СамокоВест

Безсмъртният дух на войводата Стеван Синджелич и неговият пазител Селомир Маркович – Селе

Споделете ни в

chergar nishПриключи вторият пътуващ семинар на български журналисти в Сърбия. Семинарът бе част от проекта „ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки към културно-историческото наследство и природни забележителности в южния граничен район на България и Сърбия”. Партньори по него са Журналистическо сдружение „Балкански форум” – Самоков, Център за демокрация и развитие на Южна Сърбия – Лесковац и Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз по Програмата за трансгранично сътрудничество. Във втория пътуващ семинар участие взеха и журналисти на СамокоВест.

В синевата над град Ниш се възправя паметникът на войводата Стеван Синджелич – един от историческите обекти, които групата посети. Домакин-доброволец на паметника е Селомир Маркович – Селе – древен и мъдър, неподвластен на времето. Косите му – побелели, развявани от вятъра на хълма Чегар, или може би от ръката на войводата Стеван, в благодарност за службата му пред духа на загиналите. А светликът в очите му млад, неугасващ. С жар и болка Селе разказва за подвига и безсмъртието на загиналите въстаници и на войводата им Стеван Синджелич.

chergar nish serbia

През 1804 година избухва Първото сръбско въстание. Сърбите, както и останалите народи в Османската империя през 19 век, започват решителна борба за независимост. Под водачеството на избрания на народен събор „кнез“ Георги Петрович, известен с турското си прозвище Карагеорги (Караджордже), избухва бунт срещу дахиите и еничарите. С това се слага началото на сръбската националноосвободителна революция. По време на  въстанието Ниш се явява важна стратегическа точка и за двете страни. Градът е на важния път Белград – София и осигурява достъп до центровете на българското и гръцкото национално-освободителни движения. Дава достъп и за така необходимото финансиране на въстаниците. През 1809 година край Ниш се водят едни от най-драматичните сражения. На лагер край града са настанени 12 000 въстаника с 11 оръдия. Срещу тях е хвърлена 40-хилядна редовна турска армия – добре обучена и въоръжена. Главната битка се води на хълма Чегар, където е заел позиции Стефан Синджелич с 3000 въстаника и 4 оръдия. От Ниш участват 1000 доброволци. Изключителен стратег, Синджелич е разположил войните си на три нива. На десния фланг са доброволците от Ниш. Битката е неравна. Обграден и загубил повечето си другари, войводата взривява барутния склад с изстрел от пистолет, като нанася големи поражения на противника. В сраженията загиват всичките 3000 въстаници , срещу повече от 6000 жертви на поробителите. След пълния разгром на Синджелич, нишкият паша нарежда да се обезглавят телата на  загиналите поборници за свобода, одират главите и кожата я пращат в Цариград, а черепите зазиждат в стените на кула до главния път Белград – София в 56 реда по 17 черепа във всеки, общо 952.

Селомир Маркович - Селе
Селомир Маркович – Селе

Селомир Маркович – Селе ни показва скалата, на която всеки път в часа, когато е взривил склада, слънчевите лъчи изписват образа на войводата Синджелич. Показва ни преклонението си пред онази Велика сила, чиито пътища са неведоми и непонятни на човеците, но която ни се разкрива по един изумителен начин, колчем възтържествува любовта и саможертвата. Общата съдба и история на народите ни отдавна е премахнала граници, изтрила е различия. Останал е само човекът – побратимът. Купуваме си книжката на Селомир Маркович – Селе „Чегарски бол”, един прекрасен спомен и си тръгваме стоплени от глътка нишка ракия и от голямата човечност на Селе – пазителят на безсмъртния дух на войводата Стеван Синджелич.

2 thoughts on “Безсмъртният дух на войводата Стеван Синджелич и неговият пазител Селомир Маркович – Селе

  1. Добре са ви заблудили сърбите…тази кула е от 1841 год и е зидана от главите на изкланото българско население по време на нишкото въстание. Но нали думата българин е табу затова са съчинили разказаната ви история. Иначе, кулата е описана от Бланки, който е анкетьор пратен от Франция да разледва турските изтъпления-недвусмислено отбелязва, че кулата е паметник на турското варварство към българите…
    Стефан Сингелич е българин по произход от ресавското село Войска.
    Не бъдете лапнишарани и не ставайте разпространители на великосръбските измишльотини, прочетете книгите на Гаврил Занетов /www.bulgari-istoria-2010/ .

    1. Архивите са живи
      Скандал: Кулата от черепи в Ниш е българска, а не сръбска!?

      Защо никой не разобличава шовинистичните лъжи на Белград

      През 1809 г. българите в Ниш вдигат въстание срещу отоманския душманин. Българите губят, а пашата в пристъп на бяс строи кула от главите им. 200 години след събитията, нишкото въстание е станало вече сръбско, черепите също, негодува срещу неправдата историкът Иво Антонов.
      Според него сърбите асимилират и заграбват историята ни. Всеки се кичи с нашето, като свое. На нас внушават, че сме малки и жалки. Клета майка България! А ето я и историческата истина за Нишкото въстание. През май 1809 г. недалеч от град Ниш, разбунтувалите се против османската власт местни въстаници са жестоко избити. По заповед на османския военачалник Хуршит паша убитите са обезглавени, а черепите им са вградени в стените на кулата. Онова, което премълчават сръбските „историци“ е, че мемориалът е български, а не сръбски. Ниш и околията му до края на XIX век са чисто български и си има даже екзрхийски митрополит от 1870г.
      Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от много карти и пътеписи, например от френския пратеник Жером-Адолф Бланки, който в записките си нарича Ниш „столицата на България“. Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя. Но най-голямото доказателство е това, което се е писало в сръбските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“). Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание. Днес сърбите наричат въстанието тяхно, но освен техните шовинистични “научни“ трудове има и неоспорими истини, които разобличават сръбските лъжи.

      11
      Зазиданите черепи на българските мъченици в Ниш
      Зазиданите черепи на българските мъченици в Ниш

Comments are closed.