СамокоВест

Лидерът на ДСБ Радан Кънев пред dnevnik.bg: Ако ГЕРБ иска да отреже клона, на който е заедно с БСП и ДПС, бих им подал триона

 Breaking News

Лидерът на ДСБ Радан Кънев пред dnevnik.bg: Ако ГЕРБ иска да отреже клона, на който е заедно с БСП и ДПС, бих им подал триона

Лидерът на ДСБ Радан Кънев пред dnevnik.bg: Ако ГЕРБ иска да отреже клона, на който е заедно с БСП и ДПС, бих им подал триона
септември 24
15:07 2013

radan krustev– Над 110 дни правителство, над 100 дни протести срещу него, над 70 дни Реформаторски блок. Какво постигна блокът досега и отговори ли на този етап на очакванията, с които го създадохте?

– Отговаря в голяма степен. Въпреки че отстрани нещата изглеждат бавни, за нормална скорост на политическо развитие те са екстремно бързи. При това за темповете, установени в българската политика – не говоря за Западна Европа, където подобни процеси се развиват за десетилетия, а не за 70 дни. Първоначалната идея на блока беше консолидация на реформаторските партии от центъра и дясното, които не попаднаха в парламента, и надграждане с гражданско участие на хора, които не са били в политиката. Тези цели са постигнати изцяло.

– Едно от предварителните условия за успеха на блока беше реформата вътре в самите партии. Доколко успяхте да постигнете реформа в ДСБ и какви са наблюденията Ви върху останалите партии в блока?

– Не смятам, че трябва да се бъркаме едни други в партийната си работа. Но промяната в манталитета помежду ни, в начина на водене на преговори и на вземане на решения е огромна. Казвам го като човек, който поне от началото на 2009 г. е в непрекъснати коалиционни преговори. Начинът, по който се водят разговорите сега, е много по-положителен от всичко, което съм виждал, а гражданската квота има огромен принос. Защото участниците в съвета, които тепърва навлизат в политическа битности като виждат презрелите проблеми в обществото, не са склонни на толерантност към очевидни прояви на политическа ревност. Така че вътрешната реформа на дясното пространство според мен тече много бързо.

– За да изпълняват основните си задачи, партиите имат нужда от непрекъснато общуване с публиката, остро медийно присъствие. Вместо това се забелязва мудно вземане на решения, далеч по-бавно, отколкото се очаква, винаги малко след събитията.

– Това е неизбежно. Недостатък е, но се надявам, че се компенсира поне малко от качеството на заеманите позиции и от факта, че те изобщо са много интересни за медиите. А у нас е традиция партии, които са изпаднали извън парламента, да губят медийното внимание в близките дни след пресконференцията, на която лидерът им подава оставка. Самият факт, че задържаме медийното внимание, донякъде компенсира това, че сме бавни в заемането на позиции. Ние действително търсим съгласие между 30-40 души. Това не е лесен процес.

– Може ли да се намали този състав?

– Със сигурност. Но според мен на този етап не е необходимо, защото част от вътрешната реформа е в това – да преодолеем неспособността да взаимодействаме и да взимаме решения в по-широк кръг от хора, която в организационния живот в България е хронична. Винаги съм давал един пример леко встрани от политиката – има хиляди акционерни дружества, регистрирани в България, но такива, в които един акционер да няма 90%, са много малко. Повечето са еднолични. Този начин на взимане на решения е установен и има много тежки последици както за икономиката в случая с дружествата, така и за политиката. Неспособността да се окрупняват усилия, да се консолидира ресурс, е много стара в България. В политиката тя датира още от Освобождението. Така че ние в момента преодоляваме сериозни проблеми и е по-добре да ни е трудно, отколкото да се откажем.

– Когато много хора стоят зад едно решение, не се ли размива отговорността?

– Да, ако избраните политически лидери на партиите се опитат да бягат от отговорност. Слава богу, в момента няма такова нещо. Председателите на партиите от блока осъзнават, че ако започнат да бягат от отговорност, ще загубят доверие за броени седмици, хората усещат това дори с кожата си. Не мисля, че председател на партия в блока би си позволил да се скрие зад широкия гръб на гражданския съвет.

– И въпреки това една от функциите на съвета е да определя политическите позиции на блока.

