Хвърляме на вятъра милиони за временна заетост

Повече от десет години опосканата ни държава продължава да пропилява ежегодно милиони  за така наречената временна заетост. Програмата „От социални помощи към заетост” бе творение на Лидия Шулева като социален министър при царистите в началото на мандата им. За хрумването си г-жа Шулева бе гръмогласно възхвалявана и награждавана, включително от някои чуждестранни организации. Десетилетната практика, обаче, показа пълната безсмислица на проекта. Сама по себе си идеята може и да е добра – да се социализират трайно безработните и да полагат труд в полза на обществото. И точно тук е големият проблем. Има ли обществото каквато и да било полза от труда на ангажираните в програмите по временна заетост?

За нашата община отговорът е безспорен. Всяка година в програмите се включват около 80-100 души, повечето от ромски произход. Те неизменно се насочват в дейности по почистването. Неразделна част от градския пейзаж станаха групите цигани,  подпиращи се било на лопатите за сняг, било на метлите, според сезона. В същото време снегът по тротоарите и пешеходните зони си остава непочистен. Градът и селата продължават да си тънат в боклуци. Единственият видим резултат от труда на смуглите ни съграждани са купчините слънчогледови люспи. Докато чоплят семки, хем раздумката им е по-сладка, хем оправдават необходимостта от работници по чистотата. А всички ние, от чиито данъци държавата и общината им плаща за удоволствието, проявяваме завидна търпимост към това безобразие. За съжаление, българите проявяваме търпимост, стигаща до овчедушие, към много сериозни недъзи.  Най-големият проблем не е и в това, че управляващите не упражняват никакъв контрол за свършеното. И да бяха упражнявали – все тая. Така организирани дейностите по програмите са обречени изначално да бъдат губещи. И загубата не е в това, че градът ще си бъде все така мръсен, че снегът и ледът ще правят непроходими тротоарите и ще създават предпоставки за произшествия и злополуки. Огромната загуба е, че обществото ни продължава да създава и да възпитава търтеи. Засилва убеждението у циганите, които за нашата община съвсем не са малка част от населението, че всички останали трябва да продължаваме да плащаме за привилегията им да не работят, да крадат ток и вода, да получават детски, да се лекуват без социални осигуровки, да получават социални помощи, да остават ненаказани за престъпленията си и така нататък.

Очевидно нещо трябва да се промени. Длъжни да осигурят работа на ангажираните по програмите на временната заетост са общинските управи. Това налага кметът Владимир Георгиев незабавно да прекрати порочната практика да се прелива от пусто в празно. Едно от направленията, в което могат да работят и да има някаква действителна полза от труда им е залесяването. Така или иначе голяма част от незаконната сеч е дело на циганската общност, по този начин поне отчасти ще допринесат за възстановяването на горите. Още повече, че в Самоков има общинско лесничейство, което отговаря за състоянието на общинските гори. Всеки самоковец, който обича природата е възмутен от чудовищното обезлесяване на Лаго и другите естествени паркове около града ни. С ангажирането на включените в програмите в дейности по залесяването, общинската управа ще допринесе не само за възстановяването на горите, но ще може да отчита реално свършената работа и като ще плаща с бюджетни средства, то да плаща за действително положен труд. Такава е ситуацията и с билките. От години сме свидетели на хищническото им унищожение. Със събирането им се занимават основно пак циганите. Само, че те ги събират така както и живеят – на принципа „след мен и потоп”. Изтръгването на ценните растения заедно с корените ги застрашава от изчезване. Ако работещите по програмите бъдат включени в рекултивирането им, може би поне отчасти ще възстановят щетата, която нанасят на природата. Биха могли да работят и по ремонта на тротоарите. А в това отношение работа да искаш. Навсякъде изкъртени плочки, навсякъде липсващи бордюри, дупка до дупка. Но с каквато и дейност да бъдат ангажирани, важното е от труда им наистина да има някаква полза.

Всичко друго е престъпно пилеене на парите ни. И то във време, когато за пенсии не се дава нито лев, за лекарства плащаме все повече и повече, ако изобщо можем да си позволим да си купуваме лекарства, растат таксите за здравеопазване, минималната заплата замръзна на абсолютната нула, социалните помощи на засегнати от бедствия и аварии не им стигат и да се напият като хората, та дано да забравят.