СамокоВест

„Биволъ“ – за Дюнигейт, за заменките на Бат’ Сали и кого обслужва българската прокуратура

Споделете ни в

Преди месец Биволъ излезе с мрачна прогноза, че Дюнигейт ще приключи зле… за дюните, за законността, за държавата. И мафията ще спечели. Така и стана. Днес медийното пространство се взриви от новината, че багерите на СЛЕ Груп са влезли отново в терена край морето, след като фирмата е спечелила съдебното дело срещу държавата в Административен съд – Бургас. Докато спасявахме Странджа, тихомълком, мафията на съдружниците на Кумецо на Цецо, Тихолов, Фаса, Мършата и други герои, които ще бъдат запомнени с гнусните си прякори, победиха. Дюнигейт е най-красноречивият пример за политическото лицемерие, лъжите и еднаквата същност на предишните и сегашни управляващи. Заповедите за спиране на строителството обявени в разгара на скандала бяха заложени така, че да бъдат загубени. И това стана факт. Съгласовките на бившия бургаски еколог Бойчо Георгиев, действията на зам.министърката на земеделието (която подписваше, защото и се носеше за подпис), лъжите на Мършата, заграбването на държавна земя от Емо Фаса…. – ВСИЧКО ТОВА НЕ БЕ ПРЕСЛЕДВАНО ОТ ПРОКУРАТУРАТА!

ДНЕС ПИТАМЕ ЦАЦАРОВ – ЗАЩО? КОГО ОБСЛУЖВА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА – ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЪРЖАВАТА, ИЛИ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВЛАСТ?

Къде е РДНСК, къде е РИОСВ, защо няма нова заповед за забрана на строежа върху дюните?

Историята на скандала „Дюнигейт“

На 30 декември 2012 Биволъ публикува статията си „Грозна корупция: ГЕРБ директно разпродава държавни земи на безценица“, дала началото на „Дюнигейт“. Повод за разследването станаха снимки на булдозери, разораващи дюни, публикувани във фейсбук профила на природозащитника Тома Белев предния ден. Биволъ разкри, че земята в защитена зона е продадена от държавата за 581 хил. лева и препродадена още на следващия ден на цена от 4 млн лв на фирмата „СЛЕ Груп“. Скандалът така разтресе властта, че на 31 декември министър Найденов свика пресконференция, на която обясни, че цената включва и таксата за изключването на земята от горския фонд, което е абсурдно. Найденов излъга, че въпросните процедури по раздаване на терени край морето за жълти стотинки са от времето на Тройната коалиция и ГЕРБ няма общо с тях. Вместо да тушира скандала, нескопосното оправдание на Найденов го разпали. Разкритията за злоупотребите продължиха без почивка през целия януари. Стана ясно, че разпродажбата на дюните в Несебър не е инцидентен акт, а добре разработвана организирана система за държавно ограбване, започната при правителството на Тройната коалиция, но продължена, задълбочена и финализирана при ГЕРБ. В схемата лъснаха обвързаности на фирмата „СЛЕ Груп“ със зам.прдседателя на ГЕРБ, тогавашен вицепремиер и Министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов. Темата придоби публичност под името „Цецо и Кумецо“. Оказа се, че и шефът на РИОСВ Бургас Бойчо Георгиев е издавал и други подобни екологични съгласовки за строежи по брега, като скандалният документ на „СЛЕ груп“. Всичко е действало като добре смазан механизъм за облагодетелстване на хора, свързани с властта и преди и сега – показаха разследванията на Биволъ, за които сайтът получи природозащитна награда от фондация „Биоразнообразие“.

Спаси ли „Дюнигейт“ дюните и последните незастроени плажове?

Факт е, че процедурите от типа „Дюнигейт“ бяха временно спрени единствено благодарение на публикациите на Биволъ за конкретните параметри на сделката по продажбата на 29 дка дюни между Несебър и Равда. Буквално въпрос на часове е било подписването и окончателната финализация и на други продажби на терени от държавния горски фонд по морето. Подписите не бяха положени, защото скандалът с дюните набра взривоопасна популярност. „Дюнигейт“ отключи също така интереса към стари казуси като строежите на Корал и Иракли. В крайна сметка се стигна до временен мораториум върху застрояването, гласуван през юли 2013, а на МОСВ беше дадена една година да подготви предложение за защитена зона Национален парк „Българско Черноморие“, включващ Иракли, Карадере, Камчийски пясъци-Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро-„Света Ана“, Крапец, Шабленски езера, „Корал“ Аркутино, „Дюни“ и Маслено нос (брегът и плажовете между „Перла“ и резерват „Ропотамо“). Наистина, бяха приети изменение на ЗУТ, ЗУЧК, ЗГ, ЗОЗЗ с текстове, забраняващи застрояването на дюните и тяхната продажба, но с много изключения. Някои от готвените промени в ЗУЧК дават основание да се направят изводите, че новата Тройна коалиция ревизира най-зловещите практики по тоталното унищожаване на последните останали незасегнати от бетона кътчета по крайбрежието ни. Ако готвените промени минат, те ще легитимират съществуващото в момента незаконно строителство по морето и ще дадат нов тласък на олигархията да обсебва и застроява с цел спекулация българските брегове, обричайки страната като туристическото гето на Европа. Освен това близо шест месеца след обявяването на НП „Българско Черноморие“ не е ясно дали тази задача изобщо е възложена. Както обикновено още в мораториума управляващите си оставиха вратичка „за изграждане на инфраструктурни обекти с местно и национално значение“, която вещае нови колизии. Нека не забравяме, че скандалният депутат на ГЕРБ Емил Димитров се опита да придобие земя от горския фонд по схемата „Дюнигейт“ и да промени нейното предназначение заради „хидротехническо съоръжение“. Като такова е трябвало да мине незаконно изграден басейн. В същото време новата власт на БСП се опита да назначи мозъка на „Дюнигейт“ арх. Калин Тихолов за министър на инвестиционното проектиране. След обществен отпор Тихолов бе заменен от колегата си от УАСГ Иван Данов, прочул се като „френски безработен » заради злоупотреби със социални помощи във Франция. В края на ноември т.г. Данов директно даде заявка, че дюните са прекалено много и пречат на строителството. Опита се също така да оневини приятеля си Калин Тихолов за аферата „Дюнигейт“, въпреки уличаващите го документи. Всичко това не вещае нищо добро за бъдещия проект за защитена зона, която да отреже веднъж завинаги апетитите за застрояване на последните девствени кътчета на бетонираното българско Черноморие.

