, че за секретар на най-древната културна институция в града ни е назначена Теменужка Янкова. Тя е една от трите дъщери на дългогодишния шеф на Народната милиция в мрачните години на тоталитарното комунистическо минало Димитър Янков. Другата му дъщеря – Нина, стана директор на Исторически музей Самоков, след неизясненото и до днес уволнение на предшественика й Димитър Балабанов. Третата сестра – Лиляна Янкова, бе заместник кмет в продължение на няколко мандата несменяемо комунистическо управление в общината, а в предходния мандат – председател на Общинския съвет. За съжаление, след тежко боледуване, през лятото на тази година Лиляна си отиде от този свят. Скръбният факт за ранната кончина на Лили, обаче, не трябва да отклонява фокусът от дискриминационната кадрова политика на самоковските управници. Наскоро кметът Владимир Георгиев издаде заповед за назначението на инж. Лазар Щъркелов за управител на В и К „Чамкория”, считано от 1 декември 2012 година. Щъркелов е дългогодишен член на БКП, прекръстила се последствие на БСП и общински съветник от групата на социалистите в периода 1999 – 2003 година. При избора на инж. Щъркелов поне проформа са спазени изискванията на закона, като е проведен конкурс за длъжността, въпреки че в България и на кьоравите гарги е ясно как се печелят конкурси. Спорно е и доколко опитът на Лазар Щъркелов като началник В и К Самоков е аргумент в полза на обективността при подбора, и доколко потвърждава тезата ни, че в общината само за бившите комунисти и за наследниците им до девето коляно работа винаги има. Достатъчно е да се прочетат имената на чиновниците в администрацията, за да стане ясно, че от близо 70 години насам в тази община властват едни и същи фамилии. Същите имена стоят начело и на останалите бюджетни, и субсидирани от бюджета институции в общината. При всички назначения, за които законът не изисква изрично провеждане на конкурс, подборът става по безпардонната разпоредба на партията на бившите комунисти или под диктата на екс шефовете на Държавна сигурност, което в крайна сметка е едно и също. А дори и тогава, когато за парлама се обявява конкурс, той винаги е манипулиран, така че конците се дърпат от същите кукловоди. Резултатът от пагубното управление на така назначените чиновници  е видим. Като се почне от хаоса и съсипията в архитектурно-градоустройственото оформление на китния някога гр. Самоков и се стигне до окаяното състояние на реките и горите ни. И това е закономерна последица. След като служителите в администрацията се избират по партиен признак, а не според уменията и възможностите им, общината все повече ще затъва, ще се опростачава и циганизира. Близо век некадърните ни водачи ни водят към бездна, а ние продължаваме да оставяме живота и съдбините си в техните ръце. Самоков е малък град и много добре се знае кой – кой е? Колкото и невероятно да се струва на голяма част от съгражданите ни, и особено на по-младото поколение, „великият” кадровик на общината продължава да бъде бившият шеф на държавна сигурност и по-късно началник на цялото управление на милицията Милко Симов. Независимо кой от поредицата комунистически управници е седнал на кметския стол, без оглед на възраст и образование, в кабинета му неизменно се появява дребната, съсухрена фигура на някогашния топ агент. В недалечното минало Милко Симов се бе превърнал в зловещ символ на репресивната държава за всички свободомислещи самоковци. Трагедията на общината, а и на държавата като цяло, е че в действителност Милкосимовци продължават да ни управляват и след 23 години от началото на уж демократичните промени. Техните агенти, куки, доносници, явочници продължават да заемат управленски длъжности и постове, ни лук яли – ни на лук мирисали. Огромната част от тях така и си остават неизвестни за обществото. Само единици, кандидатирали се за кметове или за общински съветници бяха огласени. Но дори имената и на останалите да излязат на светло това нищо не променя. Известният като Закон за досиетата нашенски нормативен акт, за разлика от нормативната уредба в другите бивши соц държави, не съдържа лустрационни текстове – така че все тая. Поредният опит да се въведе законова забрана на ДС-сътрудници да участват в управлението на страната и тази година претърпя пълно фиаско. В началото на месец септември предложението, направено от Синята коалиция, бе отхвърлено от Парламента с гласовете на управляващото мнозинство от ГЕРБ, чиито членове в повечето случай са били свързани със структурите на Народната милиция. Да се чуди човек как, след като комунистическият режим в страната ни е обявен за престъпен и то не само според европейското законодателство, но и с акт на Българското народно събрание, въдворителите на режима, изпълнителите, проводниците и съратниците му си остават „Ангели” небесни, невинни и чисти като момини сълзи. Междупрочем от действията им години наред не само момите, но и мъжете и старците ронеха тежки, горчиви сълзи. Но в България парадоксите са толкова много, че всичко е възможно.

Обвързаността между трите привилегировани групи – куките на Държавна сигурност, комунистите и циганите е натрапчиво ясна. Репресивните служби държат в клинч циганските босове, чиито престъпления умишлено се укриват и остават ненаказани. Публична тайна е, че ромските главатари по правило се избират из средите на престъпния контингент, именно за да бъдат лесно манипулирани и употребявани от властимащите. Тарторите от своя страна държат в робско подчинение цялата останала циганска паплач и ги превръщат в машина за гласуване. На изборите мангалите послушно избират поредните соц (бивши к) общински управници, които пък им се отплащат с куп привилегии за сметка на изтормозения и изчезващ вече като вид български данъкоплатец. Порочният кръг се затваря и „така до края на света”, както се пееше в нашумялия комунистически телевизионен сериял „На всеки километър”. Всички останали жители на общината, чийто произход не е комунистически, доноснически или цигански, нямат никакъв шанс за реализация и живот. Затова огромната част от образованите и кадърни млади хора на Самоков отдавна избягаха и допринасят със знанията и уменията си за развитието на други населени места в страната и в чужбина. А дори и само заради прекрасния климат и уникална природа, с които Бог ни е благословил, общината ни заслужава една по-добра участ от тази да бъде заложник на въпиющата бездуховност и безгранична алчност  на доносници, комунисти и мангали.