Безсмъртният дух на войводата Стеван Синджелич и неговият пазител Селомир Маркович – Селе

Приключи вторият пътуващ семинар на български журналисти в Сърбия. Семинарът бе част от проекта „ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки към културно-историческото наследство и природни забележителности в южния граничен район на България и Сърбия”. Партньори по него са Журналистическо сдружение „Балкански форум” – Самоков, Център за демокрация и развитие на Южна Сърбия – Лесковац и Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз по Програмата за трансгранично сътрудничество. Във втория пътуващ семинар участие взеха и журналисти на СамокоВест.

В синевата над град Ниш се възправя паметникът на войводата Стеван Синджелич – един от историческите обекти, които групата посети. Домакин-доброволец на паметника е Селомир Маркович – Селе – древен и мъдър, неподвластен на времето. Косите му – побелели, развявани от вятъра на хълма Чегар, или може би от ръката на войводата Стеван, в благодарност за службата му пред духа на загиналите. А светликът в очите му млад, неугасващ. С жар и болка Селе разказва за подвига и безсмъртието на загиналите въстаници и на войводата им Стеван Синджелич.

През 1804 година избухва Първото сръбско въстание. Сърбите, както и останалите народи в Османската империя през 19 век, започват решителна борба за независимост. Под водачеството на избрания на народен събор „кнез“ Георги Петрович, известен с турското си прозвище Карагеорги (Караджордже), избухва бунт срещу дахиите и еничарите. С това се слага началото на сръбската националноосвободителна революция. По време на  въстанието Ниш се явява важна стратегическа точка и за двете страни. Градът е на важния път Белград – София и осигурява достъп до центровете на българското и гръцкото национално-освободителни движения. Дава достъп и за така необходимото финансиране на въстаниците. През 1809 година край Ниш се водят едни от най-драматичните сражения. На лагер край града са настанени 12 000 въстаника с 11 оръдия. Срещу тях е хвърлена 40-хилядна редовна турска армия – добре обучена и въоръжена. Главната битка се води на хълма Чегар, където е заел позиции Стефан Синджелич с 3000 въстаника и 4 оръдия. От Ниш участват 1000 доброволци. Изключителен стратег, Синджелич е разположил войните си на три нива. На десния фланг са доброволците от Ниш. Битката е неравна. Обграден и загубил повечето си другари, войводата взривява барутния склад с изстрел от пистолет, като нанася големи поражения на противника. В сраженията загиват всичките 3000 въстаници , срещу повече от 6000 жертви на поробителите. След пълния разгром на Синджелич, нишкият паша нарежда да се обезглавят телата на  загиналите поборници за свобода, одират главите и кожата я пращат в Цариград, а черепите зазиждат в стените на кула до главния път Белград – София в 56 реда по 17 черепа във всеки, общо 952.

Селомир Маркович – Селе ни показва скалата, на която всеки път в часа, когато е взривил склада, слънчевите лъчи изписват образа на войводата Синджелич. Показва ни преклонението си пред онази Велика сила, чиито пътища са неведоми и непонятни на човеците, но която ни се разкрива по един изумителен начин, колчем възтържествува любовта и саможертвата. Общата съдба и история на народите ни отдавна е премахнала граници, изтрила е различия. Останал е само човекът – побратимът. Купуваме си книжката на Селомир Маркович – Селе „Чегарски бол”, един прекрасен спомен и си тръгваме стоплени от глътка нишка ракия и от голямата човечност на Селе – пазителят на безсмъртния дух на войводата Стеван Синджелич.