СамокоВест

Еньовден – Рождество на Свети Йоан Кръстител

 Breaking News

Еньовден – Рождество на Свети Йоан Кръстител

Еньовден – Рождество на Свети Йоан Кръстител
юни 24
14:39 2015

enyovdenКогато Незалязващото Слънце на правдата – нашият Спасител – пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Йоан Предтеча – Неговата зорница.
Св. Йоан се е родил в семейството на свещеник Захарий и Елисавета, които живеели в планинската област на Палестина. Достигнали до старост, те нямали деца. Веднъж, когато Захарий, като свещеник по смяната си в Йерусалим, влязъл в храма да покади, явил му се Ангел Божий и му известил: „жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан„ (Евангелие от Лука 1:13)
Св. Захарий не повярвал на думите му и затова ангелът му казал:
„Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога… и ето ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си”. (Лука 1:19-20).
На осмия ден след раждането на детето, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му и настоявали да го нарекат с името на баща му –Захария. Въпреки, че св. Елисавета не знаела за срещата на мъжа си с архангел Гавриил, но и тя като него имала пророчески дар, не се съгласявала с това, а поискала да му дадат името Йоан. Роднините решили да попитат онемелия Захарий и затова му дали дъска да напише как да се именува детето и той написал: „Йоан му е името” и веднага проговорил, благославяйки Бога.
Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. За него бил говорил още великият Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“. Неговият призив – „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“ А Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“
И ето, Този Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Евангелие от Мат. 3:13-15).
В своето „Похвално слово за Рождество на свети Йоан Кръстител” свети Климент Охридски пише: „Вечнотечащият божествен извор, напояващ изсъхналите от неверие души, днес се яви за нас като зорницата, която предхожда пресветлото Слънце ….Той озарява цялата вселена със светлината на радостта и събира с възвишена проповед целия свят за предивното чудо”.
И възклицава – „Така трябваше да възсияе зарята на духовното Слънце, проповядваща Христа, както беше над всеки разум, над всяко слово и над всяка човешка сила Христовото рождение, чийто проповедник беше Йоан Предтеча…“
Празникът Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. В българските народни традиции обредите, които се изпълняват и до днес, в голяма степен са запазили древния култ към Слънцето. Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.
От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните – кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.
Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите, на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем „трептящото“ слънце. Вярва се, че който успее да зърне „танцуващото“ слънце ще бъде надарен със здраве и благополучие.
Другият обичай, който се изпълнява на Еньовден и който отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят ладуване. В него основното действащо лице е „Еньовата буля“, в чиято роля се превъплъщава 3 – 4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите я разнасят из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. „Еньовата буля“ започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.
Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.
Имен ден празнуват: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна. На 24 юни празнуват фармацевтите и фитотерапевтите, като наследници на някогашните знахари.

Related Articles

0 Comments

No Comments Yet!

There are no comments at the moment, do you want to add one?

Write a comment

Write a Comment

Latest Comments

Браво на будните наши съграждани, решили да атакуват грабителската политика на управниците ни! Това,че сега...

Между другото, изпратих на Самоковест прекрасна статия за т.н. язовир Яденица за да я публикува,...

В края на 1979г. руснаците взривиха много мощна подземна ядрена бомба близо до иранската граница,...