СамокоВест

Откровението на оперната певица Росица Тренкова

Споделете ни в

Талантливата оперена певица Росица Тренкова представи автобиографичната си книга „Откровение”. А Роси откровено може да бъде наречена ангелският глас на Самоков. И тъй като талантът никога не идва сам, тя е и изключително добър разказвач. „Откровение” е вторият литературен труд на Росица Тренкова. Първата й книга „Северният принц на балета”, която излезе от печат преди две години, е посветена на живота и творчеството на Асен Манолов – балетен артист и хореограф. Живият, многоцветен и богат език и на двете творби е истинска наслада за читателя. Естествено и непринудено, като на приятелска раздумка, Роси води четящият по пътеките на своите спомени и размисли. Но това, което запленява и омайва, което направо грабва сърцето е безусловната искреност на авторката. В този смисъл заглавието на автобиографията е едно много точно попадение. Независимо, че във въведението към книгата си е написала, че само пред Бог е разкрила докрай душата си, тя много често допуска читателя в светая светих на своята душевност. Ако отмерим с мярата на големия български литературен критик Боян Пенев, когото самата Роси е цитирала, убедено можем да кажем, че Росица Тренкова никога не е преставала да бъде творец.

Родена е в Самоков в семейство на учители. Още като дете Росица проявява певческия си талант и влечение към музиката. Учи пиано в родния си град. Безгрижните средношколски години са свързани със самоковската гимназия. Завършва Музикалната академия в класа по пеене на проф. Христо Бръмбаров и оперна школа при режисьора Драган Кърджиев. Специализира във Виена при проф. Мария Бранд. Завършва с отличие курсовете по интерпретация на изтъкнатите майстори проф. Лоре Фишер и проф. Норман Шетлер във Ваймарския музикален семинар. Росица Тренкова е солистка на Бургаската и Старозагорска опери. Тя изпълнява централните партии в „Тайният брак” от Чимароза, „Травиата” и „Риголето” от Верди, „Бохеми” от Пучини, „Сватбата на Фигаро” и „Отвличане от сарая” на Моцарт, „Йоланта” от Чайковски, „Ловци на бисери” от Бизе,, „Албена” от Парашкев Хаджиев, „Пепеляшка” от Найден Геров и други. От 1971 година е държавен артист към дирекция „Българска музика” с безброй концертни изяви. Сред най-забележителните постижения на Росица Тренкова е интегралното изпълнение на песните на Димитър Ненов в акомпанимент на проф. Атанас Куртев – пиано. Това е единственият запис на изключително трудните вокални миниатюри.

От малката сцена в Боровец, където за първи път се изявява пред публика, концертните изяви на Роси стигат до много европейски сцени – Виена, Ваймар, Москва. Искрящата и вътрешно озарена певица неизменно подчинява публиката на своя музикален талант и очарование. Като концертиращ артист животът на Росица Тренкова в продължение на години е живот на колела. По пътищата на България и Европа артистичната и впечатлителна Роси отдава и обогатява себе си. Но най-скъпото имане, което именитата наша певица е събирала и кътала през годините, безспорно са многобройните приятелства и познанства с интересни, талантливи, благородни, забележителни, известни и не толкова известни, но винаги ценени от нея личности от различни страни и националности. Затова „Откровение” е по-скоро увлекателен портрет на съвременното българско оперно изкуство и изящен пътепис отколкото автобиография. Книгата има много достойнства, но най-голямата й ценност е любовта, която струи от всеки ред и от всяка дума. За нея – универсалната любов, Росица Тренкова пише на много места. Началото, може да се каже мотото, е цитат от Алберт Швайцер: „Единственото важно в живота са следите на любов, които ние оставяме след себе си, когато си отидем.” Или по-нататък „Животът е сън, любовта е сънуването и вие сте живели, ако сте обичали” – Алфред Мюсе. Един ден през есента на 1967 година Росица присъства на свещенослужение на митрополит Панкратий и буквално попива вдъхновеното му слово в края на литургията. В словото си Панкратий  казва:”Любовта е бисер, който ни озарява с чудна божествена светлина, когато го носим у себе си. Лесно е, о, колко е лесно да получим този бисер, но колко трудно е да го запазим”.

Всеки, който познава Росица Тренкова знае, че тя носи у себе си бисера и го е запазила и до днес. А и този, който не я познава, ще се убеди в това, когато прочете автобиографичната й книга „Откровение”. Като всички творци и Роси е човек на духа. В Евангелието се казва: Бог е дух! Бог е любов! Затова и любовта е онзи чуден дар, който издига човека до Бога. Познанието за това, мъдростта и милостта на битието са дълбоко осъзната от Росица и са своеобразно послание към читателя.

Росица Тренкова представи книгата си в най-естествената среда и дом за една книга – Общинската библиотека. Читалнята не успя да побере многото гости. За чест на града ни почитателите на изкуството в Самоков съвсем не са малцина, независимо, че културата никога не е била приоритет на местните управници. Срещата се водеше от Мирослава Мирчева с присъщата й отдаденост. Режисьорът Любомир Малинов отново спечели възторга на присъстващите с ерудираното си слово. Една книга и една китара. Нежните и елегантни звуци в изпълнение на Христо Христов създадоха подходящия музикален съпровод. Радостта от срещата разцъфна в пъстроцветните букети, които Роси получи от многобройните си почитатели. Връзката между автор и читател бе закрепена с проникновените автографи, които Росица Тренкова даде, показвайки, че за нея всеки един от присъстващите е много, много специален.