И Самоков се преклони пред безсмъртието на Васил Левски
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
На 18 февруари се навършиха 151 години от обесването на Васил Левски.
Днес и Самоков се преклони пред неговото безсмъртие, защото:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Стихове – Христо Ботев
