Рождество на Пресвета Богородица – храмовият празник на Бельова църква

На 8-ми септември Българската православна църква чества Рождеството на Пресвета Богородица. Празникът, популярен като „Малка Богородица“, е един от петте Богородични празници, наред с най-тържествения – Успение Богородично или Голяма Богородица (отбелязван на 15 август), а също Въведение Богородично, Благовещение и Покров Богородичен. Във всички православни храмове се отслужва Света литургия.
Указания за празника намираме още при св. Иоан Златоуст, а през пети век за него се споменава в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.
„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот”.
Църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата. „Малка Богородица“ е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат голяма богородична пита или малка, намазана с мед, наречена „богородичен хляб“.
Днес е храмовият празник и на Бельова църква. Според легендите църквата е издигната по времето на Второто българско царство, от местния болярин Бельо и затова носи неговото име. Еднокорабна и едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод, полувкопана в земята. В сегашния си вид е построена към XV-XVII век, върху основите на по стари християнски храмове. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка.
Вътре, над вратата на църквата, Никола Образописов е изписал следния надпис : “…За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа. Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име – Бельовата църква. Тя беше, преди да се обнови, през средата преградена… нямаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земя…“
Отделно от черквата е изградена камбанария долепена до покрита с просторен навес чешма. Тавана на навеса е с дърворезба, а стената от изток, на която е чучура е облицована с красиви плочи украсени с релефи с цветни мотиви.
Южно от камбанарията се намира аязмото. По разкази, на празника „Животворен източник“ във водата на аязмото се появявал Богородичния образ. Една от иконите в църквата изобразява Св. Богородица като животворен източник.