„Бедни срещу бедни“ – над 2,5 милиона българи живеят в лишения

Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и председател на „Солидарна България“ представи на пресконференция резултатите от изследването „Бедни срещу бедни“. Изследването е изработено от „Колектив за обществени интервенции“ и „Солидарна България“ в рамките на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване. Платформата е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тя трябва да помогне на страните от ЕС да постигнат целта си да избавят 20 млн. души от бедност и социално изключване. Платформата бе създадена през 2010 г. и ще остане активна до 2020 г.

Резултатите сочат, че над 600 хиляди души у нас са работещи бедни, 460 хиляди са без здравно осигуряване заради бедност, а над 303 хиляди са безработните с нисък или никакъв доход.

Основният извод от анализа е, че рязко намаляват получателите на социални помощи. През 2008 г. хората, които получават социални плащания са намалели едва с 1,8 %, а през 2009 г. леко са се повишили с 5,5 %. Огромната разлика обаче идва през 2010 г., когато социалните плащания намаляват с 37 %. През следващите години има леки повишения с 0,4 %, 2,7 % годишно, но те не компенсират разликата. Броят им е намалял с 3,5 % и през 2015 година.

34,2 % са българите, които живеят в материални лишения, което ни отрежда място сред водещите държави от Европейския съюз по този показател. Средно за ЕС 8,2 % от гражданите живеят в материални лишения.

Представени бяха и данни за „сивата бедност“. В тази графа влизат хората, които не са обхванати от статистиката и не се предприемат мерки да имат нормална работа. Тази оценка се базира на източници на данни и няма претенцията да бъде категорично точна.

Претендира обаче, че цифрите са в този обхват: 600 000 са работещите бедни; 460 000 са здравнонеосигурените поради дълбока бедност; 1,3 млн. са бедните пенсионери. Безработните с ниски или никакви доходи са 303 678 души.

Около 36% от населението са хората, живеещи в „сива бедност“.

17-годишна майка с 3 деца получава общо 255, 45 лв. социални помощи. Броят на българките в групата на 19-годишните с по три деца е 273, сочат данните от преброяването през 2011 г. 128 са майките до 19-годишна възраст от ромски произход, с три деца.

Според Европейския форум на хората с увреждания средният дял на инвалидите в Европа е 16 %. В България те са около 12 %. Въпреки че сме под средноевропейските нива, на нас ни се втълпява, че тези помощи са страшно много и със сигурност има злоупотреби, коментира Григорова. Тя бе категорична, че това не е аргумент да се намалят плащанията на хората, които имат най-голяма нужда от тях.

Едва 3,5 % са разходите на Агенцията за социално подпомагане.

В България оценка на злоупотребите със социални плащания не са правени. Във Великобритания едва 0,7 % от получателите злоупотребяват със системата, а в Канада 0,6 % от подпомаганите. Въпреки това и там хората смятат, че има огромни злоупотреби със социалните плащания.

Непълнолетна и неработеща майка с 3 деца в България получава от държавата по 255 лева месечно, а не широко пропагандираните над 1000 лева под формата на социални помощи, обясни Григорова.

По думите й има непрекъснат спад в броя на изплащаните социални помощи. Най-сериозен е бил той за 2010 година, когато е регистриран 37% спад в броя на отпуснатите помощи. “Това се случва на фона на непрекъснато говорене колко е щедра социалната система“, коментира тя.

“Майчинството през втората година е под равнището на минималната работна заплата, с което майката и нейното дете се обричат автоматично на бедност. Помощите за безработица също не са актуализирани – човек, който се е осигурявал срещу безработица, получава 150 лв. месечно, което е крайно възмутително, защото представлява 50% от линията на бедност“, коментира Григорова.

Агенцията за социално подпомагане не отчита брой хора, а брой помощи, затова не може да се говори колко хора у нас получават социални помощи, уточни експертът.

Най-масово получаваната помощ у нас са детските надбавки – малко над 700 хиляди деца получават такива, но същевременно 400-500 хиляди са децата, които не получават заради подоходния критерий.