Прокуратурата с широко затворени очи

Особено показателни бяха действията на българската прокуратура, която в случая Дюнигейт си затвори напълно очите за нарушенията на централната власт, за престъпно занижените оценки на държавната земя и за произхода на парите на младежите от СЛЕ Груп, станали за месеци милионери. Обвинение получиха местни велможи, бяха уволнени напълно невинни хора, а най-отявлените корупционери останаха на постовете си. Прокуратурата не изследва скандалното разкритие на зам.министър Боянова : „Подписвам, защото ми се носи за подпис“. Още тогава възникна с пълна сила въпросът КОЙ носи за подпис тези документи? Коя е тази задкулисна власт, която се разпорежда с държавната земя като с бащиния, разнасяща документи за подпис из министерствата? Как така един висш държавен служител не знае какво подписва и носи ли въобще отговорност за положени по този начин подписи, водещи до ощетяване на общения интерес? Биволъ разполага с данни, че „носещият за подпис“ е един изключително дебел и силно ненавиждан в българското общество чадър, който стои зад милионите на новоизлюпените имотни босове Лъчезар Богданов и Станимир Стоянов от СЛЕ Груп. Капиталът на тези предприемчиви млади хора е добре скрит в офшорка на холандски острови по позната схема. От „Дюнигейт“ лъсна и поредната пробойна в наказателното ни право. Оказа се, че ако строите самоуправно в гора, няма предвидена санкция в Наказателния кодекс. За земеделска земя и пасища има, но за гора няма. Тази съзнателна, или не „вратичка в закона“ на практика дава възможност да не се търси отговорност за незаконните басейни, тенис корт и заведения около хотела на майката на Фаса.

Чл. 323а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище, без да има право на това, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

При българския манталитет такава правова норма си е чиста покана за грабеж. Ето защо прокуратурата не търси отговорност от фирмата на Емил Димитров за заграбената земя от горския фонд, на която има построени басейн и бар, декларирани като сладкарски цех. Всеки може да отиде в държавната гора, да си построи къща или басейн и да си ги ползва със здраве докато мудната ДНСК добута процедурата за разрушаване до финал. Биволъ отправя апел пред българските депутати да предизвикат затваряне на този законодателен пропуск, който обслужва единствено крупни престъпни интереси.

И в заменките и в „Дюнигейт“ коренът на злото са оценките на земите. Манипулираните оценки на държавната земя са ключов механизъм за обогатяване на правилни хора за сметка на държавата чрез заменки и покупки на непазарни цени. В схемата „Дюнигейт“ цените на директно продаваните земи са изкуствено занижени спрямо пазарните. Съществува обаче и друга схема, при която цените на земите изкуствено се завишават. Това лъсна с пълна сила в скандала със заменката на Бат’ Сали в Самоков – ливада купена на цена 19 ст. на квадрат е заменена за урегулиран градски имот, след като лицензиран оценител завишава цената стотици пъти. Самият Бат’ Сали разкри, че има много други подобни заменки на местно ниво и се възмути, че само той е във фокуса на медиите. Оценките са основният механизъм и в заменките на Тройната коалиция, заради които България е на мушката на ЕК, но които правителството на ГЕРБ така и не развали. Във всички тези случаи големият отсъстващ е Прокуратурата, която мълчи, вместо да разследва, да повдига обвинения и в крайна сметка съдът да върне в бюджета щетите от неизгодните сделки. Някому е изгодно схемите за разграбване на държавната земя да не бъдат наказвани, а да продължават през удобни вратички в законодателството. Тук е мястото да се припомни, че и съпругата на самия главен прокурор Сотир Цацаров, която е нотариус, е правила врътки с декларирани нереални цени на имоти. След това разкритие на Биволъ през декември 2012 г. бъдещият главен прокурор обяви, че не вижда нищо нередно в манипулираните цени, които ощетяват бюджета. Така съдебната система на България остава трайно в „Зоната на здрача“ играеща роля не за защита на законността и интересите на държавата и нейните граждани, а като чадър пред срастналата се с властта мафия. Политическото управление на свой ред доказва с действията и бездействията си, че е трайно плътно обвързано с неясни корпоративни структури и не изневерява на коруптивните си зависимости, потъпквайки арогантно законите. Цялата сага „Дюнигейт“, която извади на показ и онагледи като разрез схемите на задкулисието завършва със загуба на цялото ни измамено общество и с победа на властовата мафия. Последният доклад на Европейската комисия потвърждава категорично този анализ.