СамокоВест

Еньовден – Рождество на Свети Йоан Кръстител

 Breaking News

Еньовден – Рождество на Свети Йоан Кръстител

Еньовден – Рождество на Свети Йоан Кръстител
юни 24
14:39 2015

enyovdenКогато Незалязващото Слънце на правдата – нашият Спасител – пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Йоан Предтеча – Неговата зорница.
Св. Йоан се е родил в семейството на свещеник Захарий и Елисавета, които живеели в планинската област на Палестина. Достигнали до старост, те нямали деца. Веднъж, когато Захарий, като свещеник по смяната си в Йерусалим, влязъл в храма да покади, явил му се Ангел Божий и му известил: „жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан„ (Евангелие от Лука 1:13)
Св. Захарий не повярвал на думите му и затова ангелът му казал:
„Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога… и ето ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си”. (Лука 1:19-20).
На осмия ден след раждането на детето, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му и настоявали да го нарекат с името на баща му –Захария. Въпреки, че св. Елисавета не знаела за срещата на мъжа си с архангел Гавриил, но и тя като него имала пророчески дар, не се съгласявала с това, а поискала да му дадат името Йоан. Роднините решили да попитат онемелия Захарий и затова му дали дъска да напише как да се именува детето и той написал: „Йоан му е името” и веднага проговорил, благославяйки Бога.
Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. За него бил говорил още великият Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“. Неговият призив – „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“ А Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“
И ето, Този Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Евангелие от Мат. 3:13-15).
В своето „Похвално слово за Рождество на свети Йоан Кръстител” свети Климент Охридски пише: „Вечнотечащият божествен извор, напояващ изсъхналите от неверие души, днес се яви за нас като зорницата, която предхожда пресветлото Слънце ….Той озарява цялата вселена със светлината на радостта и събира с възвишена проповед целия свят за предивното чудо”.
И възклицава – „Така трябваше да възсияе зарята на духовното Слънце, проповядваща Христа, както беше над всеки разум, над всяко слово и над всяка човешка сила Христовото рождение, чийто проповедник беше Йоан Предтеча…“
Празникът Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. В българските народни традиции обредите, които се изпълняват и до днес, в голяма степен са запазили древния култ към Слънцето. Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.
От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните – кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.
Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите, на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем „трептящото“ слънце. Вярва се, че който успее да зърне „танцуващото“ слънце ще бъде надарен със здраве и благополучие.
Другият обичай, който се изпълнява на Еньовден и който отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят ладуване. В него основното действащо лице е „Еньовата буля“, в чиято роля се превъплъщава 3 – 4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите я разнасят из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. „Еньовата буля“ започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.
Имен ден празнуват: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна. На 24 юни празнуват фармацевтите и фитотерапевтите, като наследници на някогашните знахари.

Related Articles

0 Comments

No Comments Yet!

There are no comments at the moment, do you want to add one?

Write a comment

Write a Comment

Latest Comments

Експертна група...човек трябва да има визия, излъчване а не да си гледа в краката....

Любка Каймаканова...... Съболезнования.......

Тъпа си като леля ти Коца!...