Памет за Никола и Георги Венедикови

Вчера ,12 февруари, в ОУ“Христо Максимов“ бе осветена паметната плоча на Никола и Георги Венедикови. Баща и син – поборници на ВМРО.
Георги Венедиков е най-младият въстаник в четата на Яворов. Роден е на 13 март 1892 г. в Самоков. Живял е на ул. „Арда” 11, в района до някогашната Чамурлийска воденица.
Бащата Никола произхожда от възрожденски родове, свързани с движенията за освобождение на България и Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание той снабдява четите с оръжие и боеприпаси чрез куриери от София през Самоков за Бели Искър, Демир капия, Якоруда, Баня, Банско, Разлог. Никола Венедиков е изпълнител на смъртната присъда, издадена от ВМРО, на управника на Мехомия Ибиш ага, след което е принуден да емигрира в България. Укрива се в Якоруда, а след това през Грънчар и Демир капия се озовава в Самоков при роднини. Тук престоява три години. След това се връща в Баня, взема годеницата си Янка Котупанова, с която се венчава и двамата заживяват в Самоков.
След близнаците Васил и Кръстинка, които умират, на младото семейство се ражда синът Георги. Никола и Янка имат и пет дъщери – Райна, Маричка, Милка, Филинка и Еленка.
Съвсем млад Георги се включва в четата на Пейо Яворов. Бъдещите поборници за освобождението на Македония от турско иго и присъединяването й към България се срещат в Шишковото кафене в Самоков. Георги Венедиков заедно с други войводи и четници, сред които и Йонко Вапцаров, участва в освобождението на Разлог, Банско, Неврокоп /Гоце Делчев/, Кавала.
Той е сред бойците-родолюбци, които придружават костите на Гоце Делчев до Македонския дом в София.
До 30-те години на миналия век, когато се строи теснолинейката за Добринище, Георги Венедиков живее в Самоков. Работи, като прекарва с файтона си пътници от Гара Костенец за Самоков. Жени се за банскалийката Райна в с. Лъджене /днес част от Велинград/ и остава да живее там. Репресиран е като „македонист”, за малко не го изселват и не го изпращат в лагер, но до края на дните остава истински родолюбец.
Приключва земните си дни на 30 юли 1968 г. Погребан е в старите гробища на Велинград, а гробът му днес дори е заличен.
Инициативата за поставянето в Самоков на паметната плоча на Никола и Георги Венедикови и средствата за направата са на техния сродник Петър Петров-Покровски. Освещаването извърши отец Христо Дамянов.