СамокоВест

Една благородна кауза очаква подкрепата на самоковци

Споделете ни в

Една благородна идея на Димитър Слатински очаква подкрепата на самоковци. Ентусиастът се е ангажирал да постави на самоковска сцена операта на Живка Клинкова „Св.Св. Кирил и Методий“. За Слатински Клинкова от години е кауза, за да може даровитата ни съгражданка да заеме своето достойно място в културния живот, в паметта и духа на града и на неговите хора.

Идеята се подкрепя и от Виолета Кинова, която написа прекрасни думи за Живка Клинкова – талантлив композитор, музикант,  диригент:

„Милост за паметта

Започнах да пиша за нашата даровита съгражданка Живка Клинкова (почти непозната сред младите хора) и защо ли в съзнанието ми зазвуча известната голяма песен на Булат Окуджава „Господи, дай на всеки това, което най му е нужно“. „Господи, помогни ни да съхраним паметта за род, за земя, за онези дали живот, за Отечество и Бащин край“. Нека времето бъде безвластно над всичко, което ни прави народ.

Коя е Живка Клинкова извън клишетата?

Мисля, че същественото е заложено в името ѝ – всичко, което е правила, да има живот и след нея. Жива е любовта ѝ към Родния град, родното ѝ училище „К.Фотинов“, стряхата на родния дом, но най-жива е музиката, сътворена от нея с Любов.

Освен висшето музикално образования тя специализира в чужбина, усвоява високата музикална култура, която ѝ помага да оцени нашата собствена традиция, особено във вокалното изкуство.

Прецизна в композиторската и диригентската си работа, тя бързо се нарежда в националния музикален елит. Печели почитатели и то сред млади хора, особено учащите. Идваше често в училище, общуваше с учениците, търсеше път към душите им. Така се роди идеята за създаване на маршова песен, посветена на любимия патрон К.Фотинов. Това беше голямото събитие, когато отпразнувахме 80-годишния юбилей на гимназията. Маршът бе радост за всички граждани и особена гордост за ученическия хор, за всички ученици. В тази маршова песен не е само преклонението пред великото дело на Фотинов, но и онова, което е вечно и непреходно във всяко истинско изкуство – поривът към светлина и радост. Музиката е най-краткият път към Божественото, към възвишеното и красотата. Това даваше като подарък за младите хора музиката на талантливата ни съгражданка. Колко е потребна и днес такава музика!

Но днес какво слушат голяма част от учащите? Чалгата не заема ли вече големи територии и чрез т.нар. Медии не се ли влиза с взлом в още неукрепналите юношески души? Тогава накъде вървим? Може ли да се върви напред без паметта за миналото, където са заложени корените на миналото, а без тях всяко настояще е немислимо. То не носи радост, а тревога и смут.

Живка Клинкова е редом с големите творци в изкуството, които Самоков даде на националната ни култура. Жива ли е паметта за тях или често пъти се доверяваме само на календара, или поредното „мероприятие“. Сещаме ли се да оставим едно цвете в нозете на светеца Захари Зограф или на паметника на Паисий Хилендарски, почитаме ли тленните останки на великия радетел и великомъченик за вярата Симеон Самоковски, и още, и още.

Училището и ние родителите сме в дълг към култивирането на ценности в детските души! Нужна е жива памет, нужни са ни красивите традиции, ако не позагубени, то поне със сигурност забравени. Нека всеки ден си повтаряме трагичния Вазов стих „Стресни се, племе закъсняло!“

Все пак се надявам и вярвам, че маршът на Живка Клинкова отново ще огласи самоковските улици.

Фотинов, Фотинов!

Виолета Кинова“