Проф. Калин Янакиев: България е в състояние на студена гражданска война

Интервю на Стойко Стоянов пред faktor.bg

– Г-н Янакиев, от днес започват  коледните пости, хората трябва да се подготвят за  пречистване на тялото и душата, а  по улиците на София се лее кръв, Българите са изправени едни срещу други – какъв дявол е влезнал в главите на народа?

–  Срещу протестиращите граждани са изправени зависими български граждани и това се вижда ясно от няколко манипулативни инструкции, които изтекоха тези дни от МВР и централата на БСП. Те показват, че злото не се е вселило във всички българи, а само в една част от тях. От едната страна стоят свободни и независими граждани, а от другата хора, зависими от  желание да заемат държавна служба или пост и на това основание те излизат на контрапротести. Срещу свободните стои и полицията, на която очевидно е дадено право да извършва насилие срещу тези независими хора. Реално след извършеното насилие над студентите на 12 ноември, ние  като общество се намираме в състояние на студена гражданска война. Властта обяви на своята млада генерация, на своята академична интелигенция, на столичното гражданство тази война.

– Този демон на злото не се ли възражда от миналото на комунизма?

– Безспорно, БСП успя да постигне едно неподценимо „постижение” – изправи срещу себе си хора с най-различни политически убеждения и възгледи, с най-различни умонастроения, млади и стари. Всички те припознават в БСП наследника на БКП, но с действията й я възприемат като комунистическа. В противен случай тази партия не би могла да генерира срещу себе си такова широко ветрило от политически възгледи. Никоя нормална демократична партия не може да обедини срещу себе си толкова различни настроения, освен партия която е припозната като тоталитарна. БСП преди да състави тази поредна тройна коалиция имаше шанса да се превърне в нормална европейска формация и във фактор на политическата сцена. Но тя се въоръжи с истеричен реваншизъм и изпадна в глуха отбрана на своята власт. Така заприлича отново на комунистическа партия. Никак не е случайно, че днес две генерации протестиращи се припомниха лозунгите, с които тази партия бе детронирана от тоталитарния трон.

– С щитове и палки колко дълго може да се задържи една власт?

– Няма власт, която може да се държи на върха на щиковете – това е стара историческа истина. Можеш да се закрепиш известно време, но не можеш да управляваш, защото във всяка демократична държава управлението се ползва от ресурса на някакво доверие. А със сигурност това правителство на Орешарски вече не се ползва с доверие и това го показват социологическите агенции. Убийствено е 4 месеца, след като си взел властта да имаш едва  19% доверие, това е безпрецедентен срив. С насилие и респектиращо присъствие на полицаи по улицата не може да се развива една държава. В новата история на България, от 1944 г. аз не съм чувал и виждал по-голямо струпване на полиция от силите, които изсипаха на 12 ноември срещу студентите. За хората от провинцията трябва да е ясно, че полицаите бяха подредени в плътен кордон от Ректората до Министерски съвет, а с плътни редици опасваха и около целия храм „Св. Александър Невски”. Тази сила бе хвърлена срещу 400 студенти и два пъти повече цивилни граждани. Хората бяха бити, удряни, блъскани, събаряни на земята, влачени по най-груб начин. Видях много и много полицейско насилие. То е документирано с хиляди кадри и не може да бъде скрито. Категоричен съм – не може да се управлява с репресии и със силата на полицията.

 – Какъв е властовият синдром на Станишев – само пари или  е жертва и на личното си его?

– Подозирам, че освен парите, за които не мога да имам доказателства, но след случая с Христо Бисеров можем много ясно да подозираме, че става дума за страшно много пари при тези хора. Но при Станишев се усеща и невероятно политическо его. Той започна управлението си сякаш е спечелил с огромно мнозинство. Всъщност на последните избори народът не даде доверието си на нито един от политическите играчи, а БСП може да управлява само в коалиция и то с две партии. Това означава, че разгулът на реваншизма на партийните назначения и на опита за промяна на геополитическата ориентация на България, са изключително неадекватни. С тези неадекватни постъпки Станишев срина и малкото обществено доверие, което бе успял да мобилизира на последните избори. Сега според мен БСП и специално Станишев се чудят как да се оттеглят от тази власт, без да загубят окончателно всички следи от обществено доверие. Обзети са от панически страх, вкопчили са се във властта, даже не вече защото не я искат, а защото не знаят как да я пуснат. Страхуват се от мига, в който ще останат без нея. Подозирам, че става дума и за жажда за власт, но и за много повече страх да пуснеш властта, след като си натворил толкова много безобразия за толкова кратко време.