– И го прави. Но кой взима решенията и кой носи отговорността са две отделни теми. Да, важно е да се научим да решаваме в по-широк кръг от хора, но няма как отговорност да се носи от 40 души.

-Ще има атаки към блока и към гражданския съвет. Доколко са готови членовете на съвета да покажат, че са влезли в него честно и че работят така и за в бъдеще?

– Атаките вече започнаха. Бяха добре подготвени и изригнаха прекалено координирано. Компроматните машини в българската медийна среда този път се демаскираха именно с това единодушие на привидно напълно различни интереси, с което организираха атаките си в рамките на ден-два след обявяването на гражданския съвет. И това ни помогна много да се защитим, защото се видя, че става дума за недобросъвестна акция, и то с множество източници. Става дума както за атаката срещу Трайчо Трайков, така и за синхронизираното излизане на няколко различни публични говорители в едни и същи дни в определени медии. Беше много видим синхрон, и то на атаки, които идваха и от лявата, и от дясната част на политическия спектър в България. С всички хора в гражданския съвет говорихме предварително и всички те знаеха, че поемат риск да попаднат под ударите на компроматните машини. В голямата си част това са доста опитни хора, които познават българската обществена среда добре, а ние сме поели ангажимент да ги подкрепяме и изобщо да се подкрепяме взаимно – нещо, което в българската политика е рядкост. Тук е обичайно, когато някой е под атака, да се разграничиш от него и да го оставиш да се дави. Това е нещо, което ние няма да направим и смятаме, че е стъпка напред за българската политика – солидарност срещу подобни необосновани обвинения, дори когато тя носи малко негативи.

– Как гледате на работата на антрополога Харалан Александров, който е член на съвета, с консултанта Стефан Гамизов?

– От самия Гамизов чухме, че отдавна няма контакт с г-н Александров. А в какви професионални отношения са били – това е класическа нечистоплътна атака, която беше очаквана. Аз съм адвокат и от списъка на клиентите ми могат да бъдат извадени не престъпници, защото не се занимавам с наказателно право, но със сигурност изключително антипатични хора. Имам клиенти, към които нямам топли чувства, но професионалното ми поведение е било безукорно и е отговаряло на съответните стандарти. Затова се чувствам сигурен. По същия начин професионалните ангажименти на хората през живота им с антипатични хора не трябва да бъде разглеждано като нещо, което прави тях самите уязвими.

– Играл ли е някаква роля Иван Костов в сформирането на гражданския съвет и какво е отношението му към него?

– Личните си разговори и съвети, които съм получавал от Костов, няма да коментирам, защото ще бъдат изтълкувани в две посоки едновременно – от една страна, че той ми дърпа конците, а от друга – че съм изоставил завета, съветите и съм съсипал това, което той е създал като ДСБ. Конкретно на въпроса – не, не е играл никаква роля при подбора на членовете на съвета. А препоръката му беше да бързаме със създаването на гражданския съвет, за да осигурим необходимото сцепление между партиите в блока.

– По кои теми досега сте имали сблъсъци в съвета? Някой използвал ли е правото си на вето?

– Правото на вето до момента не е използвано, въпреки че сме били близо. Но не бих казал, че има решения, по които наистина да сме стигали до тежко противоречие. Най-трудното решение беше дали да продължим на принципа на единодушието. Повечето представители на гражданския сектор бяха против, защото знаят, че той носи големи рискове. Повечето представители на партиите обаче бяха за, защото са преживявали опитите да се надцакваме с гласувания. Ние сме хора с богат и лош опит в междупартийното и коалиционното общуване и знаем колко е опасно да се създават лагери и да се търсят мнозинства. В крайна сметка принципът на консенсуса беше запазен.

– Как обсъждахте позицията спрямо ГЕРБ, която предизвика толкова различни тълкувания?

– Позицията ни срещу ГЕРБ е единодушна, тя не е предизвиквала никакви спорове. Обсъждали сме без напрежение, но с много жар и отделено време как да я представим просто, защото особено през не много добросъвестни медийни интерпретации тя беше тълкувана по какъв ли не начин. И отделихме много време на думите, а същността на отношението ни не се е променила и няма различни мнения по нея. За никакви сговаряния с ГЕРБ не може да става дума, път към единство под каквато и да е форма между ГЕРБ и Реформаторския блок няма и единственото, което имаме общо, е една непосредствена политическа задача, но не и кауза – отстраняването от власт на сегашното правителство и политическите действия за нови парламентарни избори.

