СамокоВест

„Зюддойче Цайтунг“: Проектът АЕЦ „Белене” е окончателно пред провал

 Breaking News

„Зюддойче Цайтунг“: Проектът АЕЦ „Белене” е окончателно пред провал

„Зюддойче Цайтунг“: Проектът АЕЦ „Белене” е окончателно пред провал
октомври 02
16:07 2012

Отдавна е ясно, че АЕЦ „Белене“ няма да я бъде. Тепърва обаче започва спорът по финансовата част на проекта. В тази игра на нерви са заложени милиарди евро, за които двама стари приятели взаимно се изнудват. 

Този спор отдавна е вгорчил живота на замесените в него. Българският министър-председател Бойко Борисов наскоро предупреди руския президент Путин, че ако случайно реши да дойде на посещение в София, ще трябва да се подготви за неприятни разговори. Борисов има предвид проекта АЕЦ „Белене“, който след продължителни перипетии сега е окончателно пред провал – въпреки че в него са закопани милиарди евро. Милиарди, които сега руснаците искат от България – под формата на обезщетения, което още повече вбесява българския премиер, пише Клаус Брил на страниците на „Зюддойче Цайтунг“, цитиран от Дойче веле.

Началото изглеждаше така многообещаващо – макар че беше поставено от едни други хора, в едни други времена. През 1987 година, по времето на комунистическото братство, бе взето решение за изграждане на атомна електроцентрала край Белене в Северна България. Там трябваше да заработят два реактора от по 1 000 мегавата. След краха на комунизма строителството беше замразено заради липсата на финансиране. Години по-късно, когато България трябваше да „заплати“ приемането си в ЕС с изключването на старите реактори в Козлодуй, плановете за Белене бяха извадени от прахта. Последва нов договор с руснаците, сключен от социалистическото правителство на Сергей Станишев през 2008 година. Договорено бе „Атомстройекспорт“, дъщерна компания на държавния концерн „Росатом“, да изгради два реактора на площадката край Белене. Според първоначалните планове те трябваше да заработят през 2013 година, пише по-нататък Клаус Брил.

To be or not to be

Последваха протести по политическа и екологична линия – бившият премиер Иван Костов повдигна темата за увеличаващата се енергийна зависимост на България от Русия, а природозащитниците обърнаха внимание на факта, че площадката на бъдещата АЕЦ попада в активен сеизмичен район. Разбира се, държавната електрическа компания НЕК оспорваше и двете обвинения.

Разходите за построяването на централата и неясното финансиране бяха другите две основни спънки. Още преди години от проекта се отказаха германската „Дойче Банк“ (Deutsche Bank) и френската „Париба“(BNP Paribas), а през 2009 г. от проекта се оттегли и германският енергиен концерн „ЕрВеЕ“ (RWE), на който беше отредена ролята на стратегически инвеститор с дял от 49 процента срещу сумата от 2 милиарда евро. През същата година на власт в България дойде премиерът Бойко Борисов, който упрекна руснаците, че са поизкривили истинската цена на съоръжението.

По сметките на София централата щяла да излезе 10 милиарда евро, а не 6.3 милиарда, както твърдеше руският изпълнител. След спорове, продължили почти 3 години, през март т.г. правителството на премиера Борисов се отказа окончателно от проекта – с аргумента, че той е икономически неизгоден.

Руската „коварна атака“

Руската страна отвърна с иск към България за 58 милиона евро – заради извършени вече строителнно-монтажни дейности на площадката край Белене. София на свой ред отговори с насрещен иск за 61 милиона евро. Последва нов ход на Москва, която преди седмица отново внесе иск – този път за сумата от 1 милиард евро. Руснаците твърдят, че вече са построени и тествани поръчаните външни обвивки на реакторите, парните генератори и резервоарите за аварийното охлаждане на централата. За да се разплати с подизпълнителите, „Атомстройекспорт“ дори бил взел кредити.

Реакцията в България беше еднозначна: възмущение. Премиерът Борисов определи поведението на руската страна като „вероломна атака“, а финансовият министър Симеон Дянков нарече руския иск „смехотворен“. „Не се страхуваме от руснаците“, увери той, а президентът Росен Плевнелиев припомни, че истинските приятели всъщност не се изнудват взаимно. Нов акцент в дебата внесе бившият премиер Симеон Сакскобургготски, който определи завършването на АЕЦ „Белене“ като въпрос от „изключителна важност“ за енергийните потребности на България. В същия контекст бившият цар обвини сегашния премиер Борисов, че политизирал въпроса.

Както и да приключи този спор, традиционно добрите приятелски отношения между България и Русия са изложени на сериозно изпитание. А държавната електрическа компания НЕК е пред нервен срив, който заплашва да я разтърси из основи. Според информация в българските медии, до този момент НЕК е вложила в АЕЦ „Белене“ сумата от 700 милиона евро.

 

Related Articles

2 коментара

  1. Славчо Тасев
    Славчо Тасев октомври 04, 12:38

    Попитали радио Ереван
    – Каква е разликата между Белене и Самоков?
    – Разликата е че там има „ГЮЛ“, а тука Боричо и т.н.
    – А има ли нещо общо .. обединително ?
    – Да,отговорило радиото, това са все дела на руски товарищи ..

    Reply to this comment
  2. Анонимен
    Анонимен октомври 04, 17:07

    Гюл не е написано правилно – ГЬОЛ

    Reply to this comment

Write a Comment

Latest Comments

1 COMMENT Димитров Posted January 15, 2018 at 3:44 PM Г-жо Шехтова...

Г-н Коларов по същество е абсолютно прав-ГБС трябва да плати над 173 млн.лв.-толкова са щетите...

Публично обсъждане, или просто публично представяне? Такъв въпрос си зададох веднага след края на публичната...