Вестник 24 часа: Затворник и беглец в Бразилия казват кой от СИК поръча убийството на Самоковеца

Тайна полицайка, която се занимава с проследяване на мафиотите у нас и работи в една от най-секретните дирекции на МВР – “Външно наблюдение”, е засечена в тайни контакти с албански дипломати. Такава информация получават в отдел “Балкани” на контраразузнаването в началото на 2000 г. Оперативните данни са притеснителни и се преценява да се възложат за проверка на икономическото направление на НСС. Дни след като съдия подписва искане за подслушване, дългогодишни контраразузнавачи направо остават като “гръмнати”, след като от проверката на контактите изскачат не връзки с чужди шпиони, а много близки семейни отношения на служителката и съпруга , бивш антимафиот, с тогавашния контрабандист №1 в България Константин Димитров-Самоковеца. Спецченгета прихващат десетки разговори между двете семейства и техни пътувания до Франция.

Още по-интересно става, след като се разбира, че бившият антимафиот е нещо като връзка между Самоковеца и действащи спецполицаи,  които работят в отдел “Контрабанда”, спомнят си служители на НСС, работили по случая. Ченгетата, вместо да разследват Димитров, са образували оперативно дело “Киви”, което се води уж срещу много контрабандисти, но всъщност опъва чадър над Самоковеца, за да не бъде разследван, сочат данните тогава. Така започва разработката “Приятели”, образувана във “Вътрешна сигурност” на НСС. Обект на това дело са Косьо Самоковеца, бившият антимафиот и съпругата му. Решено е, че ще се направи тайна оперативна комбинация, за да се изобличат незаконите контакти на полицаите с бандита. Така от името на пловдивската ГДБОП се пуска и разрешава искане за проследяване на брата на Косьо – Мартин Димитров, мотивът е данни за канал на крадени коли. Папката за външното наблюдение на Димитров-брат, разбира се, съвсем умишлено стига до бюрото на служителката от тогавашното ДОИ. Младата жена, щом вижда имената на обекта, вади мобилния си телефон, звъни на мъжа си и му казва: “Пуснали са брата на нашия приятел при мен! Уведоми.” Веднага след това експолицаят се обажда на Самоковеца и “докладва”. Димитров пък, щом затваря слушалката, избира още по- “интересен” номер – този на действащия антимафиот от отдел “Контрабанда” на ГДБОП с прякор Дедо Жоро, и му казва: “Намери начин да приобщиш и брат ми”.

Така проверката на шпионска афера разкрива един от най-широко опънатите чадъри от антимафиоти над престъпни босове, разказват разследващи. В следващите месеци от МВР са освободени антимафиотите, които са комуникирали с картофения бос, секретната служителка от “Външно проследяване” също е извън системата. Три години по-късно, 6 декември 2003 г. друг таен полицай, но от секретната служба на Холандия, отново е по петите на Самоковеца, който, нищо неподозиращ, се разхожда на централния площад “Дам” в Амстердам с любимата си – манекенката Цеци Красимирова. Димитров почти буквално е избягал от България заради остър конфликт с бивши сикаджийски босове от последните месеци. Макар, че в София той ходи с поне 20 души охрана, мине ли границата, се чувства волен като птичка и не смята, че някой ще му посегне. Но прави фатална грешка. Докато Цеци и Косьо оглеждат витрините на най-скъпия магазин за диаманти в холандската столица, в сенките на същия площад са се притаили други двама мъже, които наблюдават влюбената двойка. Холандецът Ервин Врекер стиска под дрехите си пистолет и през около минута провежда кратки разговори по телефона с Васил Качиков-Дългия, макар че и българинът се намира на същия площад. Самоковеца и приятелката му спират такси, Цеци заобикаля колата, за да седне в нея, и в този момент проехтява изстрел. Врекер стреля почти от упор в главата на Косьо, рикошет уцелва и манекенката. Смъртта на Самоковеца е светкавична. Докато пада, и кръвта му оцветява бордюра на площада, килърът Ервин с бърза стъпка поема по предварително избраното трасе за бягство. Холандецът не подозира, че зад него на колело е тайният агент. Секретният служител вижда къде холандецът изхвърля якето и пистолета си, а минути по-късно го задържа в близък ресторант. Още докато новината за показното убийство се разпространява мълниеносно към България, Дългия успява да се измъкне от местопрестъплението, изхвърля мобилния си телефон и потъва в неизвестност.

