СамокоВест

Правителствата се сменят, монополистите – остават. НО ДОКОГА!

Споделете ни в

Правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Но истинските управници на държавата – монополистите – останаха. Всъщност те са реалната власт в България от 1944 година до днес. В периода от 1944 г. до 1989 г. шепата алчни, егоистични и самовлюбени сатрапи, кръстили се синове и дъщери на народа, управляваха чрез монопола на държавата. От момента на така наречените демократични промени, вече 24 години – те, техните синове и дъщери, внуците и правнуците им продължават да държат в ръцете си цялата власт чрез частните монополи, чиито истински собственици са пак те. На всеки що-годе мислещ човек му е ясно, че обществата винаги са се управлявали и продължават да се управляват от хората, които притежават икономическото господство. В България тези хора са бившите комунисти и техните наследници. А, че това е така го доказва историята. Цели 45 години единствено те имаха достъп до капиталите на държавата, така че единствено те можеха да ги трансформират от публични в частни и да ги ограбят безнаказано. Кой знае защо обаче голяма част от поколението на 50-те години, чийто активен живот премина изцяло под диктата на държавния монопол, е забравило тази простичка истина. Може би защото липсата на реалистични спомени е естествен симптом на старческата деменция. Сигурно затова повече от 2 десетилетия продължават да си избират за водачи тези, които ги вкараха в блатото на нищетата и продължават да ги държат в смъртоносната му хватка. Не случайно на 10 ноември 1989 година единствено в България, от всичките бивши социалистически държави, комунистите уж паднаха от власт чрез жалък и унизителен дворцов преврат. Но за дребните душици истинското богатство не се измерва с морални категории. Какво достойнство, каква гордост, когато световните събития им налагаха да задържат парите на всяка цена. А нашенските комунисти успяха в това начинание в пълен размер – това трябва да им се признае. Затова и страната ни е с най-нисък жизнен стандарт от всички останали страни в Европейския съюз и близо 86% от българите са принудени да живеят в лишения, а повече от половината направо мизерстват. Единствено в България фактически не настъпиха никакви демократични промени, тъй като в най-важната сфера на обществения живот – икономическата, останаха да властват единствено монополите. Така че, всички правителства след 1989 година в една или друга степен изпълняваха една едничка роля – да представляват легитимното политическо лице на управлението на монополите. Българският бизнес е изцяло под техен диктат, затова и малкото дребни и средни собственици, които се опитаха да излязат на пазара се сринаха за броени дни. Правителството на ГЕРБ се провали с гръм и трясък не само защото изпълняваше тази роля в много голяма степен, а и защото предшествениците му бяха обрали всички възможни резерви за замазване очите на хората. Това че, Бойко Борисов дойде на власт не за да ограничи влиянието на монополите, за което се биеше в гърдите, а точно обратно – да затвърди и гарантира положението и печалбите им, си личи от резултатите. Българите стигнаха до просешка тояга. В случай, че думите изразяваха истинските намерения на Борисов, той имаше пред себе си цял един мандат, за да го направи. Но неформалният, а по-късно формален лидер на ГЕРБ се оказа най-ревностният закрилник на монополното господство. Това трябваше да е ясно на всеки съвременник на социалистическата ни държава и без да е чувал за „Буда”, достатъчно е, че знаехме кой и как можеше да учи в школата на Държавна сигурност в Симеоново. Не случайно след парламентарните избори от 2009 година и идването на власт на ГЕРБ народният гении сътвори сентенцията: „при тези избори комунистите победиха социалистите”. Не е случаен и фактът, че събитията, или сценарият, наречете го както щете, от последните дни се случват в края на редовното управление на правителството на Бойко Борисов. Протестите трябваше да покажат останал ли е някакъв празен ход за допълнителен натиск от страна на икономическите господари върху този толкова търпелив и така измъчен народ. Отговорът обаче беше толкова категорично „НЕ”, че и самите постановчици се изплашиха. Едно е ясно. От тук насетне, който и да дойде на власт ще му бъде невъзможно, или поне много по-трудно, да управлява от името на монополите и в тяхна изгода. Монополистите обаче няма да позволят и косъм да падне от главите им, и стотинка да излезе от джоба им без сериозна съпротива. А ако влиянието им не бъде ограничено не съществува никаква друга възможност за каквото и да било икономическо оживление и от там повишаване на доходите, и подобряване благосъстоянието на българите. Жизненият стандарт у нас е толкова нисък, че в началото на 21 век хората от една европейска държава буквално са изправени пред дилемата:” живот или смърт”. Така че, гладните бунтове  наистина няма да могат да бъдат нито спрени, нито контролирани. Самоубийствата, самозапалванията, окървавените глави на протестиращите, просяците, ровещите в контейнерите, умиращите без медицински грижи, стотиците хиляди неграмотни ще продължават да показват уродливото лице на управляващите. Затова ербап мъжагата Бойко Борисов избра най-страхливия и най-срамен ход за един властник – да избяга. Както се казваше в съвета на една майка към сина й: „бягството, сине, е срамно, ама – сигурно.” Халал да му е. Това обаче, което се случва с цялата така наречена „политическа класа” е безпрецедентно. Всъщност нито една от познатите ни политически сили, съзнавайки колко е опасно, не желае, поне в близко бъдеще, отново да играе ролята на видимото лице на монополното управление. Социалистите на Сергей Станишев направо се отрещиха и окостиха – ами сега накъде? И започнаха да дават на заден. Все по-вяло звучат претенциите им да станат бъдещата управляваща партия и придобиват все по-инфантилно и неадекватно поведение. Най-стреснати обаче се оказаха пак ГЕРБ-ерите. От страх да не са претоплили манджата и народът да се втурне като един, воден от непресъхваща любов към лидера им Бойко Борисов и вземе та го преизбере с безапелационно мнозинство, върнаха най-мразения си министър Симеон Дянков – гаранция, че няма да са първа политическа сила на предстоящите парламентарни избори. И за да бъде ужасът пълен, на политическата сцена на България, една от парламентарно представените партии още със самото си създаване обслужва чужди държавни интереси, при това имперски мераци и домогвания, и не се спира пред нищо за постигането им. Тя винаги е била един от задкулисните управляващи в тази държава и  продължава да претендира за тази си роля и в бъдеще. СДС, ДСБ, Синя коалиция, Единство, или както там се нарича сега, са спокойни – ако въобще влязат в парламента то това може да стане единствено и само като малцинство, при това на санитарния минимум. „Националистите” от Атака – също. С поведението си по време на протестите и една от новите политически формации „Движение България на гражданите”, и лидерът й Меглена Кунева сериозно загубиха позиции. През последните 24 години родните ни политикани сътвориха много парадокси. На предстоящите парламентарни избори ни предстои да станем свидетели на поредната пиеса на абсурда, как в изборната надпревара всички партии ще се състезават за мястото на най-голямата опозиционна група – терен гарантирано печеливш и достатъчно безопасен.

А народът – кучета го яли. Защото монополите са техни кучета – на властимащите. Те си ги създадоха, те ги храниха с пържоли от плътта на милионите мизерстващи българи, и сега пак те ги покриха от справедливия гняв на ограбените зад щитовете на жандармерията, зад броните на бойните машини и бягството от отговорност. Така че, 140 години след обесването на Васил Левски съществуваше реален риск да се окажем там, от където Апостолът е тръгнал.

Но в последните, исторически за страната ни дни, младите българи доказаха, че имаме бъдеще. При това много по-достойно, по-доброчестиво и преуспяващо от това, което ни обещават и дават самозвани политици и държавници. Младите доказаха, че не са им нужни спомените на поколението от 50-те години, че са достатъчно зрели и мъдри за да виждат и разпознават истината, че имат волята и куража, знанията и уменията да поемат бъднините си и тези на държавата в свои ръце. И това ще се случи, независимо дали се харесва на окопалите се във високите етажи на икономическата и политическа власт тунеядци, или не. Защото утрешният ден е денят на младите, на необременените и необвързаните, и това никой не може нито да промени, нито да спре.

3 thoughts on “Правителствата се сменят, монополистите – остават. НО ДОКОГА!

  1. Дянков и всички десни
    казаха че кризата ще
    ни подейства така че
    ще надминем
    западните икономики.
    Защото дясните закони в България щели да накарат
    всички фирми от
    светът да се
    подслонят в
    България. Пикая на
    тези десни мозъци на тъпотията в тази
    държава. Десните
    предлагат заплатите да
    се понижат за да няма
    безработица. България
    има дефицит спрямо Швеция от
    порядъка на 20-
    милиарда. Или към
    70%. Бюджета на
    швеция е над 50% от
    БВП. Ако БВП на България е 100-
    милиарда лева, значи
    дефицита е 20-
    милиарда.

  2. „Има два пътя: единият е десен, а другият е грешен.“
    Маргарет Тачър

  3. Много точно, много вярно! Великолепна статия!

Comments are closed.