Кметът Георгиев взе на мушка последното зелено островче

Ако управлението на Владимир Георгиев ще се запомни с нещо, то това безспорно са нескончаемите празненства. Интелектуалецът би ги нарекъл „Пир по време на чума”. Шопът, известен с пиперливия си език, за такива случаи казва „Село се палеше – баба си я решеше”. Безработицата в общината на макс, улиците и тротоарите разбити, циганията повсеместна, горите опоскани, ширеща се битова престъпност, а кметът Георгиев на празници го избива.

Традиционната за околните села кушия за Тодоровден от миналата година, по личното предложение на кмета, се прехвърли и в Самоков. През 2013 г. тя се проведе в местността „Боричо”. Този Тодоровден коне и каруци ще препускат в последното зелено островче в града. Кметът Георгиев вдигна мерника на зелената площ северно от магазин БИЛЛА. Първоначалната идея е била Туристическата градина, но последствие е решено кушията да се проведе в абсолютния център, та всички да видят кметът колко е велик. Изборът и в двата случая е пълно безумие, защото ще съсипе както тревните площи, така и алеите.

Но какво значение има природата? Кой се интересува от нейното опазване? Важното е да има зрелища за народа. „От площадите на древния Рим, където робските тълпи тревожеха потъналите в разврат и доволство патриции с честия си вик „хляб и зрелища“, ехото се понесе и стигна до” …. улиците на Самоков. „И ако някога римските императори смятаха себе си достатъчно великодушни, за да подхвърлят по някой залък на тълпите — същите тези роби, които им отплащаха с кръвта си по пясъчните арени, — днешните властелини смятат и това за много. Не, те не искат да дадат хляб на гладуващите, но затова пък най-усърдно се грижат за общонародните зрелища. Нима бедните тълпи са недоволни от всесветската арена на войната, където топлата кръв още дими? Нима недостатъчно зрелище бяха пожарищата на градовете, безинтересна панорама — милионите черни кръстове по бойните полета?… Зрелища? Не!” – Народна армия, г. II, бр. 2 от 17 декември 1921 г. с подпис Хр. Смирненски

Нищо ново. На вратата ни може би отново чука войната. Днешният самоковски властелин кметът Георгиев също смята за много да подхвърли по някой залък на тълпите.

„Хляб и зрелища“ — някога. „Зрелища за хляб“ — сега!..