– Възможни коалиции за изборите или след това?

– Коалиции за изборите са напълно изключени. За тях не може да става дума. Изключена е и обща европейска листа въпреки европейското семейство. А в момента да се говори за предизборни коалиции между нас и ГЕРБ предвид огромните разлики, които имаме, е много рисковано. Мисля, че няма такава видима перспектива.

– Имали ли сте срещи с ГЕРБ? От страна на Бойко Борисов има непрекъснати сигнали. След вота на недоверие каза, че послушал Реформаторския блок.

– Не, не сме се срещали. Тези неща са много прости. ГЕРБ и БСП имат огромен интерес от запазване на двуполюсния модел, който изградиха на президентските избори през 2011 г. и укрепиха на парламентарните избори през май. По този начин две партии с много ограничено политическо влияние, с твърд електорат далеч под 1 милион души, успяват да си разделят над 2 милиона гласа на принципа на противопоставянето – едни хора да гласуват за БСП, за да не виждат повече Борисов на власт, а други да гласуват за ГЕРБ, за да не бъдат допуснати червените отново на власт.

– Това също е тактика, добре позната на старата десница.

– Да, така е. Това е изключителен интерес и на ГЕРБ, и на БСП. И двете партии, с огромното си медийно влияние, успяват да поддържат това впечатление. Така че е нормално ГЕРБ да иска да се представи като единен център извън БСП. Това просто не е истина и това, което искаме да променим ние в обществото, е в голяма степен наследството на ГЕРБ. Нашите четири основни приоритета, без да сме го искали, назоваха четири провала на управлението на ГЕРБ – правосъдието, икономика, изградена на законност и конкуренция, а не на корупция и обръчи, административна реформа, която да отхвърли изцяло шуробаджанащината, и свободна медийна среда. Това са четири сфери, в които според мен ГЕРБ изобщо не се опита да промени нещата, но ако са се опитали, са претърпели изключителен провал.

– В предишния парламент „Синята коалиция“ беше достатъчно малка, за да си позволи да бъде партньор на управлението в едни моменти и противник в други. Това е много по-удобна позиция, отколкото на Реформаторския блок, който, ако продължи да набира сила в един бъдещ парламент може би ще трябва да търси взаимодействие с ГЕРБ, за да участва в изпълнителната власт.

– Трябва да отбележим, че в предишния парламент след изборите през 2009 г. „Синята коалиция“ имаше желание да сподели отговорността на управлението и да бъде част от прилагането на реформаторски политики, а не в положението веднъж да подкрепя, а веднъж не. ГЕРБ отхвърли предложението, защото не желаеше да провежда реформаторски политики, или поне това е моето обяснение. Сега действително се намираме в положение, в което, за разлика от 2009 г., резултатите на следващите избори, когато и да са те, са непредвидими и няма никаква гаранция, че ГЕРБ ще бъде първа или втора политическа сила. Няма и гаранция, че Реформаторският блок ще бъде толкова малък, че да му се налага да бъде подкрепящ. Почти сигурно е, че няма да може да управлява и сам. Но това, на което разчитаме, е, че Реформаторският блок ще има достатъчно силно присъствие в парламента, а защо не и най-големия брой депутати, за да може да наложи реформаторски политики на следващото правителство, независимо по какъв начин то е конструирано. И тук веднага казвам, че реформаторски политики БСП и ДПС не могат нито да подкрепят, нито да участват в тях, защото в рамките на повече от три четвърти от последните 24 години са управлявали и са налагали обратното. Спирали са всяка промяна и където могат, с лостовете на управлението са връщали държавата назад. А по отношение на ГЕРБ за 4-те години, в които бяха на власт, за съжаление не видяхме нито потенциал, нито желание да се променя държавата в посоката, която ние виждаме.

– Може ли да настъпи промяна в ГЕРБ, която да ви накара да мислите по друг начин?

– Съвети на други политически сили аз не бих давал. Дали ГЕРБ може да се промени, е работа на ГЕРБ, на техните привърженици, членове, на хората, които са ангажирани с тази партия, на многобройните им представители в местната власт. И ако ГЕРБ стане реформаторска партия, ще трябва страшно много да променят начина, по който упражнява тази местна власт, защото в голямата си част примерите не са светли.

