СамокоВест

Всяко пето домакинство у нас е обречено на студ и глад

Споделете ни в

Издръжката на живот на един член от четиричленно домакинство – двама възрастни и две деца, в края на септември 2012 година достигна 562,61 лева. Това показва анализът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Общо едно такова домакинство трябва да разполага месечно с 2 250 лева, за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БГНЕС

Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец септември е с 5,9% по-висок спрямо същия период на миналата година. Нарастването от началото на годината е с 4,8%. В стойностно изражение увеличението е с 26 лева, а средно за четиричленно домакинство е с около 104 лева. Характерният за летните месеци нисък темп на нарастване, който в някои години достига и до дефлация, бе заместен от сериозен ръст от 2,8% през септември спрямо юни 2012 г. , сочи анализът на синдиката. По думите на Димитров тези данни не са изненада, защото още през месец юни от КНСБ нееднократно предупреждаваха за предстоящия ценови шок и то не само заради естествения процес в резултат на увеличение на цените на тока, водата, газа, за определени случаи на топлоенергията. Според експерти от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ границата на бедност за физическото оцеляване на един човек е достигнала 213,61 лева. Тя се определя от така наречената малка потребителска кошница, която включва 77 жизнено важни стоки и услуги. Средствата гарантиращи единствено физическото оцеляване бележат ръст от 4,2% спрямо предходното тримесечие. На годишна база скокът е с цели 7,7%. „Храната е най-голямото перо от бюджета на семействата. Обичайният спад на цените на плодове и зеленчуци през лятото не се случи. Месото поскъпна. Млякото и млечните продукти – също“, изтъкна Виолета Иванова – експерт в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, цитирана от БНР. Поскъпването на цените на хранителните продукти е 6,4% на годишна база, а за последното тримесечие – 3,4%. Председателят на КНСБ Пламен Димитров е категоричен, че опитът да бъдат замразени цените на десет основни стоки и услуги, се е провалил.
Второто основно перо в разходите на домакинствата у нас са отоплението и електроенергията. За да си плащат месечните сметки в много случаи се налага домакинствата да пестят от други задължителни разходи, което се потвърждава от регистрирания спад в потреблението през последното тримесечие. Очакванията на КНСБ са до края на годината да продължи тенденцията на покачване на цените поради продължаващият вторичен ефект от поскъпването на горивата, електроенергията, природния газ, високите нива на цените на зърнените култури на международните пазари и традиционните коледни увеличения.
Анализът показва, че 23% от домакинствата в страната са под прага на бедността. Или 1 660 000 души са обречени на смърт от глад и студ. А половината от българските домакинства са с общ доход на едно лице по-малък от 290 лева. Едва около 16,1% надхвърлят доход от 562,61 лева на член от домакинството. Цифрите доказват по безспорен начин, че огромното мнозинство бедни в България са станали още по-бедни, а малцината богати – още по-богати. С това страната ни окончателно се утвърди като олигархическа държава, в която управляват дузина фамилии, които съумяха да натрупат огромни капитали ограбвайки активите на държавата. За Олигархия в Уикипедия е написано:
„90-те години на 20-ти и началото на 21-ви век
В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.
По време на президентството на Борис Елцин в Русия думата „олигарх“ придоби нов смисъл. Част от бившия комунистически елит, подпомаган и в активно взаимодействие с тайните служби сложи ръка на държавната собственост, която в Русия и България надхвърляше 95% от всички активи на държавата, посредством поредица правителствени постановления и актове на така наречената „приватизация“. Приватизацията в България, поради високия процент на държавната собственост, премина по аналогична схема като тази в Русия. Включително разрушаването на банковата система се извърши по едно и също време. Основните активи се трансформирараха в около 3000 крупни частни фирми, които притежават повече от 85% от активите на икономиката. На останалите над един милион дребни фирмички се падат едва десетина процента от общия стокооборот. Това състояние на икономиката компрометира така наречените „демократични реформи“ и поставя под въпрос наличието на действителна демокрация в България. Затова и съвременното съдържание на думата „олигархия“ има отрицателен и ретрограден смисъл, визирайки голямото разграбване на държавната собственост при разпада на бившия социалистически блок. „Либерализацията“ на икономиката в отсъствието на каквито и да било пазарни механизми бе основният лост в ръцете на управляващите при „трансформацията“ на държавната собственост в частна. Олигархията по правило съществува и се развива при наличието на неконтрулируема корупция в държавната власт допускана съвсем съзнателно от политическите елити.”

.