Българската православна църква отбеляза славното Рождество на Св. Йоан Кръстител

На 24 юни православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител, а в българския фолклор денят е известен още като Еньовден. Заченат с Божията намеса, Свети Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Йоан Кръстител е син на Йерусалимския свещеник Захарий и жена му Елисавета. Рождението му е предсказано свише. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Захария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете. „Св. архангел Гавриил възвестил на Захарий: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.“  В Тропар на св. Иоан Предтеча, гл. 2 се казва:

Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча,
е доволно свидетелство, че си се показал, наистина, изсред пророците най-почитания,
понеже си се сподобил да кръстиш в струите Проповядвания,
при това пострадал за истината, възрадван, си благовестил на намиращите се в ада Явилия се в плът, взел греховете на света и дарувал нам велика милост.

Българската православна църква отбеляза славното Рождество на Св. Йоан Кръстител с празнична Света Литургия.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България.

С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Берат се 77 билки, колкото са болестите по хората. Вият от тях венец, изсушават го и лекуват болните през годината. 77 е число, което не може да се раздели на две. Според народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват. Събраните преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. На някои места в България има поверие, че Еньовската роса също има лечебна сила. Смята се също, че от Еньовден времето постепенно започва да клони към зима. Понеже 24 юни е в средата на календарната година, в по-нови времена го наричат още Среди лето или Ден на слънцето. Това е причината да се свързва с поверия, гадания, предсказания за здраве и благополучие. Според народните вярвания на този ден при изгрев „слънцето играе или трепти“ и който го види ще бъде здрав през годината. Днес всички се къпят в реки и потоци, тъй като се смята, че на Еньовден слънцето се е окъпало във водата. Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави голям венец. През него се преминава три пъти за здраве, а после се пази през цялата година. Един от най-трайно запазените обичаи на празника почти в цялата страна остава „Еньова буля”, който е форма на вече познатото „ладуване”. В навечерието на празника момите приготвят менче с „мълчана вода”, пускат вътре пръстените си вързани с „еньовско цвете” и след като покрият съда с червено було го оставят през нощта навън „под звездите до трендафил”. После избират „Еньова буля” – малко момиченце, обикновено първа рожба на млади родители и го обличат в булченска премяна. Рано на Еньовден, след като са били из полето и са изпълнили другите обичаи на празника, момите вземат със себе си „Еньова буля” и обикалят къщите, като пеят еньовски песни. После се събират в къщата, в чийто двор са оставили медника с „мълчаната вода” и пръстените и в присъствието на жени и мъже, започват припяването – Ой, Еньо, Еньо, Еньова буля, сегни, извади сребърен пръстен. След всеки припев, с който се определя посредством метафори или символични понятия какъв ще е женихът на тази, чийто пръстен е изваден, момите отново подканват „Еньова буля” да бръкне в менчето и да извади нов пръстен. Детето изпълнява заръката. Следва ново припяване и „определяне съдбата” на още една мома. Така припяването продължава до изваждането и на последния пръстен.
Народът вярва, че през нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат. Но цветът й – прочутото „разковниче” – увяхва за по-малко от час след разцъфтяването си, ако не бъде откъснато. Тъкмо заради това в зеления здрач на тази загадъчно нощ из горите са бродили и мъже и жени, за да открият мимолетния цъфток и да го откъснат. Този, който успеел да се сдобие с „разковничето” си осигурявал вълшебната му сила, която изпълнява всички съкровени желания на човека.