– Говорим за блока като за едно цяло. Вашата позиция е, че той трябва прерасне в предизборна коалиция. Доколко тя се споделя от другите партии?

– Моята позиция, която се споделя от почти всички, с които съм говорил, е, че той трябва да прерасне в нещо много повече от предизборна коалиция. Трябва да прерасне в траен политически съюз, който да се яви заедно на повече от едни избори. Бих използвал думите „федеративен политически субект“, но за съжаление българският политически закон е крайно консервативен и не предвижда подобни възможности. Но пък се надявам в следващия парламент да сме в положение да променим това. И бихме си го поставили за цел. Разпокъсаността на политическото пространство и вождисткият модел на управление на по-големите партии са проблем и поради това, че законът така го предвижда. Всъщност тези свръхйерархични вертикални партийни структури са заложени в закона от времето, в което уставът на БКП е бил закон, и не са се променили. В европейското законодателство за политическите партии можем да видим безкрайните възможности за федериране, за колективно членство. В Германия и Англия колективното членство на определени синдикати в партиите е разрешено. Съществуват всякакви варианти да се насърчи, а не да се предотврати сдружаването.

– Бихте ли разширявали блока с още партии и не рискувате ли появата на

троянски кон?

– Блокът не е затворен за разширяване. Но за да го разширим, трябва да стигнем до добрата формула на сдружаване, която да ни гарантира, че става дума за единен политически субект, който се явява на избори, а не за някакъв пачуърк. Пак ще дам пример със Западна Европа – неслучайно Християндемократическият съюз е съюз, а не партия, защото неговият генезис е този – на стотици, ако не и хиляди организации. Ако намерим модела на подобно сдружаване, нито една партия с реформаторски възглед няма да е излишна. В момента разговаряме с партии, които имат желанието да бъдат част от блока, но не можем да разширяваме безкрайно, без да имаме необходимата правна рамка. По отношение на троянските коне – аз съм противник на политическата параноя и на търсенето на предатели. Историята показва, че хората, най-много търсили предатели, рано или късно свършват в ръцете им, защото не можеш да предвидиш всички рискове. Повечето случаи на предателства не са били от дадена партия, а от човек в твоята партия, от който най-малко си очаквал, а тези, от които най-много си се страхувал, обикновено се оказват лоялни. Рискове има, но не бива да изпадаме в параноя.

– Така ли мислехте преди Божидар Лукарски да стане председател на СДС и

когато блокът беше сформиран без партията?

– Там изначално липсваше доверие. Не може да става дума за предателство от хора, на които нямаш доверие. А с предишното ръководство отношенията ни приключиха на 15 май 2012 г. – цяла година преди изборите, за да виждаме, че няма какво да ни сближава. С Божидар Лукарски не е така. Той е човек, който със самата си личност вдъхва доверие и стабилност. В едно общо взето неустойчиво общество той изглежда много стабилен политик.

– Обмисляла ли е ДСБ в какъв вариант ще се яви на евроизборите?

– Добре е Реформаторският блок да бъде траен политически съюз за различни видове избори. Много е добре да съществува и за европейски избори. Във всички разговори за явяване на избори трябва да бъдем коректни към нашите приятели от „Зелените“, които неведнъж са казвали, че не са на този етап на сближаване с блока и при тях това решение изобщо не е взимано. Те разглеждат блока като платформа за реформаторски политики, а себе си по-скоро като самостоятелен участник в евентуални избори. Аз се надявам да преразгледат тази своя позиция и да бъдат част от предизборна коалиция.

– Не се ли притеснявате, че блокът без една партия не е същият? Че ще бъде просто реклама на една предизборна коалиция, което може да доведе до разпадането му.

– Блокът в голяма степен се олицетворява и от гражданския си съвет, и от реформаторските политики, които се надяваме да представим в края на септември и началото на октомври. Те са изработени от работни групи от експерти, преподаватели, политици, включително такива специалисти, които не се афишират като част от гражданския съвет, защото професията им по определени причини не го позволява.

Блокът ще има ясен политически и персонален облик. Според различни сондажи той получава подкрепата на близо три пъти повече хора, отколкото са гласували за отделните партии, с потенциал значително да увеличи тази подкрепа. Това означава, че обединението дава социалната му тежест. И участието или неучастието на определени партии би имало много малко значение.

