СамокоВест

Етно ли? Че то си е баш селско, ама истинско селско.

Споделете ни в

etno selo srna

Паролата е Бабин зуб. И още – Стара планина, Кална. Това са ориентирите, които по пътя ще ни показват накъде да вървим, за да стигнем до Етно село СРНА. Срна е сърна по нашенски. „Етно” и „село” са си, както и у нас. Всичко останало трябва да се види. Бабин зуб е местност, планински курорт, ски писти. Преди време е бил единствен на това място. Сега си има четиризвезден съперник на отсрещния баир – хотел „Стара планина”, изключително модерен, суперлуксозен и много посещаван. Излизаш от хотела, обуваш ските, качваш се на лифта и политаш нагоре, за да видиш нашата и сръбската, разбира се, Стара планина в краката си. Изживяването е божествено, тъй като, отколе знаем, че само Бог има привилегията да гледа земната хубост от високо.

Но не затова ще става дума по-нататък. Преди да изкачиш тези божествени висини, ще минеш през едни колоритни планински селца. Някъде селца, някъде махали, а много често само отделни къщички. Някои необитаеми, но запазени, оставени на природата да ги приобщи към общото цяло. Та, в тези селца, хората са петимни да покажат живота си. Обикновеният, простичък, селски живот. Спретнати къщички приемат гости по своите си селски маниери. Гости не липсват, особено в почивни и празнични дни, но пък и така е редно. Делникът има за тях друга стойност.

Гостуваме на Етно село Срна. Всъщност това е един комплекс за почивка и забавление. Казвам забавление, защото Срна има стопанин, който няма да ви остави да скучаете и минутка. Сашо, това е името му, е човек с особена кройка. Избрал селския бит, опознал някои похвати на туристическия бизнес, запазил първичното в себе си и съчетал всичко това в една забележителна гостоприемност. Къщите в неговия голям селски двор са пригодени за драги гости. Малки, уютни стаи с мебели от местно дърво. Мебели е малко претенциозна дума за неговите своебразно издялани легла, гардероби, шкафове. Всичките тези изделия са направени от груба дървесина, без излишни глезотийки, а бе, както прадядо ги е дялкал и сковавал за удобство на прабаба. Обаче със стил. Към тях е прибавил малко цивилизация – чисти и модерни бани – зер, градски хора ще му гостуват. Ресторантите – два на брой – са с огромни открити камини, или иначе казано – красиво закътани огнища, за да виждаш огъня от всички страни. масите и столовете от дърво, стените – богати с ловни трофеи. По тях разбираме и хобито на домакина. Дворът е огромен, зелен, облагороден единствено от плодни дървета и малки храсти. Има място за игри на децата, за отдих на възрастните, че и за чашка дюлева ракийка под дебела сянка. Има и нещо, което е показателно селско – дворна тоалетна. Може и да не я ползваш, но си е друго да я видиш – като на село при прадядо. Е, още една градска глезотийка е сторил Сашо в двора си, но я приемаме като жест от обич към децата – гости в селския двор. Басейн за плацикане и разхлаждане. Пак по селски, в него крякаше една гъска, да използва времето, в което все още басейнът не се използва по предназначение.

По криволичеща пътечка, извън двора отиваме в селскостопанския двор. Посрещат ни игриви яренца, припкащи по поляна с млада трева. От другата страна, на своята си полянка, доволно грухтят поналяти със сланинка прасенца. Можеш да помогнеш на стопанина да ги нахрани и да им почисти. По селски, ама истинско селско. Останалите животни май са на паша.

Най-забележителното изживяване на това място е вечерята. Камините са разпалени, трапезите са подредени, а на вратата, усмихната и лъчезарна, ни посреща Мима. Мима е красавица, с изваяна фигура и игриви очи. Певицата, която ще отвори сърцето си за нас – гостите и ще ни весели до ранни зори. Мима пее не само с глас и очи, пее с цялото си тяло и предава този музикален порив на всички присъстващи. За припяване и за нашето селско, балканско хоро. Изпява най-обичаните сръбски и македонски песни, а младото момче, седнало отсреща, не скрива възхищението си, че певицата пее … на български.

Призори полягаме върху дървените кревати с твърди матраци, които ми се сториха най-най-удобното място за здрав селски сън.

На сутринта масите в малкия ресторант дъхаха на топла баница и хрупкави мекици. Край тях, върху дървени подноси Сашо бе подредил всичките си домашни храни – сиренце и кашкавалче, дъхаво шипково мармаладче и айрян от истинско мляко.

Дали беше етно това наше преживяване или си беше селско, ама истинско селско, решете сами. Аз си бях на село, а в ушите ми още звучат думите на нашия домакин, казани на изпроводяк – пак да ми дойдете!

Ще дойдем, непременно.

П.П.

И това наше преживяване бе благодарение на проекта „ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки“, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия”.

С благодарност

Людмила Цветкова

4 thoughts on “Етно ли? Че то си е баш селско, ама истинско селско.

  1. Zdraveite.ISKAME DA REZERVIRAME NA 19.12.2015-20.12.2015 S VECHERIA NOSHTUVKA I ZAKUSKA ZA 6 CHOVEKA.MOLIA PISHETE MI DALI IMA SVOBODNI MESTA.

  2. Hora, ne hodete tam!
    NATROVIHA NI S HRANA
    A kato kapak na vsichko Sasho (sobstvenika) ima naglostta da ni kaje, che nie ne sme bili sviknali sys selskata hrana.
    Nàglecyt osven che zaqvi, che ne vryshta vzeti pari, se skri i ne dade nikakva informaciq dali mesoto, koeto se predlaga v kompleksa e minalo nqkakyv veterinaren kontrol.

  3. Zabravih, da spomena, che tam beshe tolkova ujasno i opasno za zdraveto ni, che stanahme sutrinta na 01.01.2016 godina, grabnahme bagaja, preglytnahme stoticite evra i dim da ni nqma.

  4. Опитвам се да забравя кошмара, който преживях, но не мога… Умишлено не направих снимки на лошите неща в Етно село, но все още ги помня… Бяхме група от гр. София /на 18.03.2017 г./ и пристигайки там се оказа,че има още три автобуса от други градове.Някои от хората бяха настанени по къщите в селото. Хигиената в стаите беше опасна за здравето.Банята…3 стаи бяхме с обща баня т.е 7 души, това, което би трябвало да бъде душ кабина беше с пукнато пластмасово дъно и неработещ душ,капакът на тоалетната чиния вързан с тел на 45 градуса с тел спрямо седалка и това го правеше трудно използваемо, казанчето не работеше, но имаше предвидливо оставена пластмасова кутия от боя за да си наливаме от чешмата.Ще кажете…глезла…какво пък толкова, но няма да сте прави! Навън не беше по- добре…пейките изпочупени, мръсни, басейнът също беше мръсен и пълен с боклуци. А домакинът очакваше четири автобуса и всичките бяхме с резервации и платено капаро месеци преди това…Не бих го препоръчала .

Comments are closed.