Будистки жрец милиардер съветва: Мениджърите трябва да се стремят да направят работниците си щастливи

Будисткият жрец Казуо Инамори е японски предприемач и филантроп. Роден е на 30 януари 1932. Завършва Kagoshima University през 1955 с бакалавърска степен по приложна химия. През 1959 създава Kyocera Corporation, а през 1984 основава DDI Corporation (понастоящем KDDI), която е вторият най-голям доставчик на телекомуникационни услуги в Япония. През 2009 Инамори получава наградата „Предприемач на света“ – една от най-престижните международни награди, под егидата на президента на Франция. Автор е на книгата „Компас към успеха”. Днес състоянието му се оценява на 1,1 млрд. долара, което го поставя на 32-ро място в класацията на 50-те най-богати японци.
През 2010 Инамори застава начело на Japan Airlines и чрез преструктуриране я спасява от фалит. Някои от бизнес съветите му са:
Промяна на манталитета
Тайната, според Инамори, е в това да се промени манталитета на служителите. След като става главен изпълнителен директор без заплата на японския авиопревозвач той отпечатва малка книга за всеки един нает от компанията, в която обяснява философията си, основаваще се върху израстването на всеки служител. В нея Инамори обяснява социалната значимост на работата на всеки от тях и очертава будистките принципи на водене на живот, сред които са скромност и желанието да се върши правилното нещо. По-късно той разказва, че този ход е накарал служителите на компанията да се чувстват горди от работата си и да полагат повече усилия за успеха ѝ.
Амоеба мениджмънт
Доктрината за амоеба мениджмънт стана популярна отчасти защото границата между работата и личния живот на японците е относително по-размита от тази на американските им колеги. Не всички тактики на Инамори са твърде духовни. Неговата система за „амоеба мениджмънт“ разделя персонала на малки единици, които сами правят планове и следят часовата си ефективност, използвайки оригинална отчетна система. В следствие на резултатите от амоеба мениджмънта Инамори съкращава приблизително една трета от служителите на авиокомпанията или около 16 000 души.
„Мениджърите винаги трябва да се стремят да направят работниците си щастливи – и материално, и интелектуално“, казва Инамори. „Това, а не задоволяването на акционерите, е целта на мениджмънта.“
Когато Инамори говори за щастието на служителите, той няма предвид, че те трябва да си почиват постоянно. Щастието, което той изповядва, идва от това да работиш по-усилено от всеки друг. То е част от будистката идея за „шожин“ – душевно извисяване чрез себеотдаване на конкретна задача. В своята книга от 2004 г. Инамори изразява недоволството си към растящата тенденция японските служители да ценят твърде високо свободното си време.
Според Инамори тази философия не създава конфликт между служителите и акционерите. Ако работещите са щастливи, те ще работят по-усърдно и ще подобрят приходите, смята той. Компаниите не трябва да се срамуват от печалбата, ако я реализират по начин, чрез който обогатяват обществото, твърди още японският бизнесмен.
Най-висока възвращаемост
Инвеститорите „искат да имат най-високата възможна доходност от акциите си. Аз разбирам това“, твърди Инамори. Той посочва, че плаща високи дивиденти на акционерите си и има буфери за слаби периоди. Въпреки това според него понякога мениджърите на компаниите трябва да могат да казват „не“ на акционерите.
Наследството на Инамори
Въпреки че мениджърската философия на Инамори не винаги следва подредбата на типичните курсове по мениджмънт, ежегодно хиляди бизнесмени посещават конвенцията на неговото училище Сейважюки в Йокохама. Инамори е основател на Наградата Киото, японската версия на Нобеловата награда. В Киото се намира и пететажният музей, посветен на философията и живота на Инамори.