– Опасявате ли се, че сега, когато протестите са далеч по-слаби отпреди три месеца, подкрепата за блока може да спадне, след като без съмнение при създаването си той черпеше енергия от тях?

– Един протест не може да бъде масов вечно. Това са живи хора, които отделят голяма част от времето си и понасят сериозни лични жертви в името на това да бъдат всеки ден или през ден на площада. Това е чисто физическа, човешка енергия, която се изчерпва. Но политическите проблеми, предизвикали протеста, и техният отговор като обществени настроения не са изчерпаеми. Докато не бъдат решени проблемите, които изкараха десетки хиляди на улицата, няма никаква причина и политическата енергия да се загуби. Тя е енергия за промяна на обществото, не за ходене по жълтите павета. Да бъде сведен протестът до пърформанс на жълтите павета е непрекъснато усилие на управляващите. Те искат да го представят като театро на малцина софиянци. А става дума за много силна политическа енергия, породена от трайни безобразия в българския обществен живот.

– Каква е прогнозата Ви за следващите седмици и месеци за протеста и управлението?

– По отношение на протеста обществената енергия не е предвидима. Видяхме на 4 септември, че опитът протестът да бъде засилен с чисто логистични методи не дава резултат. Това е чиста обществена енергия и това дали един ден ще излязат повече или по-малко хора е непредвидимо и неподвластно на политическо инженерство. Така че не бих се наел да прогнозирам колко души ще излязат на улицата утре или вдругиден. А по отношение на управляващите, мое трайно мнение е, че техният окончателен крах ще бъде вътрешно тяхно дело, а не, както много хора си го представят, плод на радикализация на протеста и физически сблъсък. Първо, защото физическите сблъсъци в демокрация са нежелани, и второ, защото признаците на разпад в БСП и на дълбок, може би непреодолим конфликт между БСП и ДПС са твърде видими. Така че те ще рухнат под собствената си тежест, под неспособността си да провеждат адекватна икономическа политика и, както повечето безпринципни банди, поради невъзможността да си разделят плячката, която винаги е по-малко от апетитите.

– Основна цел на блока, многократно изтъквана, е демафиотизацията. До каква степен мафията би могла да просъществува отвъд разпадането на БСП и ДПС и може ли заплахата за нейното връщане във властта да дойде от другаде?

– Със сигурност. Тя затова е политическа мафия, защото умее да прекрачва политическите граници, защото няма идеология, а единствено интереси за плячкосване. Защото единствената ѝ политическа идеология е кражбата на парите на данъкоплатците. Тя от това живее. Така че рискът да се интегрира в ново управление или в напълно нови политически партии, които още не сме виждали, не е само теоретичен, а и напълно реален.

– Това важи ли за партиите в блока?

– Да, защо не. По тази причина това, което ние предлагаме – смисълът на самото понятие за политическо реформаторство е промяна на правилата, а не на лицата. Големите реформатори са оставяли след себе си променени правила и променени обществени отношения, а не ново поколение, което да пробие на свой ред, като му дойде времето. Защото смяна на лицата наблюдаваме непрекъснато в огромен мащаб. Много малко държави сменят огромен процент от депутатите си при нови избори. Но това не води до промяна в начина на управление. Нашата задача е създаването на такива правила, че утре, ако на нас ни се поиска да крадем, да се окаже, че не можем. Ако не го направим, не сме реформирани. Ще използвам две метафори за сериозната политическа реформа в една мафиотска държава. Едната е хвърлянето на пръстена от края на сагата „Властелинът на пръстените“ – това е, което управляващите трябва да направят. Да премахнат инструментите за нелегитимно упражняване на властта – инструментите за кражба, за влияние в правосъдието. Като се лишиш от инструмента за кадруване в прокуратурата, всъщност се лишаваш от чадъра на прокуратурата – тя става опасна за теб и не можеш да крадеш. Другата, по-груба метафора, е рязане на клон, на който може би сам седиш. По повод въпроса ГЕРБ мафия ли е, или не, неведнъж съм отговарял, че ако те седят на един клон с БСП и ДПС, в което аз нямам съмнения, но за разлика от БСП и ДПС имат желание да го отрежат, бих им подал триона с удоволствие.

– Какво се случва със самата ДСБ? Появяват ли се нови членове? Полагате ли усилия в тази посока?

