Архиерейският наместник в Самоков възрази срещу избора на делегатите от Софийска епархия

Българската православна църква проведе своите епархийски избори за представителни делегати на Патриаршеския избирателен църковен събор, които ще участват в избирането на нов Български патриарх и Софийски митрополит. Според устава на БПЦ тяхното включване в предстоящия на 24 февруари т.г. патриаршески избор ще се състои на принципа: „по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни“. Ден преди изборите за представителни делегати от Софийска епархия архиерейският наместник в Самоков отец Петър Стоименов заяви, че какъвто и списък с предложени за епархийски избиратели да се представи на избора в неделя, той ще бъде нелегитимен, защото ще бъде подправен. Според отец Петър ситуацията, в която се изпада, е много патова и това е благодарение на амбициите на някои хора да станат патриарх на всяка цена. „Отдавам това на някакъв замисъл на управляващия митрополит, за да може да се легитимира и след това да го избират. Евентуално, ако изберат неговите хора, а те са всички негови хора в тези листи, да го изберат за патриарх, пази Боже“, заяви отец Петър. Той е внесъл пред Светия синод писмено възражение срещу проведения на 13 януари избор за представителни делегати от Софийска епархия.

Бъркотиите около избора на делегати от Софийска епархия за патриаршеския избирателен събор поставят съвсем сериозно въпроса – А всъщност кому е нужен такъв избирателен църковен събор? След като стана ясно, че почти всички митрополити са били агенти на Държавна сигурност, който и от тях да бъде избран да оглави Българската православна църква на кого всъщност ще служи – на Бога или на Мамона? Няма да бъде пресилено, ако се каже, че до 1989 година целият синод е бил подвластен на най-репресивния орган на комунистическата държава. Според официалния доклад на Комисията по досиетата 11 от общо 15 членове на висшия клир са били куки на Държавна сигурност. Всички са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за „борба с политическата диверсия“, показва справка в огласените от комисията списъци. Що се касае до останалите четирима – пловдивският Николай е избран за митрополит през 2007 година, когато поне нормативно Държавна сигурност не съществува. Митрополит Амвросий първоначално е назначен от Неврокопския митрополит Пимен за „алтернативен“ Видински митрополит за периода1994-1998 година. Едва през 2010 година е приобщен към Светия синод на БПЦ като Доростолски митрополит. За митрополит Гавриил също няма данни, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. Той е избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит в началото на 2001 година. За други комисията по досиетата услужливо замълча, че в документите, с които работи е намерен доклад на офицер от службите, в който един от митрополитите се посочва като надежден сътрудник на ДС и е предложен за кариерно израстване. Тъй като съгласно българското законодателство починалите не са обект на разследване от страна на комисията, след тяхната кончина принадлежността им към най-зловещия апарат на комунистическата държава потъва в неизвестността. Но това в случая е без значение. Не само защото истината винаги – рано или късно излиза наяве, а и защото в този момент основният проблем е бъдещето на Българската православна църква и от там бъдещето на България. В крайна сметка от митрополитите, които отговарят на изискванията да бъдат избрани за български патриарх, фактически само за един няма данни, че си е продал душата. По теорията на вероятностите рискът глава на Българската православна църква да стане сътрудник на Държавна сигурност е почти 99,9%, а от това никой няма полза. Нито църквата, нито държавата. Докато духовниците ни не се ползват с доверието на миряните все повече млади българи ще стават жертва на различни секти и псевдомодерни течения. А да не забравяме, че основната задача на църквата е да бъде духовен водач на народа. Тя е институцията призвана да бъде регулатор на отношенията в обществото чрез правилата и принципите на морала, на милосърдието и висшата правда. След като стана ясно, че Светият синод на Българската православна църква е най-ченгесарската структура в държавата, начинът за избор на нов патриарх задължително трябва да бъде кардинално различен от канона. И ако българските митрополити наистина са загрижени за паството си, вместо да се боричкат кой да се окичи с патриаршеската корона, да потърсят начин за промяна на правилата за избор на патриарх на Българската православна църква, така че определящи да бъдат волята и решението на вярващите християни. Само тогава църквата ще има доверието на народа и свещенослужителите й ще могат да се нарекат пастири и духовни водачи.