„Узаконеното” беззаконие

Преди да напиша тези няколко реда се колебаех дали изобщо има смисъл да го правя. На фона на всеобщия разпад на държавата ни и ширещата се почти неконтролируема престъпност във всички сфери на живота ни, едно престъпно деяние повече или по-малко едва ли има някакво значение. То по-скоро е щрих към добре познатата ни днешна действителност и неясното ни бъдеще като нация.Думата ми е за едно наше право, регламентирано със Закона за движение по пътищата и гарантиращо ни безопасност на пешеходните пътеки тип „Зебра”, което брутално се погазва от недобросъвестни водачи на МПС.
Член 196 от споменатия закон гласи дословно: „При приближаване до пешеходна пътека, водачът е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци” Кратко и ясно казано и очевидно неразбираемо за една трудно мислеща категория шофьори. Според тях, всички останали са длъжни по всяко време и навсякъде да им осигуряват предимство и всеки, който не го прави, става обект на агресията им , а често и жертва на безумното им поведение на уличното платно. Поради слаба или липсваща квалификация, тези шофьори забравят правилото, че право да бързат и дори да отнемат предимство имат само автомобилите със специално предназначение и то само при подаден съответно звуков или светлинен сигнал, на който всички останали участници в движението са длъжни да се подчинят.
Да се злоупотребява с вярата или наивността на хората, повярвали, че са в безопасност на пешеходната пътека, а още повече на деца, повярвали на шарените картинки за безопасност на движението, показвани им в часовете за обучение в този смисъл в училищата, е тежко престъпление, което често завършва трагично. За още по-голяма беда, неспазването на предимство, често в „комплект” с превишена скорост и употреба на алкохол или наркотици вече е гаранция за смъртна опасност.
Често съм се замислял какво кара някои „юнаци” да карат като бесни по улиците, вместо да го правят на по-малко рискови места извън населеното място.Нямам друго обяснение освен това, което ми подсказва една поговорка за магарето, което най-много обичало да реве на мегдана, за да видят всички как хубаво го прави.
Живея близо до пресечката на ул.”Търговска” и ул. Житна чаршия”- едно от най-оживените и опасни според мен кръстовища в града ни, с регистрирани през годините много произшествия и дори смъртен случай. Имам възможността по всяко време да виждам многократно повтарящото се престъпно поведение на безотговорни наглеци, които безцеремонно и безнаказано си присвоиха „правото” да вилнеят, както си искат и за съжаление това се случва все по-често. Наглото поведение на пътя е право пропорционално на простащината и арогантността, на липсата на морал, на фалшивото чувство на превъзходство, присъщо на комплексирани личности, на неспособността за самоконтрол, а много вероятно на купени шофьорски книжки, глупашкото желание да се демонстрира висок стандарт с мощни автомобили, неотговарящи на интелектуалното ниво на собственика си, на дефицита на човешки добродетели и вродена злоба и агресия.Виждал съм презрително злобните погледи на „бързащите” за някъде, които все пак „снизходително” спират в последния момент, празните и блуждаещи, зареяни някъде в пространството погледи на употребилите вероятно алкохол или наркотици, неосъзнаващи степента на отговорност зад волана. Видях как с гръмогласен смях нарекоха „овца” една преминаваща на „зебра” възрастна жена, която бързаше с последни сили да пресече.Нещастната женица отмина безпомощна и унизена. Видях как едно „божество” с физиономия, а вероятно и с манталитета на хамалин напсува най-вулгарно възрастен човек,който едва пристъпваше с бастунчето си. Има ли смисъл да казвам какво още съм видял?
Нека никой не си мисли, че нарушаването на предимство на пешеходна пътека не заслужава чак такова внимание.Все пак, става дума за една от трите причини за най-много смъртни случаи, наред с превишената скорост и употребата на алкохол и наркотиц Всеки от нас е потенциална жертва.Вярно е, че всеки може да сгреши в някаква ситуация.Когато, обаче, една грешка се повтаря многократно, това вече е престъпление.
За да бъда честен, ще кажа, че все пак има съзнателни и дисциплинирани шофьори.Случвало ми се е да виждам благородни хора зад волана, виждайки чакащите да пресекат, спират и дори дават знак на колебаещите се, че дават предимство.Отнасям се с дълбоко уважение към тях и винаги правя ответен жест на благодарност.Дано те да стават повече! Тук е мястото да кажа, че в никакъв случай не оправдавам една категория пешеходци, които безразборно и небрежно пресичат улицата навсякъде, където им хрумне, без дори да дават някакъв знак Всеки правоспособен водач на МПС много добре знае, че това са много рискови моменти и често е невъзможно да се реагира.
Всеки пешеходец е длъжен заради безопасността си да се съобразява с правилата и съответно е отговорен за последствията от нарушаването им. В интерес на истината ще споделя това, че разбирам органите на КАТ. Те не могат да бъдат навсякъде и по всяко време. В този смисъл, нещата опират до нещо друго – самоконтрол на шофьорите, осъзната отговорност, предпазливост и предвидливост, добра подготовка, съобразяване с всички правила за движение на МПС. За съжаление, тези основни изисквания се пренебрегват от недобросъвестни хора.Може и да не съм прав, но си мисля,че генезисът на това безотговорно и опасно поведение трябва да се търси назад във времето,когато настъпиха прословутите” демократични” промени, които една значителна част от българите възприеха като възможност да живеят, без да се съобразяват с общоприетите правила и интересите на всички останали.Така е и до днес и резултатите от това са причина за днешния ни хал.Точно към тази категория принадлежат и споменатите вече „богове” на пътя, които често се разминават с възмездието поради различни и абсурдни причини. Ако нещо не се промени, още дълго ще си говорим за „ войната на пътя”, за разните му превенции и с фалшива загриженост ще пресмятаме колко са жертвите в сравнение с минали години. В същото време кошмарните гледки ще стават все повече. Ще има реки от сълзи и много черни забрадки на безутешни хора, загубили скъп човек; ще има осакатени за цял живот нещастници и най- страшното….ще има безжизнени детски телца, много запалени свещи и купища тъжни цветя на местата, където нечий живот е отлетял във Вечността. заради безумието на някой, който е забравил, че е човек! България вече се нагледа на този кошмар и дано най – после се случи нещо, което да сложи край поне на това безобразие!
Аз нямам никакви илюзии, че тези няколко реда ще променят нещо. Не зная и кой ще ги прочете.За мен това е само възможност да изразя дълбокото си възмущение и плахата надежда, че някой ще познае себе си и ще стане по-добър на пътя. Бих бил дълбоко удовлетворен, ако съм успял да предупредя макар и един човек, че предимството на пешеходната пътека всъщност ….не е никакво предимство.Който не ми вярва, нека да постои и погледа на някое от натоварените пресечки!
Христо Кацов