Иво Инджев:В коя чужбина е голям авторитетът на Симеон

Приходът от осребряването на прехода за неговите водачи днес е безспорна величина в решаването на уродливото уравнение с много неизвестни, с който този преход започна. По нова време едни другарки и другари обичаха да се шегуват по отношение на задаващата се приватизация, че на старите собственици щели да им връщат горите, но заедно с партизаните.
Днешните партизанстващи около персоната на непреходната ценност Симеон Сакскобургготски могат да бъдат доволни, че са му услужили с претворяване на вица в дела. Но на тях това не им стига. Човекът си върна горите и сега партизанстващите около него пак искат върнат своя патрон в политиката.
Инициаторите на подписката този път не се крият. Сред тях този път има откровени руски орденоносци, водещи фигури в „безпартийното” българско русофилство ( а всъщност лидери на най-важната партия, русофилската). Скрили са само Бриго Аспарухов, най-напористият сред тях, който предишният път едвам сдържаше егото си да се похвали с приноса си за довеждането на Сакскобургготски от Москва ( защото преди да се завърне в България и да оглави монархо – социалистическото си правителство бившият ни монарх е преминал едногодишен инструктаж в Русия).
След московския инструктаж Симеон постигна невероятния „симбиоз” между приетата на вяра харизма на остатъчното българско уважение към някогашната монархия в съчетания със структурите и мрежите на БСП и ДПС. И „симбиозът” явно е толкова взаимно проникващ и траен, че на русофилския си митинг през януари БСП модифицира завета на Борис ІІІ да не се върви срещу Русия, като „свенливо” замени в него фразата „винаги с Германия” с доста близката по смисъл „винаги с ЕС”.
Главната опорна точка, в основата на опитите пак да ни цакат с монархическата карта, гласи, че Симеон има добро име в чужбина. Което за Москва е напълно вярно, особено след като той прокламира , че е правилно Русия да си вземе Крим.
Що се отнася до авторитета му на Запад, не е лошо да си припомним онзи епизод, когато през 2003 г., в навечерието на приемането на страната ни в НАТО ( приписвано сега от обкръжението му като негова заслуга), премиерът Сакскобургготски се беше заинатил да се отплати на руската Пета колона като сложи шапка на сектора на сигурността с ушанката „Бриго Аспарухов”. Ето обаче какво се случи в отговор от страна на Запада тогава.
На 15 октомври 2003 г., часове след като най-после самият Бриго Аспарухов оповести, че се отказва да става съветник по сигурността на премиера Сакскобургготски ( макар до последния миг да се репчеше, че няма да отстъпи и ще заеме предлагания му от Царя пост), световните агенции бяха безмилостни в обяснението на казуса.
„Под натиск от страна на западните съюзници на България, бившият офицер от тайната полиция на комунистите Бриго Аспарухов се отказа от назначение в политическия кабинет на премиера, съобщи ДПА от София. Планираното назначение на Аспарухов предизвика скандал в България и загриженост у някои страни от НАТО, пише още ДПА. Агенцията припомня слуховете, че генералът е играл съмнителна роля при падането от власт на първото българско демократично избрано правителство.
АФП отбелязва, че назначаването на Бриго Аспарухов бе отложено заради многобройните критики от страна на партньори от НАТО и парламентарната опозиция. Агенцията цитира и думите на говорителя на НАТО Робърт Пшел в началото на октомври, че “назначаването на Аспарухов категорично е въпрос от голям интерес за всички държави – членки на алианса”.
„Интересна подробност” е, че караницата около новоназначения за шеф на разузнаването по онова време от президента Желев Бриго Аспарухов стана първата причина за разрива между СДС и президента Желев в самото начало на управлението на Филип Димитров, който през януари 1992 г. настоя разузнаването да премине на подчинение на Министерския съвет, но срещна категоричния отказ на Желев.
През 2003 г., 11 години по-късно, същият Бриго Аспарухов не криеше амбицията си от позицията на най-приближен до Царя „силовак” да скрои нов закон за разузнаването, с който то да премине на подчинение към…Министерския съвет т.е. към него на практика ( ако му мине номера). Поради което дори президентът Първанов, посветен и верен иначе на проруските интриги, се възпротиви на маневрата на царско-генералската маневра.
Ето за такъв царски гамбит става дума днес, когато разчитат на късата ни памет, за да ни изиграят отново номера, диктуван от дългата ръка на Кремъл.
Публикувано в личния блог на журналиста.