– Списъкът с опорни точки за манипулиране и пропаганда, който изтече тези дни от МВР и БСП може ли да се приеме като симптом за възраждане на Държавна сигурност, трябва ли да има оставки за този гаф?

– Да възражда се ДС и съм съгласен с това твърдение. Ясно е, че в България вече са нарушени основите на обществения договор. Юридическата фиксация на този договор е Конституцията, гражданите избират законодателно тяло – Народно събрание, което излъчва изпълнителни органи за да обслужва обществото. А ние сме свидетели, че МВР, което е изпълнителен орган на законодателното тяло и трябва да служи на обществото, всъщност обслужва партийни структури. От така наречените опорни точки за манипулации стана ясно, че се предназначени за депутатите и привържениците на БСП за да могат по-успешно да прокарват своята пропаганда. Тоест общественият договор е денонсиран, вместо обществото, едно министерство обслужва партия и олигархични структури. Дни преди това видяхме как държавна институция предупреждава първо за разкритията срещу Христо Бисеров неговото партийно ръководство. Това пак показва, че една партия приоритетно се ползва с информация от спецслужбите, и че тези органи не обслужват гражданите. Що се касае до оставки, аз просто не знам какво още трябва да се случи, но не за да има отделни оставки, а за да си отиде цялото правителство.

– Какъв знак е комплексът на БСП да демонстрира сила с митинг в София, след като ГЕРБ обявиха преди това протест в Пловдив?

– Действията на БСП са комични, комично е цялото контрапротестно движение в България. Освен това така отново се възпроизвежда удобният и за двете партии модел, че конфликтът и противоборството е само между тези две партии, че те са основните играчи, а се подминават хиляди граждани, които имат различно виждане и от БСП, и от ГЕРБ. И от така наречените опорни точки, които изтекоха става ясно, че ГЕРБ трябва да се посочва като основният враг и опонент. Това е част от манипулацията и дезинформацията на обществото. С тези си действия БСП просто проектира своя собствен страх върху обществото, което няма такъв страх, тази партия е в панически страх, но голямата част от хората не искат нито БСП, нито ГЕРБ, а преподписване на обществения договор. Затова тези две партии няма смисъл да ни манипулират със собствените си страхове. Хората искат радикална промяна на статуквото. Но този приом на действие е стар за БСП. Преди години по същия начин нагнетяваха, че и правителството на Иван Костов било авторитарно, но не знам някога авторитарен режим да е паднал след демократични избори.

– Казахте, че сме в период на студена гражданска война, какъв е изходът?

– Непредсказуем е изходът по принцип. Но тази война е обявена от властта срещу цвета на нацията, това е ужасяващо. Няма власт, която да запили война с елита на обществото – студенти, преподаватели, творци и да не я загуби. Тази война е обречена. Ще загубят.

– Защо църквата отново е далеч от хората и сякаш страни от бунта на гражданите?

– В протестите участвата не малко духовници. Повечето идват цивилни и затова трудно се забелязват. Не можеш да носиш расо и да заемаш едната страната. Работата на духовника е да спасява душите на всеки човек. Тук става повече дума за пасивността на висшия клир на църквата. Много съм разочарован от отделни прояви на позорна страхливост, каквато беше постъпката  на предстоятеля на храма „Св. Александър Невски”, който панически изгони едно момче, което удари камбаната в Деня на народните будители. Свидетели сме наистина на една позорна паническа реакция. Макар че избрахме едни достоен духовник за патриарх, останалите членове на Светия синод са известни с постъпките си в миналото и с агентурните си досиета, знаем за неблагочестивете им дела. Истината е, че нещата в църквата не са се променили. Патриархът е пръв сред равни, той не е монарх и трудно можем да очакваме от него промяна, ако я няма помощта и подкрепата на неговите събратя от Светия синод