Какво се случва зад високите порти на девическия манастир в Самоков? Монахиня е оставена без грижи, заключвана, без телефон, без външен достъп!

В редакцията ни се получи сигнал, че за най-възрастната монахиня в манастир „Покров на Пресвета Богородица“ в Самоков – сестра Херувима, не се полагат необходимите грижи. Нещо повече – възрастната и болна жена е изолирана – заключена в килията си, без телефон, достъпът до нея е ограничен.

Проверката ни разкри доста тревожни обстоятелства по случая. Преди броени дни, по повод здравословното състояние на монахинята, д-р Рангелов изобщо не е могъл да влезе в манастира. Сестра Херувима е била настанена в нервно отделение на самоковската болница. От екипа на отделението потвърдиха, че по време на лечението от страна на манастира за болната жена не са полагани достатъчно грижи.

Потърсихме архиерейския наместник отец Михаил за изясняване на случващото се и с молба за съдействие. Отец Михаил откликна на молбата ни с присъщите си загриженост и човечност. Посети на място болната сестра Херувима, която междувременно бе изписана от лечебното заведение и върната в манастира. Архиерейският наместник е получил уверението, че килията на монахиня Херувима няма да се заключва, телефонът ще бъде възстановен , а контактите и посещенията няма да бъдат ограничавани. Божият служител се ангажира, че интересът му към състоянието на сестра Херувима и грижите за нея ще продължи и в бъдеще.

Случаят обаче извади на бял свят позабравени факти и обстоятелства. Когато бившата игуменка на метоха – майка Гавриила се разболя тежко, в града също се говореше, че за нея не се полагат грижи. И тогава се твърдеше, че я заключват, че килията й не се почиства, а самата игуменка е напълно занемарена. В запуснатата, невчесана, съсухрена женица, която понякога седеше на пейка в двора на метоха, трудно можеше да се разпознае достолепната игуменка – майка Гавриила. Видът й се обясняваше със задълбочаваща се деменция, но дали щеше да изглежда по този печален начин, ако за нея се полагаха достатъчно грижи? Същите твърдения съпроводиха и упокоената в Господа преди няколко месеца монахиня Валентина. И в този случай коментарите продължиха ден до пладне, а манастирът напълно обезлюдя.

Много често оставаме глухи и слепи за случващото се около нас. И това е един от смъртните грехове на обществото ни.

Но злокобно повтарящите се обстоятелства налагат незабавната намеса на ръководството на Българската православна църква и на компетентните институции за изясняване и на трите случая, и за предприемане на задължителните за целта мерки.

Пред Българската Патриаршия се изправят много въпроси.

Какво се случва зад високите порти на манастир „Покров на Пресвета Богородица“ в Самоков?

Защо при игуменка Гавриила и в най-мрачните години за вярата – времето на социализма, манастирът бе жив и вършеше святото си дело?

Защо сега манастирът обезлюдява?

Защо достъпът на миряни става все по-ограничен?

Защо е закрит и хорът при църквата към манастира за празничните дни?

Защо се разрушават сгради към метоха без разрешението на Националния институт за недвижимо културно наследство?

Защо някои от иконостасите в църквата са поставени не по изискванията на канона?

Време е за отговори на трудни въпроси. Защото за самоковци манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е място свято и скъпо. От столетия насам, неотклонно, той е бил олтар, където да изповядат своята вяра в Бог, в Господа Иисус Христос и в Пресветата Божия майка, да търсят и намират утеха и упование.