– Партията като обществена подкрепа стои, където е. Би ми било приятно да се похваля, че расте, но ние виждаме проучванията – малко под 2 на сто от общия брой избиратели. Това е логично, защото новите гласове се заявяват като привърженици на Реформаторския блок. Това е бъдещето и то се отнася и за нас, и за „България на гражданите“, и за другите партии в блока. Хората, които сме привлекли, вероятно имат различни предпочитания – един харесва мен, друг – Йонко Грозев, трети – Корман Исмаилов, но заявяват себе си като избиратели на блока. И те са много повече от нашите избиратели. Като партийна структура стоим много стабилно. Аз обиколих 10-те най-големи организации на ДСБ в страната, никъде няма разпад, няма напуснали хора. Има неголям брой хора, записали се веднага след провала на изборите като знак, че не изоставят каузата. Според мен това са наши много твърди привърженици, на които просто не им се е членувало в партия, а сега дават заявка, че не са напуснали кораба. В момента сме в процес на създаване на нови клубове, които не са на териториален принцип, а са професионални, по интереси и т.н. Създаваме IT клуб, който ще включва единствено хора от тази сфера, на един юридически клуб. Наскоро бях на предварителна среща за учредяване на клуб на хора със свободни професии, финансисти, архитекти и няколко лекари, повечето от тях никога не са членували в партии и бяха по-скоро близки един на друг. И заявиха желание да членуват в ДСБ. За момента те са към градската организация в София, не към отделните райони. По този начин искаме да привлечем хора, за които тази доста остаряла схема за развитие на териториален принцип не е интересна. Като цяло начинът, по който съществуват българските партии, е поне 20 години назад спрямо европейските практики, ако не и 70 години. Защото партиите в Европа са започнали да се променят много активно след Втората световна война, когато тук е останала една партия и е наложила в манталитета ни този вертикален модел на управление, който просто не е актуален – териториални организации, над тях общинските, областните, националната. Това просто не работи. Обществото не работи така в 21 век и партиите не могат да работят различно.

– Читателка на „Дневник“ казва, че ДСБ се е оформила като партия на градската интелигенция, основно в София, и пита не искате ли да привличате избиратели от провинцията и какво правите по въпроса?

– Констатацията е вярна в голяма степен и това е нещо, което никога не съм харесвал в ДСБ, защото безкрайно ограничава възможността да влияеш върху политиката и да променяш. Не можеш да си затворен, елитарен и реформатор, защото целта на реформатора е да постига мнозинства и да осъществява промени. Мисля, че в голяма степен навлизането в по-малките градове, на различните социални и етнически групи ще бъде задача на блока като политически съюз повече, отколкото на отделните партии в него. Защото в моя възглед не е редно тепърва да навлизаме като отделни партии в конкуренция за неразработени социални групи или територии. Защото сме партии с много сходен профил. Между другото по този модел се осъществява от много десетилетия насам политическата консолидация на Франция, която по принцип е много разпокъсана – и социално, и политически. И когато няколко партии се съюзят, те си поддържат независимостта и автономията, но новите хора, които приемат, влизат в цялото – не ги принуждаваш да избират между заварени партии.

– Когато обикаляхте организации по места, успяхте ли да си създадете мнение защо хората протестират основно в София, а в страната излизат по десетина души?

– Много изчистените послания на този протест срещу мафията като връзка между икономически интереси, политическа власт и медии всъщност се разчитат като опасни в малките градове в страната и дори в по-големи областни центрове. Просто хората не се чувстват независими, когато трябва да посочат връзката между пари, власт и медии в повечето случаи трябва да посочат пряко работодателя си. Те са напълно наясно колко нередно нещо е това, но не са готови да поемат риск с прехраната на семейството си, което е напълно разбираемо. В доста разнородния софийски протест, ако има нещо много общо между хората, то е, че голямата част са икономически независими.

– Премиерът отчете, че най-голямото постижение на кабинета е, че страхът си е отишъл от улиците навсякъде в България.