По-малко от 24 часа преди убийството в Амстердам на летище София с полет от холандската столица каца известният сливенски подземен бос Йосиф Йосифов-Йоско. В последните седмици той е провел десетки телефонни разговори с Врекер и Качиков, тримата са спали и в тайна квартира край площад “Дам”, държана от друг българин – Светослав Митев-Сокачката, много близък на Йосифов. На летище София да посрещне Йоско е дошъл човек от върховете на бившата силова групировка СИК – Николай Маринов-Малкия Маргин, разкриха за “24 часа” запознати с разследването. Срещата е потвърдена категорично с технически средства в по-късно разследване. Всъщност комуникацията и движението на всички, свързани с физическия убиец на Самоковеца, са оперативно изяснени още в първите месеци след разстрела, но 10 години по-късно единственият осъден е Ервин Врекер.

“Огромен брой следи, специални разузнавателни средства и оперативна информация водеха до заключението, че поръчката за убийството идва от върховете на СИК, и по специално от братята Маргини, а е организирана и извършена от Йоско, Дългия и Врекер”, категорични са криминалисти, които са разследвали убийството на Самоковеца и са проверявали уликите и в Холандия. Според данни на информатори, достигнали до контраразузнаването, за тази поръчка са били платени 100 хил. евро, а от екзекуцията са се интересували и сръбски, и хърватски подземни босове, които по това време контактуват с част от сикаджиите, разказват разследващи.

“24 часа” научи, че днес криминалисти и обвинители се надяват да възобновят делото и да повдигнат обвинения срещу някои от замесените в екзекуцията, като убедят да свидетелства държателя на тайната квартира в Амстердам Светослав, който след кратък арест в Сливен е успял да се измъкне и бяга в Южна Америка. Смята се, че живеел в Бразилия. Другият ключов свидетел, който би могъл да даде важни показания, е осъденият за убийството на сливенски сводник Георги Владимиров, който известно време се е крил под фалшива самоличност с Качиков в Амстердам, разкриха запознати. Владимиров в момента се намира в затвора. Пътят на Самоковеца от портиер на хотел до контрабандист №1 започва от хотел в Боровец, където Самоковеца е портиер и пиколо в началото на 90-те години. Полицаи разказват, че от времето, прекарано във фамилиарничене с гостите, на Димитров му е останал навикът да се обръща към всички с “кажи, шефе”. Златният му шанс изгрява, когато е забелязан от създателя на ВИС Васил Илиев, който го взима под крилото си и започва да му дава задачи в групировката. Заради лесния начин на създаване на контакти Димитров бързо успява да навлезе в бранша на контрабандистите. По това време сред най-добрите са две “водачки”, които придружават камиони, натъпкани с незаконна стока от Турция. За да заслужи израстване в йерархията, Косьо започва да подчинява всички играчи в бизнеса, първо за него започват да работят именно тези водачки.

Постепенно за контрабандните канали на Самоковеца започват да работят Цветан Василев-Цецо Хафти, който отговаря за дубайското карго, Николай Методиев-Ники Пилето, който се занимава с китайското и турското карго, Петър Илиев-Пешо Кучето е отговорник по китайски стоки, захарни изделия и ядки, Ирина Дебелата и много други популярни играчи в бранша. Командоси от отряда на баретите пък пазят контрабандиста от атентати. По същото време чрез Димитър Димитров – Маймуняка и други свои хора Димитров създава контакти с ключови фигури в митниците, сред които убитата Шинка Манова, началник на горублянската митница, както и шефове в агенцията в най-големите градове на страната. От тези митничари на високи постове Самоковеца се сдобива със списъци на по-големите вносители по места, които имат постоянен поток от стока. По същото време Самоковеца успява да се свърже и с антимафиоти, работещи в “Стоковата контрабанда” на ГДБОП. Това е златният му шанс. Той методично започва да посещава всеки от бизнесмените вносители, като им казва, че ако работят с него, ще плащат митнически такси и сборове наполовина и няма да имат никакви проблеми. Ако някой откаже да се включи в схемата или пък работи с друг играч, Димитров веднага се обажда на хората си в ГДБОП, те правят акция и “удрят” фирмата, която не се е подчинила. После Косьо отново се свързва със същия вносител и му казва “Видяхте ли какво стана, ако работите с мен, аз ще ви пазя от всякакви проверки”. С тази тактика експанзията на Самоковеца е почти пълна, той овладява най-едрите клиенти, а по границите буквално става задръстване от пазени от него тирове. Реката с пари тече до средата на 2001 година – Самоковеца е въвел и почти стандартен ценоразпис, ако вземе от един вносител например 12 хиляди лева, той задължително “разкешва” половината – това значи, че ги разпределя за рушвети по всички нива на митниците, твърдят разследващи. Според оперативни данни по това време той е плащал 80 хил. месечно на антимафиотите  да пазят него и да удрят конкуренцията.

