СамокоВест

Сагата паметник на самоковските опълченци

 Breaking News

Сагата паметник на самоковските опълченци

Сагата паметник на самоковските опълченци
ноември 27
09:27 2017

Началото бе на 20.04.2011г., когато предложих на общинския съвет и кмета  и да бъде изграден този паметник, а в двора на храма в първи квартал, където почиват тленните останки на част от тези герои,  да бъдат поставени  паметни плочи с имената на всички тях – известни нам и останали незнайни, за да е възможно извършване на помени и други църковни ритуали. В рамките на тогавашния управленски мандат след привидно радушно прегръщане на идеята и въпреки многократно настояване от моя страна  реален резултат нула.

26.03.2013г. С писмо до новите общински съветници,  председателка на общинския съвет и кмет, настоях повторно предложението ми от 2011г. да бъде разгледано от постоянните комисии, съвета  и общинската администрация, и със съдействието на гражданството тази идея да се осъществи. В отговор –  неистинни твърдения, че в училищата ни много се преподава за тези  герои (обстойна проверка установи точно обратното) и уверения, че общината  “.. прави и ще прави всичко за да се съхрани за поколенията спомена за достойнството на самоковските опълченци..”- изготвил главен експерт Пепа Георгиева, с уважение кмет Владимир Георгиев. Така и до ден днешен не се забеляза това всичко да има някакво действително потвърждение. Тогавашната реакция на музея – символично размърдване.

Последваха от моя страна питания до общинския съвет на негови заседания, предложение от 12.08.2014г. до кмета за изграждане на обществен съвет под негов патронаж и включени в състава му подкрепящи идеята общественици,  потомци на опълченци и общинари.  Мълчание …  На аудиенциите при кмета – ще видим, може и да стане в бъдеще пожелателно или в бъдеще неопределено време …

Важни фактори възроптаха  паметника да се разположи на местата, които предлагах: на зелената площ от юг на читалището или плътно вдясно от пътеката, или западно от паметника на Чакър войвода. В първия случай щял да засенчва намиращите се доста по-надясно стели с имената на загиналите  във войните. Но съвсем наскоро, преди броени месеци, точно пред стелите беше инсталирана  спирка. Във втория – щял да се конфронтира недопустимо с Голямата чешма и джамията!  Колко забележима е в града ни динамиката, с която се сменят градоустройствените и концепциите за градска  мобилност и колко у нас раболепие, дори непоискано ни, преплетено с долна проба угодничество! И всичко това дължим на мощната общинска експертиза по ред важни направления.

По него време в местния печат публикувах списък на опълченците, които бях успял да издиря от официални и други източници, проучвания от срещи с потомци, както и материали за участието им в Освободителната война. Паралелно с това продължавах проучванията на имена, принадлежност към различни дружини, дати, участие в различни бойни действия, военни звания, награди и др. За разлика от зле прикритата враждебност на общинските структури и отделни лица в града ни, съвсем непознати  служители от музеи в няколко града в страната,  Народната библиотека и различните архивни фондове, с радост ми оказваха пълно съдействие и ми предоставяха информацията, с която разполагаха. Специално искам да отбележа всестранната изключително ценна помощ и пълна подкрепа  на целия колектив на общинска библиотека “Отец Паисий”. В повечето случаи двете основни печатни издания в града откликваха и поместваха материалите свързани със самоковското опълчение.

Явното нежелание на общинската администрация да предприеме реални стъпки за реализиране  на това обществено полезно начинание ме принуди да организирам подписка на гражданите от общината, подкрепящи изграждането на мемориал на опълченците в центъра на града. Както се очакваше обществеността се включи масово и на вниманието на кмета на шест – седем партиди бяха депозирани подписите на над хиляда човека,  събраните бяха доста повече, а имаше и още много желаещи, но подписката бе прекъсната когато се видя, че общинският съвет след отправения пореден призив  се ориентира към вземане на положително решение за паметника.

Към средата на ноември 2014г. общинското ръководство скалъпи проект за конкурс с предопределен финал, базирайки игралните условия на член от закона, регламентиращ поставянето на … рекламни, информационни и монументално декоративни елементи върху недвижими общински имоти. Сякаш гражданската инициатива не искаше да се изгради паметен знак, а билборд например или някакво декоративно пано.

Междувременно получих уверение от ръководителя на най-голямото предприятие за мрамор в района на Сандански, че щом се касае за този обект ще ни бъде доставен необходимия всякакъв материал на подчертано преференциални цени.

Продължавах проучването на документи и официални издания на различни институции за набирането на колкото се може повече и по-точна информация за нашите опълченци – изключително трудна работа предвид многото години, които вече ни делят от времето в което те са живели.

