СамокоВест

Творбите на Радослав Генев трябва да стигнат до публиката

Споделете ни в

Всеки, който има някакво отношение към самоковската култура, познава Ради Генев. А доколко? Да, внук на прочутия самоковски художник Слави Генев, който е завършил в Мюнхен, специализирал е в Париж, дългогодишен директор /от запомнящите се/ на Историческия музей. Ярка, колоритна личност, „чешит” в артистичния смисъл на думата. Художник, запечатал стария Самоков в картините си с великолепно многоцветие и енергични мазки, които се разпознават веднага.

Бащата – Гено Генев, десетилетия наред в тесни контакти с най-известните съвременни български художници и техни колеги от чужбина в Графичната база в Самоков, където и се прави, и се говори много за изкуство.

Ради засега е най-младият представител на фамилията. Завършил Художествената академия в София, отдел „Графика” при доц. Димо Колибаров, бакалавър, защитил магистратура с отличие. Специализира /като дядо си/ два месеца в Париж, специализацията завършва с участие в изложба. Научил сам италиански и обиколил най-големите градове на Италия, дали на света съзвездия от велики художници. Участия в биеналета: в Тайланд, във Венеция /два пъти/, във Варна /три пъти/. Изложби – три в София и… една /?!/ в родния си град. Втора награда на името на Пикасо от испанското посолство.

Впечатляващо, нали? Имаш усещането почти за художническа династия. Неволно си спомняш за друга самоковска фамилия, дала на България един гений – Захарий Зограф. Снобарите сигурно ще изкривят устни в иронична усмивка – „Е, чак пък толко!” Понякога съм се питал: как ли се е чувствал Слави Генев след блясъка и културния кипеж на Европа в самоковския „прованс”? Но не се е предал! Както и другите около него – Наум Хаджимладенов, Джони Белстойнев, Павел Францалийски. Все реализирали се творци, с голям художествен и граждански авторитет.

А Ради? Той рисува, рисува, рисува. Както прави всеки истински художник с талант и призвание. Даже, за да спази традицията /както е в „Бохеми” на Пучини/, „ателето” му е в мансардата на блока, за да е по-близо до звездите, откъдето идва всяко Изкуство. С много достойнство носи съдбата си, далеч от „панаира на суетата” и грандомански напъни за самопоказ. Вероятно неслучайно неговият любим художник е френският импресионист Моне, в чиито картини има особена интимност, нежна поезия и изискана чувствителност, които срещаме и в картините на Ради. Той е „класичен”, а не „модерен”, но етикетите не го вълнуват, защото рисува така, както душата му го иска. Всички нейни богатства са в картините му. И те се трупат, но не в изложбената зала, а в чекмеджетата, безукорно подредени, и… чакат…

Самоков бил „град на художници”? Фраза, отдавна станала клише, изтъркано, глупаво и грозно. И защо Самоковската община да не учреди една специална награда за литература и изкуство само за самоковски творци, която да се връчва за празника на града след компетентен и справедлив подбор. Както прави Софийската община например. Ще кажете: нерде София, нерде Самоков? Мащабите са различни, да, но празникът е общ и това е единствено от значение. Защо самоковските учители не посочат на своите ученици пътя не само към музея, където е паметта на града, но и пътя към Художествената галерия, където е душата на Самоков? За да видят, че има нещо много по-смислено и истинско от покемоните и чалгата. Защо?… Въпроси, които по традиция остават без отговор, т. нар. общественост си трае, за да е тихо и спокойно като в… досещате се в какво.

А Ради рисува. Той е разбрал, че по пътя към Изкуството тръните са повече от розите. И очевидно това не го плаши. Аз му пожелавам кураж и издръжливост. Всичко останало той го има.

Любомир Малинов