България първенец по фалити

Около 70 хил. компании в Централна и Източна Европа са обявили несъстоятелност през 2013, показва новият доклад на Кофас. Проучването обхваща 13 страни, като „Кофас“ управлява рисков портфейл с годишен оборот 10 млрд. евро.
При всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) броят на тези фирми се е повишил средно с 9%. Изключение прави само Унгария, чийто успех се дължи на програмата „Растеж“ чрез финансиране от Унгарската централна банка.
България отчита най-голям ръст на несъстоятелността с 834 компании или 39%. Причината за това може да бъде открита в намаленото търсене, трудния достъп до кредити и недостатъчните програми, подкрепящи бизнеса.
„След пика на несъстоятелностите през 2013 година за първото тримесечие на тази година за България наблюдаваме спад в размер на 27%, но само в правните производства по несъстоятелност. Въпреки това случаите на неплащане и особено на забавяне на плащанията нарастват, което има потенциал да създаде трудности пред бизнеса в страната ни, ако не се прилагат систематични решения и мерки по управление на риска“ – обяви Милена Виденова, управител на Кофас за България. Над три пъти са се увеличили компаниите със забавени плащания за година. Според нея дори да има възстановяване в еврозоната , у нас то ще дойде със закъснение и няма да се случи, ако няма предвидима и прозрачна бизнес среда.
Засега данните на статистиката не дават повод за оптимизъм, а политическата и икономическата среда остават несигурни, допълни Виденова. По думите й, въпреки че правителството ревизира прогнозата си за растеж на 2.1% от БВП за тази година, на „Кофас“ остава тя без промяна от 1.8%.
Цифрата 834 отчита само обявените през съда фалити. Истинският им брой вероятно е много по-голям, но повечето компании не се обръщат към съда, защото делата по несъстоятелност са едни от най-скъпите и дълги производства – средно около три години, като вероятността кредиторите да си съберат парите е много малка, обясни Виденова.
Традиционно най-много са фалитите в сектора на търговията на едро (198 компании) и на дребно (18). Новото при търговците на едро е, че имаме фалити на фирми от търговията с горива – сектор, който доскоро се смяташе за сигурен, отбеляза Виденова.
Останалите фалирали търговци са традиционно с хранителни стоки и строителни материали.
Новото при рисковите сектори са 92-те фалиралите фирми в селското стопанство, като по-голямата част от тях са зърнопроизводители, посочи Виденова. Според нея това може да се дължи на забавено плащане на субсидиите или лошо управление. Георги Илиев от Асоциацията на зърнопроизводителите коментира пред Mediapool, че най-вероятно това са по-дребни фермери, които обработват площи до 3000 декара. Вероятни причини за фалитите им може да са недобри земеделски практики, конкуренцията в сектора, както и фирмата да е останала без земя, ако е обработвала под аренда.
През миналата година значително са намалели фалитите при фирмите за имоти, които бяха сред водещите през последните години. Това показва, че на пазара вече са останали само жизненооспособните и случайните играчи вече са отпаднали, коментира Виденова.
Най-добрите сектори в България остават фармацията, ИТ-браншът, телекомуникациите. Аутсорсингът е новият бранш, при който има ръст на регистрираните фирми, които се развиват успешно на българския пазар, сочи проучването на „Кофас“. Според него сред сигурните сектори се нарежда и производството на ток, газ и вода. Това обаче може да се промени, защото виждаме как държавните регулации в момента оказват негативен ефект върху бранша, коментира Виденова.
Според председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов „Съществуват и редица несъвършенства от правна гледна точка в сферата на несъстоятелността в страната ни. Необходимо е да се работи за намаляване на субективния елемент в оценката на несъстоятелността и съкращаване на сроковете. Трябва и да се прави разлика между тези, които съзнателно водят дадена фирма към фалит и тези, които са притиснати от обстоятелствата и си струва да им се даде допълнителна възможност.”