През 2015г. съгласувах намеренията на гражданската  ни инициатива с областната комисия “Военни паметници” и  ресорната дирекция в Министерство на отбраната,  които  трябваше да вземат  решение по предложения от нас проект, а министъра на отбраната положително становище съгласно Закона за военните паметници. Получихме пълна подкрепа и одобрение на представения проект с комплекта документи.    С изключителен професионализъм нашата талантлива съгражданка дипломиран инженер Сия Шехтова  – лицензиран специалист с десетилетен опит в областта на проектирането на сгради, строителни конструкции и художествено оформление – изработи всичко необходимо по различните варианти на проекта на паметника. Огромен обем скици, чертежи, изчисления.  По най-добрия начин тя включи в конструкциите на всички адаптивни към различните теренни условия и околното пространство версии най-ценните виждания и стойностни препоръки на широк кръг хора от гражданската инициатива.

Пак срещи с кмета и разни специалисти, които трябваше да бъдат убеждавани, че народът иска паметник на центъра, а не в Туристическата градина или на Кръста, че трябва да се осигурят средства.  Излъгаха ни, че исканото от нас като най-подходящо място южно от джамията пред елата било в частен терен, а сега се вижда че това не е вярно.

След още много перипетии най-после се стигна до решение под № 302/ 19.05.2016г., с което Общински съвет – Самоков дава съгласие за поставяне на “Мемориал на опълченците”.  Безспорен успех, но не и успешен финал.

На същото заседание отправих предложение да се изгради председателствана от кмета работна група от общинари, членове на гражданската инициатива и родственици на опълченци, която да наблюдава и контролира всички работи по обезпечаване изпълнението на проекта и разходването на финансовите средства. Глас в пустиня. Винаги на нашите администратори им идва в повече дори и споменаване за граждански контрол над деянията им.

В резюме на казаното дотук,  може с чиста съвест да се твърди, че общинската администрация много повече спъваше реализацията на идеята и изработения проект от гражданската инициатива, вместо да  насърчава и всячески да допринася изграждането да стане колкото може по-скоро. За жалост това парадоксално поведение, както ще видим по-нататък продължава да е факт.

Времето течеше и решението от 19.05. взе да остарява. Отново искания да се задвижват следващите процедури, да се заделят средства за финансиране, но  резултат не се забелязваше. На общественото обсъждане на бюджета за 2017г. получих уверение от най-високата позиция, че през предстоящия строителен сезон паметник вече ще има и независимо че в разходната част средства не били предвидени, това не бивало да ме притеснява – такава скромна сума никога не била проблем за състоятелната ни община. В началото на лятото от кмета същите още по-категорични уверения.

Ние организирахме всичко необходимо: заседанията на областната комисия “Военни паметници”,  понаучихме културния ресор и музея на едно-друго за опълченците, представихме три еднообразни доста обемисти папки с проекта за паметника, депозирахме становището на министъра на отбраната и зачакахме ангажиралата се в началото на м. август община с изработване на комбинирана скица и виза да направи каквото трябва. И така до ден днешен. Към днешна дата никой не може да ми каже къде са трите папки с проекта. Вместо паметник  подравнен терен с посадени на негово място дръвчета и кипарисчета.

На  сесията през октомври кметът въвежда в заблуждение цял общински съвет и народонаселението с думите: “Последно нещо, което се прави в момента е паметника на опълченеца. Предложението на Инициативния  комитет беше да се сложат само три плочи с имената. Обърнахме се към скулптур и ни предложиха варианта да се сложи фигура на Никола Корчев, който е със Самарското знаме.”.  Човекът, въз основа на чиято докладна записка е взето решението за построяването,  да бърка   три плочи с една конструкция, за която разполага с три папки подробни конструктивни чертежи с ясно нанесени 70 – 80 cm подземна каменна основа и бетонна шайба, плюс още 40cm стъпала и площи за венци и цветя, плюс четири орнаментни елемента с височина 3 m  и всичко това се носи от една сложна стоманобетонна конструкция. Невъзможно. Причината е съвсем друга.

Господин кмете, още когато на първото заседание на областната комисия “Военни паметници” Вашата сътрудничка беше инструктирана да бълва необосновани обструкции, аз разбрах, че предстои нов кръг  протакане. Ще Ви споделя нещо. На известна и на мен, и на Вас личност паметника не е много по вкуса. Тя била виждала много паметници (а ние може би не) и по правило би трябвало да се спази някакво странно звучащо  изискване и нашия проект да е подчинен на него – така да е проектиран и ситуиран, че слънцето да го огрява отвсякъде еднакво. И като знаем, че небесното светило изгрява от изток и залязва на запад, гражданската инициатива би следвало да изготви проект предвиждащ  въртящ се фундамент като сцената на Народния театър та да бъде всичко наред. Предложи да ни изконсултира свързано с него лице – близък роднина  скулптор. Гражданската инициатива отказа категорично.

