СамокоВест

Борисов възлага образователното министерство на шефа на „изкуфелите старчета”

Споделете ни в

Председателят на БАН академик Стефан Воденичаров е новият министър на образованието. Това съобщи премиерът Бойко Борисов в началото на днешното правителствено заседание, съобщават от КРОСС. „Акад. Воденичаров безспорно е добър учен, неслучайно избран за председател на Българската академия на науката. Убеден съм, че благодарение на тази кандидатура, развитието на изследователската дейност, както и тясното сътрудничество между Академията и МОМН, ще се осъществяват по-добре”, заяви премиерът Бойко Борисов. Ще предложа в парламента, след като го съгласувахме и с Изпълнителната комисия на партията, академик Стефан Воденичаров, който е сега председател на БАН, да заеме поста министър на образованието, каза още министър-председателят. Припомняме, че акад. Воденичаров пое председателският пост в Българската академия на науките на 3 декември 2012 г. при извънредни обстоятелства след преждевременната кончина на акад. Стефан Додунеков. Воденичаров получи подкрепа от 57 от общо 97 присъстващи членове на Общото събрание на ръководството на академията.
Непосредствено преди това името на Воденичаров се свързваше с Инициативния комитет в подкрепа за провеждането на референдума за АЕЦ „Белене“, който се представляваше от академика. След избора му за председател на БАН обаче, Воденичаров се опита да се разграничи от тази дейност. Воденичаров става професор през 1991 г. Член кореспондент на БАН е от 2004 г., а академик – от 2012 г. Преди настоящия си пост той ръководи Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ към БАН. От биографичните му данни може да се съди, че Стефан Воденичаров е припознат, приет и е част от българската академична общност.

Така че, това е поредното разминаване в позициите на премиера и на вице-премиера Симеон Дянков. Вицето по финансите неотдавна окачестви българската научна гилдия и преди всичко академиците, работещи в БАН, като „феодални” старчета, които предлагат „малоумни” антикризисни мерки. В този смисъл изборът на министър-председателя Борисов да възложи управлението на родното образование и просвещение на академик Стефан Воденичаров поставя много въпроси. На първо място безспорно стои питането – кога премиерът е искрен? Когато мълчаливо се съгласи с мнението на министъра на финансите Дянков или днес, когато защити избора на академик Воденичаров за министър на образованието, като „безспорно добър учен”. Тъй като няма официално изразена позиция, можем само да гадаем. След като Борисов не наложи никаква санкция на вице-премиера за поредната му издънка, може да се направи един, единствен извод, че е съгласен с изявленията и действията му. В правната наука има такъв принцип – фигурата на „мълчаливо съгласие”. Тогава защо предава бъдещето на България в ръцете на едно „феодално старче”, което вкупом с останалите академици прави „малоумни” предложения? Защото няма спор, че Министерството на образованието е най-пряко свързано с бъдните дни на нацията, с нейното развитие и благосъстояние. Ако повярваме на думите на Симеон Дянков, с днешния избор на министър-председателя Бойко Борисов академик Стефан Воденичаров да стане министър на образованието, България е изправена пред най-голямата угроза – да остане без бъдеще. А за нас остава надеждата, че премиерът гледа на заместника си като на шут. Съгласно Уикипедия „Шут е синоним на клоун, смешник, но се асоциира основно и предимно с европейското Средновековие. … Шутът се е считал като своеобразен, символичен близнак на царя. Той дори има свой скиптър. Шутовете са с големи артистични дарби, но на тях се е гледало или като на недоразвити деца, или като на психично болни, луди”, затова не са били отговорни за думите и действията си. Тяхната роля е била да разсмиват и развеселяват властниците, придворните и обикновените хора. Дали съвременният нашенски шут успява да разсмее и развесели родните властници и придворни, с постната си пица и безвкусни изказвания, също остава в сферата на догадките. Едно обаче е безспорно – от 3 години и половина насам, той ежедневно и неотклонно успява да разплаче поне 95% от българските граждани, така наречените „обикновени хора”.