Суковският манастир и самоковските зографи
В Сърбия, на десния бряг на река Ерма, в близост до село Суково и на 18 км от град Пирот, далеч от главния път и сред живописна природа, се намира Суковският манастир „Успение Богородично” – мечтан оазис за онези, които търсят душевен мир. Кога точно е възникнал този български средновековен манастир на това място и кои са ктиторите му не е известно. Историците смятат, че първият манастир на това място е от времето на ранното християнство, по всяка вероятност от ІV век. Има документ от 1019 г. , в който се споменава, че той е бил в диоцеза на Средечка епархия, което категорично показва, че е български и е бил под юрисдикцията на Охридската архиепископия. В същия документ се споменава, че е разрушаван няколко пъти по време на турското робство. Бил е въздигнат отново от местни българи през ХVІІ век. С точност се знае годината, когато е бил изографисван – 1606 г.
Една легендата разказва, че на това място – наречено Църквището, където днес се издигат храмът и останалите манастирски сгради, някога имало пасища и ливади. На един от пастирите – Вельо, се явила Света Богородица, която му заръчала да построи манастир. Двамата със свещеника Йован започнали да копаят и намерили икона и кандило – ясно свидетелство, че тук по-рано е имало обител. Мястото обаче принадлежало на един турчин – Сали Бей от Пирот. Неговият син Емин решил да оскверни християнското място. Но в същия момент се схванал и изгубил паметта си. Неговият баща, отчаян, помолил свещеник Йован да прочете молитва за момчето. След тази молитва, отправена към Бог и към Света Богородица, Емин оздравял. Благодарният Сали бей издействал специален царски ферман, за да бъде възобновен манастирът точно на това място. Документът е от 1856 г. и е издаден в Константинопол”.
Самият Вельо по-късно станал монах, а в черквата и до днес се пази мумифицираната му глава, поставена в миниатюрен саркофаг. Според вярващите, мощите на Вельо имат целебна сила, и който подържи ръка върху стъклената кутия, ще бъде изцерен.
Църквата, посветена на Успение Богородично, според вградениите строителни надписи е построена от майсторите Минчо и Гога, започната в 1857 и завършена в 1858 година. Тя е е кръстокуполна, триконхална.
Църквата е изписана в 1869 година от Васил Попхристов от Самоков, за което свидетелства зографския надпис при входа. Най-забележителна е фреската на Св. Богоридица – Утешителка, изобразена с ангелски крила, много характерна за Самоковската художествена школа. Това е вариант на Покров Богородичен. Само че тук, вместо покрова, който Майката Божия е простряла над хората, скупчили се под нея, тя е разперила своите криле. Този стенопис го има и в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен”. Най-вдясно на иконостаса, и по-специално на царския ред, е изографисана иконата на Свети Йоан Рилски, покровител на българите. Уникална е и иконата „Света троица” – стенописът на централния купол. Наред с ликовете на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, изобразен като гълъб – каквато е традицията, е изписана и Божията майка. Големия иконостас е създаден през 1859 г. видно ктиторски запис върху иконата на Богородица. Иконите са рисувани във възрожденски бароков стил, украсени с дърворезби.
Заедно с обичайните канонични образи в стенописите на храма е изписан и лика на дявола, а св. Христофор е нарисуван като песоглав (кинокефал) светец. Интересен е и притвора със сцени от Стария завет и различни рядко срещани мотиви. Източната стена на входа е изцяло зографисана с батални сцени от титаничната битка между доброто и злото.
В 150-годишната си история манастирът е бил и мъжки, и женски, а през 1925 г. в обителта дошли емигранти – монаси от руското светогорско братство. Те дълго обитавали манастира, а като свършела службата, преподавали на децата в училище физика, химия, биология. Правени са дълбочинни снимки, според които научно е доказано, че под манастирската черква има храм от VI век, твърдят монасите от Суковския манастир.
Днес Суковската обител все повече заприличва на кътче от Рая. Китните градини, млади и вековни дървета, пъстрите, уханни камбанки на цветята приканват към духовно въздигане. Четиримата журналисти, които 118 години по-късно извървяхме пътя на зограф Васил Попхристов от Самоков до Суковския манастир сме запленени от чудото и неволно нашепваме думите на Иван Вазов –
Сега съм у дома, сега съм в моя мир –
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен, отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья…
Людмила Цветкова, Тодор Попов, Делян Попов и Лилия Кинина взехме участие във втория пътуващ семинар на български журналисти в Сърбия. Семинарът бе част от проекта „ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки към културно-историческото наследство и природни забележителности в южния граничен район на България и Сърбия”. Партньори по него са Журналистическо сдружение „Балкански форум” – Самоков, Център за демокрация и развитие на Южна Сърбия – Лесковац и Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз по Програмата за трансгранично сътрудничество. Благодарим на организаторите за светлото чувство, за свещения, отраден мир, за новия живот, изпълнил душите ни след пътуването ни назад във времето към културно-историческите ни корени.