Дали същият творец, негов колега или и двамата заедно не са  Ви предложили да се изплагиатства Ярослав Вешин?  Е, много май ще стане, първо при  Фотинов, а отново и в този случай . Пък и защо чак сега се предлага този анекс към проекта ни, това би означавало  нова процедура по съгласуване и министерско становище,  в добавка малко разправии с нас и току виж минала година и нещо. Тъкмо ще дойде време за нови избори. Ама как не се сетих по-рано, та това е толкова важно! А и ако може  някак гражданската инициатива да изчезне, да й писне и да се откаже, та човек да  осинови идеята за паметника и си припише заслугата за изграждането му  и да се впише в паметната книга. Какво по-хубаво от това!

Бойчо Стамболийски 

Related Articles

5 коментара

  1. Василева
    Василева ноември 27, 15:07

    За еко битките на Бойчо-само адмирации, въпреки, че се отказваше, щом станеше напечено. Но за това, че се опита да манипулира самоковци, че ГЕРБ ще им вземе апартаментите, ако ги санират-позор за Бойчо.До някъде така е и за този паметник на опълченците-Защо не казва, че имената са им в книгата „Чакър войвода“, написана от един прославен самоковски генерал-Тодор Кантарджиев, освободил половин България през Първата световна война, в т.ч. до Сочи включително и за награда, лишен от мизерната си пенсия от комунистите, както всички останали военни от царската армия, в т.ч. и командирът на 7-ми артилерийски полк в Самоков-п/к Георги Станев .Взимах при него частни уроци по математика, знаеше повече от учителките в гимназията, може би с изключение на една.Защо поне веднъж Бойчо не каза, че трябва да има и паметник на избитите от комунистите за руско злато или по руска заповед? Защо веднъж не спомена за вилата на еврейна -в дясно преди пистата „Червено знаме“, където джелатите са рязали месо от живи невинни, за да кажат, къде са скрили парите и ценностите си, за да ги откраднат за себе си, не за държавата.За 1 кв.м дворно място, ако жена ти лови окото и най-вече, ако могат да вземат от тебе пари и ценности, са пълнели мазетата и деретата с невинни. Като е фен на комунизма, защо не отиде в Северна Корея, за да живее с по 100 грама ориз през ден и на края на месеца да даряваш по 1кг на държавата, да виеш като куче, когато умре партийния секретар на махалата или цеха ти, а не дай си боже пък да пукне баш тартора, баш убиеца, който е причинил смъртта на половината ти близки и държава, тогава трябва да ревеш като Гудзила и да се тръшкаш, иначе те пращат на концлагер, с 50 грама ориз седмично и цял ден копаене и бой. Или в Куба-с 20 щ.долара заплата, от които за час интернет да плащаш по 5? Това, че беше за малко директор на „Слатина“ и окончателно и тегли ножа с твоите вечни скандали и я закопа напълно, означава ли, че трябва вечно да ти четем носталгичните оди по комунизма?Той от дете таи страшна носталгия и ние знаем, че тя идва от Бельова Черква, но има стара притча: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе…!“Защо не говори нищо за огромните кражби на съпартийците му в Самоков и изобщо?Това, че не сме „карали рабфак“, не значи, че сме по-улави от тебе.Точно обратното! Освен това има различни списъци на опълченци, има различни имена, ще започнат кавги, лъжи, съдилища, а истинския път на сериозна държава, е този на обединението, не с лъжите за престъпния „комунизъм“, а около почтеността и ценностите на свободния и непознаващ материалните лишения свят.Ако му харесва империалистическа Русия-право там, стига тия лъжи и опити за интриги.Не знаеш ли, че КТБ е регистрирана като българо-съветска финансова компания, че сърбите не експулсират Цветан Василев, защото вероятно руснаците са му дърпали конците, за да загробят България чрез КТБ и тогава такива като тебе да викнат: „Ето това е демокрацията. Долу !“Белким пак станеш директор на „Слатина“.В Рельово и да подведеш някой, в Самоков -никой, Бойчо!Не прекалявай, защото ще опишем в детайли точно кой какво е направил преди много години в кръчмето на Бельова черква и зад него!

    Reply to this comment
  2. Татяна
    Татяна декември 02, 15:53

    Горният „коментар“ е неадекватен.С какво сме заслужили да четем тези грозни нападки и закани ! Би трябвало редакцията да не допуска подобни публикации.
    Личността на автора на статията ли е проблемът?!
    След като има решение на ОбНС, проект, съгласуван и одобрен по реда на Закона за военните паметници, то какво пречи на реализацията?

