Ангелогласният хор при храм „Свети Никола“- Самоков възвисява душата, пречиства ума, лекува тялото

„По-сладки от мед и от капките на меден сок“

Един красив храм в Самоков стои сякаш забравен от миряни и богомолци. Храмът е едноапсиден, трикуполен, с открит притвор и камбанария над главния вход.

„Свети Никола“ е българска православна църква, катедрална църква на бившата Самоковска епархия. Построена е в периода 1859-1860 г. ,когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Според предания, на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкият владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Храмът е вековен свидетел за борбата на родолюбивите самоковци срещу гръцкото духовенство.

В двора на храма са били гробовете на много видни граждани на Самоков, каквито са били Захари Зограф, Захари Хаджигюров, д-р Антон Унтенберг, кметовете Димитър Германски и Христо Зографски , дарителят на училищата Никола Драмалиев и други. По непотвърдени данни тук е намерил вечен покой и авторът на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски.

През 50-те години на XX в. част от храмовия двор е застроен като културен клуб на четвърти квартал, като някои от надгробните плочи, сред които тези на Захари Зограф и на Християния Доспевска, са прибрани в историческия музей.

В атеистичното и бездуховно време на социализма храмът бе превърнат в църква единствено за опела. Малкото самоковци, които се осмеляваха да изпратят скъпите си покойници във вечния им дом с църковно чинопоследование на заупокойна служба, можеха да сторят това само в „Свети Никола“. Ограничението сякаш беляза църквата със спомени за скръб и сълзи. И тази инерция продължава до днес.

А храмът е и място за Свето тайнство венчание, и за Свето кръщене, за молитва и за единение с Бог.

Свещенослужител в храм „Свети Никола“- Самоков е отец Емил. Завършил Духовна академия „Свети Климент Охридски, той дълбоко съзнава силата на Христос и на христовата вяра. Отец Емил добре познава Писанията, разбира, че Писанието само тълкува Писанието, че една негова част открива смисъла на друга. Но той носи и познанието, което във висша степен е нужно на свещенослужителя – познание за света, познание за хората, за техните стремления, обичаи и традиции, такива каквито са в земния живот. Отец Емил има дарбата да бъде Божи служител и се отдава на свещенослужението си с цялата своя същност.

Повече от 12 години към храма „Свети Никола“ в Самоков пее църковен хор. Негов ръководител и диригент е Даниела Георгиева. Даниела е възпитаник на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Самоковци добре познават нейния професионализъм, върховете в изкуството, към които води всяка своя певческа група. Носител е на множество награди, чийто брой, може би, и самата тя вече не помни.

Хорът към храма изпълнява византийско исонно пеене. Под купола на църквата звучат автентични църковни песнопения, така както са ги пели и преди 200 години. Някои от песнопенията са лично нотирани и записани на съвременен български правопис от отец Емил.

Прекрасните гласове, под вещото ръководство на Даниела Георгиева, възвисяват душата, пречистват ума, лекуват тялото. Те са радост за богомолците – „по-сладки от мед и от капките на меден сок“, както се казва в един от псалмите Давидови.

В църквата„Свети Никола“ богослужения се провеждат всяка събота – от първата събота след Великден до Никулден, когато е и храмовият празник. А ангелогласният хор към храма приканва миряните за молитва.