След разкритията от 2000 и 2001 г., когато са изгонени служителите на ГДБОП и е станало ясно, че Самоковеца е в топли връзки с почти всички шефове на митници в страната, примката около дейността му е затегната. Приходите му рязко намаляват и Самоковеца решава да се намеси в другия доходоносен престъпен бизнес с наркотици. Това му коства живота, категорични са полицаи. Експанзията на Димитров на наркопазара се случва, след като е елиминиран Леонид Фотев-Льонята Джуджето през септември 2001 г. Наследяват го двама от хората на Самоковеца – Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби. През 2002 г. информатори съобщават в МВР, че Димитров търси контакти със Златомир Иванов-Баретата, като идеята му е двамата да станат партньори, а той да се занимава основно с доставка на кокаин. Не е ясно дали Баретата изобщо е бил склонен на подобни преговори, но е ясно, че в противниковия лагер на сикаджиите са доста ядосани от тази ситуация.

След различни предупреждения следва и първият сериозен атентат срещу Косьо през юни на 2003 г. Тогава мощна бомба с 15 кг тротилов еквивалент взриви бронирания му джип край Пасарел, но Димитров оцеля. Веднага след това неуспешно покушение Самоковеца започва да се движи с поне 20 души охрана. Напрежението в следващите месеци ескалира. Връхната точка на конфликта между Самоковеца и сикаджийските босове се случва в дисоктека “Ескейп” през ноември 2003 г. Тогава в директен сблъсък влизат Косьо, Маргините, Димата Руснака и Йоско. След масовия бой пред очите на десетки свидетели Самоковеца осъзнава, че е прекрачил границата, и бяга в чужбина. За да има пари подръка, с които да сключи поредната наркосделка, той взема със себе си 153 хил. евро, които обаче не декларира на летище София, обявява ги при кацането си в Германия. Българските служби знаят за куфарчето с парите, но преценяват да се направи международна операция и да бъде проследено какво ще направи Самоковеца с изнесената сума. Така в последните дни на живота си Димитров е плътно следван от тайни полицаи. Това е причината веднага да бъде заловен физическият му убиец Ервин Врекер. Въпреки че е спипан на местопрестъплението, холандецът до последно твърди, че не той, а българинът Васил Качиков е застрелял Самоковеца.

Всъщност в първите месеци след убийството става ясно, че Врекер е бил многократно в България на гости на Йоско в Сливен. Засечена е среща на холандския килър и в централата на СИК в столичния кв. “Лозенец”. След два месеца оперативна работа в ареста е прибран Йоско, който може би случайно в часовете преди ареста гуляе в дискотека с Малкия Маргин. Месеци по-късно, след като е разкрит чрез приятелката си на френската ривиера, е спипан и Васил Качиков. Въпреки арестите обаче, работата по делото, водено от столичното следствие, зацикля. Няколко месеца по-късно всички обвинени в България са освободени, а обвиненията срещу тях остават недоказани. В Амстердам местният извършител бе осъден окончателно само няколко месеца след убийството. Преди няколко седмици изтекоха 10 години от присъдата на Врекер и холандските власти обявиха, че скоро предстои освобождаването му. По същото време пък българските власти обявиха, че отново ще възобновят разследването по случая. Предстои да разберем дали 10 г. по късно някой в България ще бъде наказан. Наследството на Самоковеца от десетки милиони левове, натурпани от контарбанда, сега харчи вдовицата му Ангелинка, която живее в Лондон.