    Reply to this comment
  3. Петров
    Петров декември 04, 13:27

    От южната страна на Читалището рано или късно, народът ще постави два паметника-на всички генерали,офицери, подофицери и войници от Самоковска община -участвували във войните за освобождение и обединение на България, което включва и опълченците и втори -на убитите от комунистите. Тъй като само в Първата световна война са взели участие към 900 хил. души, имената от нашата община са десетки хиляди и не е възможно да бъдат изброявани.
    На всички убити комунисти-има паметници, макар, че те са участвували във въоръжени действия против демократично избрана от българския народ власт и не съм убеден, че мнозинството е на мнение, изобщо да имат паметници.Те са убивали българи или са се опитвали да го направят.Защо Франция е република, а Британия-не е? Защото френските крале тръгват на война с чужди сили против френския народ, а британските-никога!
    И с това опитите за интриги, кавги, обиди и разделение да приключат.Ако се изброяват имена, със сигурност ще има много пропуснати, многократно ще се налагат дописвания и паметника ще стане хубава работа, ама циганска…Бойчо и Татяна против ли това предложение ли са и ако е така, защо? Защо паметникът да не е общ -както за опълченците, така и за другите няколко десетки хиляди жители на Самоковска община, воювали г години по бойните полета на полуострова за майка България?С какво те са по-недостойни от опълченците?!
    Опълченците безспорно са герои, но са участвували в една или две битки, а редовните ни армии са воювали с години, понякога до гърди в ледена вода в окопите, зиме и лете, често гладни, голи и боси.
    Има теза, според която Сюлейман паша, командир на турската дивизия, атакувала Шипка, не е бил турчин, а французин, при това-професор по изящна словесност в Сорбоната.Там преди години се запознават с турския престолонаследник, стават неразделни приятели , той вика професора в Истанбул и му дава да командва тази турска дивизия,като изобщо не е предполагал, че тя някога ще влезе в бой.Професорът пък нямал хабер от военно дело и при 10-15 прохода на Стара планина, от който бил охраняван само Шипченския, той избрал точно него, вместо кой да е друг…

    Reply to this comment
  4. Петров
    Петров декември 04, 15:56

    Самоковско опълчение е имало още няколко пъти-в т.ч. и при епичните тридневни боеве над града през 1381г.на цар Иван Шишман срещу настъпващата турска армия. В него са участвували повечето мъже от общината, от цялата българска армия са астанали само те. Пише го в същата книга-„Чакър войвода“, изд. от ген.Тодор Катранджиев.Нямат ли право на паметник и тези хора, как мислят Таня и Бойчо?!Ако има разминаване и ако някой иска да разделя отново с глупости гражданите на Самоков, за да добие „актив“, който да му помогне да се сдобие с власт и пари, тогава да направим референдум, заедно с оше 2-3 наболели спорни въпроса, ако има такива.Но аз се надявам, че паметникът на опълченците ще бъде общ-на всички, участвували във войните за свобода, независимост и обединение на българите!Ако греша, нека някой каже защо?!

    Reply to this comment
  5. Димитров
    Димитров декември 11, 13:00

    На страницата съседна на тази, която касае опълченците на Шипка, са изброени деветте самоковски генерали плюс адмирал Вариклечков-командващ българския флот, един от тях е командвал конницата, трети-артилерията и т.н. и то в 3 войни.Под тяхно командване са били стотици хиляди български офицери и войници, които са побеждавали с цената на живота си, отдаден за милата им Родина-България! Тези стотици хиляди български войници и офицери не са ли хора и патриоти?!Как така Бойчо и „Таня“ не видяха имената на десетте самоковски генерали на следващата страница на „Чакър войвода“?! Каква е тая омраза към всичко живо от което няма келепир и аванта?!
    Освен това възможно е Общинския съвет да реши да постави пред Читалището и паметници не само с регионално, но и от общонационално значение.Например гробница на Паисий Хилендарски-родоначалникът на нашето Национално Възраждане, след радиовъглеродно датиране и ДНК-сравнение на останките му от гробницата в двора на черквата „Свети Никола“, скалата/камъкът/ на който княз Фердинант е подписал Манифеста за обявяване независимостта на България на 22.09.1908г. и др.А мястото пред Читалището е ограничено.Във всички случаи трябва да има спокойно оглеждане на нещата от всякъде чрез обстойно публично обсъждане.Не днес да се постави някакъв паметник-страшилище, като този на Паисий в Доспей, на който той наистина прилича на разчумавена мечка стръвница, а после на негово място да се постави друго неуместно страшилище.Въпросът не е само да се хвърлят парите и да се предизвикат кавгите.

    Reply to this comment

Write a Comment

Latest Comments

На страницата съседна на тази, която касае опълченците на Шипка, са изброени деветте ...

Самоковско опълчение е имало още няколко пъти-в т.ч. и при епичните тридневни боеве над града...

От южната страна на Читалището рано или късно, народът ще постави два паметника-на всички генерали,офицери,...