СамокоВест

Честваме Света Петка Българска

Споделете ни в

sveta petka„Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.”
Днешният Петковден е един от най-тачените празници в народната традиция. Св.Преподобна Параскева или Петка Българска се счита за покровителка на българския народ и на семейството. На 14 октомври православните християни палят свещи и се молят най-вече за здраве, защото светицата е лечителка и пазителка от „страшни” болести. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й – сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек.
На Петковден е завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и „коч курбан”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни.
Във фолклорния календар времето между Петковден и Димитровден има сакрален смисъл. То е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата. По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех. Според народните вярвания този 12-дневен период е много опасен. Наричат го Вълче погано. Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци.