СамокоВест

Покъртителна трагедия! 63-годишен самоковец умря от премръзване в дома си

Споделете ни в

През 21 век, в Европейска държава, в град с претенции хора мрат от студ и глад!

Студът уби 63- годишния бездомник Николай Сичанов в рухналата му 100-годишна къща в Самоков. Сградата е в руини, след като миналата година покривът падна и едва не уби Сичанов. От 11 години той живя в глад и мизерия, без ток и вода.

Николай бил открит премръзнал в сряда вечерта към 20 ч. от обгрижващ го млад мъж. Димитър отишъл до мизерстващия наш съгражданин, за да му помогне с каквото може. Но се натъкнал на агонизиращия Николай Сичанов. Той веднага подал сигнал на тел 112. От Спешна помощ се отзовали своевременно, но само констатирали смърт от премръзване. На място пристигнал и екип на Криминална Полиция- Самоков. По първоначални данни по трупа не са открити видими следи от насилие. Линейка  е откарала Сичанов за аутопсия в „Съдебна медицина“. На този етап от Полицията отказват коментар по случая.

Николай Сичанов е инвалид, с отрязани  пръсти на краката. Работил като коняр. От 11 години в дома му няма ток. Имал две  дъщери, които никога не са се  грижили за него, но полицията ги е уведомила за смъртта на техния баща.

 

Припомняме на цялата общинска власт, чиито мозъци са замръзнали от десетилетия насам, че на всяко заседание на Общински съвет-Самоков, в присъствието на цялата кметска управа, председателят на Неправителствената организация „Милост за слабите“ Кирил Бонев настоява на територията на Общината да се изгради приют за временно настаняване на мизерстващи наши съграждани.

Бонев разказа, че преди време по молба на Сичанов е направил опит да подаде пакет от документи до Дирекция „Социално подпомагане“, за да бъде настанен Сичанов в Дома за стари хора в Самоков, но така и не бил приет.

Миналата седмица председателят Бонев е писал и до до президента на Републиката  Румен Радев, за да търси помощ за Сичанов и другите негови събратя по съдба в Самоков. Бонев е писал до всички възможни институции, информирайки ги за проблема.

Сичанов обаче не дочака МИЛОСТТА на институциите.

Госпожи и господа общински съветници, г-н кмете, г-жо и г-да заместник кметове, госпожо секретар на община Самоков, знаете ли къде у човека е обиталището на Бог.

В сърцето!

Но като съдим  по случващото се в Самоков, обиталището му у управниците ни е в руини. Много по-мизерни от коптора, в който след 11 години на глад, студ и немотия издъхна Николай Сичанов.

Да е светлина на душата му.

А беше нужно толкова малко – МИЛОСТ за слабите от страна на властимащите.

Народът ни има поговорка – когато се обърне колата, пътища-много.

Затова, след покъртителната трагедия, единственото, което има значение е ще се размърдат ли управниците ни или социално най-слабите ни съграждани ще мрат без каквато и да било грижа от страна на институциите?