– Най-наглото политическо изказване, възможно в България, е, че може страхът да си отиде, когато се върнат комунистите на власт. Това е оксиморон. За съжаление ДПС, въпреки името си, е в голяма степен партия, която също не може да накара страха да си отиде. Напротив, тя упражнява сериозен натиск върху етническите общности в България, които я подкрепят, особено по малките населени места. Така че това е напълно невярно. И тук паралелът между февруарските протести и сегашните е нечестен, защото всеки може да протестира срещу електроразпределителните дружества, примерно, без последици срещу него самия. Това е напълно безопасно като акт. Когато протестираш и назоваваш директно връзката между местната власт и мафията в един малък град, това, за съжаление, е много опасно в България.

– Засега не можем да говорим за предстоящи парламентарни избори. Ако партиите в блока в следващите 4 години не разполагат с властовия ресурс да работят за реформаторски политики, какво би ги удържало заедно и какво би удържало доверието към тях?

– Това е много сериозен въпрос, който всички си задаваме. Ако хипотетично следващите парламентарни избори са след 4 години, ние ще минем през европейски, местни и президентски избори, преди да стигнем до парламентарни. И на всеки следващи ще трябва да показваме по-голяма степен на консолидация, отколкото на предишните. Защото краят на „Синята коалиция“ не беше на 15 май 2012 г., а в лятото на 2011 г., когато се видя, че няма да удържим на обещанието си пред избирателите да бъдем заедно и на местните избори се пазарихме община по община. Единственият начин да запазиш доверието на хората е, като на всяка следваща крачка си по-консолидиран. Не мисля, че българското общество може да понесе дълго време без парламентарни избори, както икономически- защото блокажът на сегашното управление е пълен, така и политически- защото колкото по-дълъг е периодът до следващите избори, толкова по-странни и радикални форми на протестен вот ще имаме на различни други избори. Ако изобщо е възможно да имаме европейски избори преди парламентарните, те ще имат шокиращ резултат – хората ще трябва да излеят цялото си огорчение в един вот. Чисто практически мисля, че е невъзможно отлагането на парламентарните избори отвъд 2013 г. В рамките на годината ще има обявена дата за избори, дай боже и те да се вместят в нея, макар че става все по-невъзможно.

– Обезсмисли ли се задаването на въпроса кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?

– Не. Не може да се обезсмисли, защото най-големият проблем на правителството е липсата на отговорна политическа воля зад него. Най-лошото не е, че имаме кабинет на БСП и ДПС. Проблемът е, че имаме ясни паралели с времето на Любен Беров, когато това беше правителство на „Мултигруп“, а не просто на БСП и ДПС. Така че въпросът кой дава нарежданията на премиера е изключително тревожен. Защото с всички проблеми на управлението на ГЕРБ или на тройната коалиция ние имахме партийни лидери, които платиха политическите си грешки с излизането на партията си в опозиция. Тук имаме безотговорен човек, не знаем кому се отчита, и няма да получим отговор на този въпрос. Той обаче ще се окаже изключително актуален и може да се окаже, че отговорът има наказателно-правни аспекти, защото има влияния в публичната власт, които не са легитимни и не са допустими.

Related Articles

1 Comment

  1. Славчо Тасев
    Славчо Тасев септември 27, 16:46

    Памет

    “Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”- Иван Костов
    Христос възкръсна от мъртвите, но тук чудото бе че Костов възкръсна от живите като уби “тялото” т.е. СДС .
    Да си вдясно означава да обичаш Костов , така е тук в моя малък град. Така е и в София . Мартин Димитров стигна до същия извод като лидер на СДС и падна в нозете на Костов. Аз не познавам добре Библията, но ако трябва да я “употребя” , излиза че да си християнин означава да се кланяш на Юда. Настоящия лидер на СДС бе избран без предварителни избори по късата процедура. После ни обясни че приятелите му са в ДСБ и не може без тях. Все едно да сложиш капака на ковчега и да забиеш първия пирон, а “приятелите” ти да довършат останалото . Радан Кънев вместо да цитира Библията действа с трион. Да , наистина тези които предадоха СДС са акционерно дружество АД. Гласовете които ще съберат ще бъдат гласове на акционери . Нека припомним бодряшките прогнози на някои от “акционерите”, няма да ги изброявам. Всички започваха със седем процента, след това цифрата ставаше двуцифрена и после … Аз няма да гласувам за АД, така би направил и баща ми , на това ме е научил.

    Reply to this comment

Write a Comment

Latest Comments

Експертна група...човек трябва да има визия, излъчване а не да си гледа в краката....

Любка Каймаканова...... Съболезнования.......

Тъпа си като леля ти Коца!...