Хор „Рилска песен” Самоков – стогодишна памет

Преди един век учителят по музика Алекси Попиванов събира 20 души песнопойци и поставя началото на смесен хор „Рилска песен”. Раждането му съвпада с време на тежки изпитания за човечеството. Започва Първата световна война. В този период певческата група е формирана от ученици и съществува като черковен хор.
В следвоенните години хорът се поема от проф. Васил Стоин. Професор Стоин, музикален фолклорист и автор на редица сборници с български народни песни, има сериозен принос за развитието му. Съставът на хора се увеличава с около 50 души, става четиригласен, изявява се в два състава – смесен и мъжки. Вече е градски хор към читалището с името „Рилска песен”.
Архивите са съхранили имената на 24 диригенти, ръководили певческата формация в различни периоди през този един век. Най-дълго на диригентския пулт се изявява Иван Марков. С прекъсвания той ръководи хора цели 23 години.
През 1942-1943 година палката поема проф. Атанас Гърдев.
От 1972 до 1974 година хорът се дирижира от Дора Христова, известна най-вече като диригентът на „Мистерията на българските гласове“. През 1990 г. Христова, заедно с мистичния си вокален ансамбъл, е удостоена с най-високата американска награда „Грами“ за II част на аудиосерията на швейцарския продуцент Марсел Селие „Lе Mystere des Voix Bulgares”.
След повече от 80 години сценичен живот, през 1998 г., хорът заглъхва.
Днес „Рилска песен” чества своя сто годишен юбилей под ръководството на диригента Иван Янков. Това е човекът, който през 2010 година възкреси певческата формация като феникс от пепелта.
И тъй като, всеки един от диригентите е оставил частица от себе си, имената им трябва да се помнят. На диригентския пулт са заставали още Иван Касев, Коста Фурнаджиев-Заре, Мария Шалдева-Маринова, Вергиния Зеленогорова, Иван Златарев, Любомир Близнев, Асен Попвасилев, Димитър Узунов, Яким Попилиев, Йорданка Панчева, Николай Топузов, Николай Султанов, Николай Тонев, Николай Пефев, Стоян Димитров, Мария Паташева, Григор Соколов, Тодора Цанкова.
Стотици са певците, които са свързали живота си с битието на хора. Поколения самоковци изявяват певческите си възможности, дарявайки му дни, месеци и години в репетиции и концерти, пролет и есен, лято и зима. Защото изкуството има онази магическа сила да запленява завинаги този, който му се отдаде.
През годините 1974, 1983, 1987, под диригентството съответно на Дора Христова, Мария Паташева и Григор Соколов, хорът става носител на два сребърни и три златни медала. Но най-ценната му награда е признанието и обичта на публиката.
Своя стогодишен юбилей хор „Рилска песен” ознаменува с празничен концерт. Богатият репертоар бе достоен за вековното творческо проявление на формацията. Великолепните изпълнения на „Хубава си, татковино”, „Хубава си, моя горо”, „Аве Мария”, хор на евреите от „Набуко” , хор на циганите от „Трубадур”, Хвалите имя Господне” и ..и..и.., доказаха високото майсторство и любовта към музиката на певците, на диригента Иван Янков, на корепетитора Борис Георгиев.
Богатството на хоровото пеене е в обединеното съзвучие, в абсолютното единство и хармония. В този смисъл то има почти окултно-мистично въздействие. Превръща се в средство за духовно и интелектуално възвисяване. И хор „Рилска песен” вече цял век достойно служи на тази нелека мисия.
На добър път и в следващите 100 по 100 по 100 години.
Лилия Кинина